хоризонтална
„хоризонтално“ в книгите
Гърбушко Питай или не питай - проговори мълчаливият. В среднощния зенит блестят Десет ярки луни. Наточете ножовете си на съседа - В крайна сметка съседът е див, като хун ... В Елада, в Индия, на Крит Гърбушкото живееше спокойно. Ние отворихме ръцете си към него И шумно се възхищавахме на статията, Като че ли гърбица
Стоменов (Гърбушко)
Ловджията и гърбавият
Ловецът и гърбавият Всичко, което знаем за майката на Диана е, че тя е родила двама сина и три дъщери14 и е починала млада. От най-ранни години този, който
Гърбушко А недалеч от нас имаше църква, висока, бяла. Викаше силно по няколко пъти на ден. Нейният звън сякаш изпълваше цялото пространство между небето и земята. И нашето място беше тихо. Само петлите пееха по дворовете, а хората говореха отсреща и хвърчилото
Гърбушкото се покатери по стълбата
Катерил се гърбавият по стълбата И слънцето угаснало... Христос вчера крачил през тъмните улици, Всекиго за някого разпитвал, На някого нещо носил... Какво чудо, каква прелест тези интелигентни български дами, родени през втората половина на ХІХ век и
Гърбушко Живял в едно село човек. Той беше ходеща добрина. Работата на живота му беше да помага на другите. Но имаше един дефект. Под дългото черно наметало, което носеше без да сваля през цялата година, имаше голяма гърбица на гърба му.Лицето му беше красиво, но гърбицата се деформираше