Хомеопатията е голяма мистерия на малките дози, One of Lady - списание за жени
„Авторът изпи отрова“
Докато превежда медицински книги, той се натъква на споменаване на симптомите на отравяне с кора на хинова кора. Хининът в малки дози по това време едва започва да се използва за лечение на малария. Ханеман, от друга страна, обърна внимание на факта, че отравянето с хинова коса е много подобно по симптоми на маларията.
Тогава Самюел реши да изпробва върху себе си голяма доза хинин. Всичко си подхождаше: треперене без втрисане, жажда, притъпяване на сетивата, скованост на ставите, изтръпване – всички тези симптоми присъстваха и при маларията, от която самият Ханеман някога се беше заразил. Така той стигна до древния медицински принцип за лечение на подобно с подобно. Той реши, че едно и също вещество в различни пропорции може както да лекува, така и да осакатява.
Струва си да се каже, че Ханеман не е пионер в това, както Хипократ, така и Парацелз се ръководят в своята практика от същия принцип. Ханеман обаче е този, който успява да развие този принцип дотолкова, че на негова основа създава цял клон на алтернативната медицина.
На хинина Ханеман не спира и започва да изпробва върху себе си различни отрови. Той изпробва върху себе си 60 различни вещества, които по-късно бяха включени в четиритомната му книга Pure Pharmaceutical Science.
Хомеопатията днес не може да се счита за пълноценен компонент на съвременната медицина, тъй като няма сериозна доказателствена база, не отговаря на изискванията на образован, мислещ, анализиращ лекар от всяка практика. (V.A. Чипизубов, неврохирург)
Свръхниски дози
Принципът на свръхниските дози, открит от Ханеман, се възприема с голям скептицизъм от днешната медицина. Работата е там, че веществото се разрежда в такива пропорции, че в крайния състав според числото на Авагадро не остава нито една молекула.оригинално вещество. Хомеопатите имат само един отговор на тези аргументи: паметта на водата.
Трудно е да се противопоставим на подобен аргумент, убедителен в своята недоказуемост, въпреки че не е съвсем ясно защо водата трябва да „помни“ точно първоначалното вещество, а не хиляди други примеси и химични елементи, които се носят във въздуха или някога са били във водоснабдителната система (нека си представим за секунда „най-чистата“ водоснабдителна система от началото на 19 век).
Между другото, експерименти, проведени през 2005 г. от д-р Коуан, показаха, че водните молекули наистина могат да образуват молекулярна метаструктура, но тя трае много по-малко от секунда.
Раждането на култ
Въпреки това техниката на Ханеман в крайна сметка започва да придобива чертите на истински култ. Традиционните лекари, които Ханеман презрително нарича алопат (от комбинация от думите „други“ и „болест“), Ханеман ненавижда.
Фармацевтите също го мразеха. Това не е изненадващо - и двамата загубиха значителни печалби от появата на хомеопатията. Омразният Ханеман с торба пълна с отровни вещества започва да се скита из Европа.
Ефективността на хомеопатията е демонстрирана от Ханеман по време на епидемията от холера и тиф, която обхвана Европа. Ханеман е бил на кон. В неговата клиника всеки пациент беше посрещнат с добра дума, разпитан за живота, децата и времето - Ханеман беше сигурен, че всеки пациент се нуждае от индивидуален подход, затова той беше едновременно психолог и брат на пациентите.
Разбира се, тълпи от хора отиваха в неговата клиника. Алтернативата беше да се отиде при традиционните лекари, които лекуваха с кръвопускане, силни лаксативи, живак и нажежени клещи.
Сега хомеопатията е съдбата на хора, които или се страхуват от лекари, или са разочаровани от класическата, университетска медицина, или просто са отчаяни(V.A. Chipizubov, неврохирург)
Здравият скептицизъм и българското благородство
Традиционната медицина дори днес третира хомеопатите като сектанти, въпреки факта, че не последните хора отдадоха почит на хомеопатията. В България през 19 век учението на Ханеман дори не е мода, а лудост, макар и не без своите преследвачи.
Представителите на висшите класи на българското общество бяха във възторг от мрачния език на хомеопатията, всички тези мушици и летящи мазила, които тогава изглеждаха като тайния език на алхимията. А дългогодишната семейна практика на хомеопатично лечение подчертаваше своеобразна принадлежност към тайни кръгове.
Във "Война и мир" има много свидетелства за пристрастяванията на българското благородство към хомеопатичното лекарство. Дори вечният идеен противник на Толстой Достоевски й обърна внимание. „В края на краищата хомеопатичните части могат да бъдат най-силни“, казва писателят през устата на един от героите си.
Пътят от преследвача на хомеопатите до техния най-верен поддръжник е Владимир Дал, който лекува дори очни заболявания с хомеопатични методи.
Известният хомеопат д-р Грауфогл бил извикан от Александър II при царския фаворит граф Адлерберг, който бил болен на легло и не можел дори да се движи поради ревматична парализа. След 6 седмици пациентът се възстанови напълно и лекарят беше награден с орден на Анна от втора степен. По-късно д-р Грауфогл има голяма практика във Финландия и изнася лекции по хомеопатия в университета в Хелсингфорс.
Но хомеопатията не може да бъде напълно отхвърлена и забравена. Има много, макар и разпръснати случаи, когато хората са се възстановявали след лечение с хомеопатични лекарства. плацебо? - Може би. Имайки предвид, че всеки продукттрябва да бъде поне нетоксичен, тогава, когато препоръчва хомеопатия, лекарят следва минималния, но в същото време основен принцип на медицината - не вреди. Ето такова "удобно нещо" - хомеопатия. (V.A.Chipizubov, неврохирург)
Хомеопатията остава загадка. Лекарите са убедени, че всичко се дължи на плацебо ефекта, децата обичат хомеопатията заради възможността за лечение с малки сладки грахчета, а възрастните, които са убедени от житейския си опит, че светът не винаги е обител на логиката и здравия разум, просто вярват в чудото.