Хората и силата на древна Рус
Победата на полето Куликово бележи началото на свалянето на игото на Ордата. Куликовската победа позволява на Русия да възвърне своята независимост и разчиства пътя за създаването на единна българска централизирана държава. Възникването на такава държава е естествено и неизбежно явление на определен етап от развитието на феодалното общество. Именно в това е и актуалността на разглеждания въпрос. Значението на обединяването на различни княжества в една държава за по-нататъшна борба не само срещу монголо-татарското иго, но и срещу северните завоеватели.
Българските градове стават центрове на производство и търговия, което налага взаимно общуване, прекратяване на безсмислените войни и безцелното опустошение.
В българската историография доста подробно се разглежда епохата на обединението на българските княжества в единна държава. Като се започне от Карамзин, неговата „История на българската държава“ и се стигне до последните публикации в исторически списания и научни разработки. Темата е по-актуална от всякога във връзка с разпадането на една огромна империя - СССР на отделни държави. Историята отново дава морални уроци. Силата и мощта на всяка държава е само в нейното единство. Не напразно напоследък се очертаха предпоставките за обединение. В тази връзка особено значение придобиват историографските изследвания, които дават възможност за осмисляне и обобщаване на резултатите от натрупаните научни изследвания, без което е невъзможно по-нататъшното пълноценно изследване на древните български политически и социални институции. Предреволюционната вътрешна историография изисква специално внимание, чието преосмисляне все още е далеч от завършване, въпреки огромното й влияние върху развитието на постсъветската историческа наука.
Както беше отбелязаноIN. Ключевски в бележника си с афоризми и мисли за историята: „Защо хората толкова много обичат да изучават своето минало, своята история? Вероятно същата причина, поради която човек, който се е спънал от бягане, обича, след като е станал, да погледне назад към мястото на падането си.
Целта на резюмето е да анализира положението на страната като разпокъсана, а след това обединена. Какво донесе обединението на българския народ? В крайна сметка това са били не само и не толкова амбициозни имперски "обноски" на конкретни български князе. Все пак сигурността и независимостта на Русия като такава, нейното устойчиво развитие в икономическите и културните отношения бяха поставени на преден план. Задачите включват разглеждане на произхода на българската държавност, положението на народа в Древна Рус и неговата власт.
Идентифицирането на закономерностите на развитие и движение на разглеждания проблем в еволюцията на историческата наука предполага, наред с хронологичния метод, използването във връзка с него и на други, допълващи го методи. По-специално като проблемно-хронологичния метод, който спомага за по-доброто разбиране и усвояване на особеностите на действието на отделни историографски факти; метод на периодизация, който позволява да се открие решаващата посока в развитието на научната мисъл във всеки нов отрязък от „историографското време“, да се идентифицират нови явления в съществуващите и заместващи историографски пластове.
1.1 Рус през 10-12 век
1.2 Публична администрация
През XI век. начело на Рус, както и преди, стояха великите князе на Киев, които вече не бяха първите сред другите князе, а пълновластни владетели на страната. Потомците на князете от периода на "военната демокрация" сега стават васали на великия княз на Киев. Бившите мъже от племенните княжества се превръщат в боляри, старшия велик княжески отряд.[2] Наблизо имаше и младши отряд, където се състоехапо-малко благородни, по-млади хора. Но и двамата бяха слуги на великия княз. Те изпълняват различните му задачи - по военните дела, по управлението на страната, по съдебен ред и репресии, събиране на данъци и данъци, в областта на дипломатическите отношения с други държави. В услуга на княза имаше и лични слуги, личен отряд, където служеха така наречените "младежи" и "деца". Старшият и младшият отряд, който преди това е изпълнявал чисто военни функции, от края на 10 век. и през целия единадесети век. все повече се превръща в лост на държавната власт. В градовете князът разчиташе на болярите-посадници, в армията - на управителя, хиляди, които също бяха като правило представители на видни болярски семейства [3]. Самият велик херцог ръководи армията, организира отбраната на страната и ръководи всички завоевателни кампании, често участвайки в тях като върховен главнокомандващ, който върви пред армията си. Такива са били и Владимир, и Ярослав Мъдри, и неговите синове и внуци. Великият херцог ръководи цялата система на управление на страната и съдебната система. Силата му беше разнообразна и сложна. В чии интереси е действал принцът? Разбира се, на първо място, той изразява интересите на върховете на обществото - болярите, младите бойци, богатите търговци и духовенството. Тези хора, тези слоеве бяха най-близо до княжеската власт, бяха заинтересовани преди всичко от това, за да защитят своите привилегии и доходи. Но тези хора бяха в същото време най-жизнената, динамична част от обществото. Неговият напредък се осъществява главно от техните организационни усилия, техните лични способности.