Християнство и култура - религията като феномен на културата
Християнството, третата от разглежданите световни религии, се отличава именно с вярата в Исус Христос не като пророк, а като Богочовек. Както е известно, християнската Троица е единството на Бог Отец (Всемогъщият, създател, съдия и т.н.), Бог Свети Дух (излизащ от Отца) и, накрая, Бог Син, Исус Христос, единосъщни на Бог Отец и Бог Свети Дух, и в същото време е въплъщение на божественото в човешкото. Последното е много важно. Не напразно християнството се нарича с името на Христос. Христос е Богочовек, побеждаващ смъртта, въплъщаващ надежди за коренна промяна на света, за преодоляване на неговите язви.
За християнството историята е насочено движение. Християнската история е еднократен, уникален, в крайна сметка богоопределен процес, който има ясно начало (творение), както и крайна цел - идването на Месията, Страшния съд. Съдържанието на този процес е драмата на човек, отпаднал от Бога, паднал в грях, на когото само Божията благодат може да даде вечно блаженство от отвъдното.
И тази милост може да бъде дарена само ако имате вяра в Спасителя, както и в Църквата като носител на вярата. И следователно съдбата на всеки човек е момент от съдбата на човечеството.
С всички различия между различните области на християнството (католицизъм, православие, протестантство), вярата в единия Бог, вярата в Спасителя остава непоклатима. Християнският Бог - един, всемогъщ, всеблаг - дава надежда за спасение на всеки човек: както на унижения, беден, нещастен, така и на благороден, могъщ. И не само за праведните, но и за грешниците, Има само едно условие: вяра в Христос Спасителя, а за грешника - искрено покаяние, покаяние. Християнският Бог не е просто създател и владетел на всичко, стоящ отделно от хората, а Бог, който е станалБогочовек, който пострада за грешните хора и с болката си, със смъртта си спаси всички. Той дава надежда и утеха на всички, които страдат. Всяка душа се свързва с Бога чрез вяра, чрез молитва. И в същото време животът на хората получава универсален смисъл. Земният живот става момент от небесната история, вечното съществуване. Хората, техните души придобиват безсмъртие. И то точно във връзка помежду си. Защото спасението на душата се осигурява на земята не само чрез вътрешна вяра, молитва, но и чрез ефективно отношение на човека към другите хора, чрез поведение.
Християнството утвърждава универсални норми на морал, които трябва да се спазват. И ако в Моисеевите старозаветни заповеди тези норми имат предимно забранителен характер (не убивай, не прелюбодействай, не кради и т.н.), то в Новия завет те се допълват. Предписано е човек, като не прави зло и не се съпротивлява на злото насила, да обича дори враговете, да прощава, да не съди другите, да прави милостиня, да бъде милостив и изобщо да се стреми да бъде съвършен, както е съвършен Небесният Отец.
Християнският мироглед се основава на вярата, че Бог ще съди човека според делата му. Злото ще бъде наказано, ще бъде възнаградено. Но доброто ще бъде оценено. Дори да е имало отклонения от идеала на християнското поведение, изкуплението винаги е възможно, прошката може да бъде заслужена, ако не на земята, то на небето. Провидението Божие съществува за хората като цяло. Но всеки във всеки случай има една и съща възможност за избор – пътя на греха или пътя на спасението.