Хрян - Полезни и опасни свойства на хряна
Развъждани са много разновидности на култивиран хрян; любители го отглеждат в градински парцели. Трябва обаче да се има предвид склонността на хряна към бърз растеж, поради което обикновено се поставя по периферията на парцелите.
Негови роднини са синап, кресон, репичка. За произхода на хряна има различни мнения. Позната е на древните римляни и гърци, египтяни. Растение, което се разпространява лесно и сега се среща в много страни в дивата природа. Повечето ботаници смятат хряна за оригинално българско пикантно-ароматно растение.
От 1500 г. пр.н.е използван е от гърците като ястие и подправка, едно от най-горчивите и пикантни. Смятало се, че хрянът не само стимулира апетита, но и активира жизнеността. От него са се приготвяли мехлеми за лечение на ревматизъм.
За медицински цели се използват корени от хрян, събрани през есента. За да не изсъхнат, те се съхраняват в мазета, в кутии с мокър пясък. Корените на растението са включени във фармакопеята на много чужди страни, по-специално Франция, Швейцария, Бразилия и някои други.
Хрянът се прибира в края на есента преди замръзване или през пролетта. Препоръчително е да се съхранява при температура от -1 до +1 градуса, поръсен със сух пясък. Хрянът се използва като подправка за месни и рибни ястия, колбаси. Листата се използват за мариноване и мариноване на зеленчуци. Традиционна българска подправка - настърган хрян. Подобрява вкуса на ястията и стимулира апетита.
Полезни свойства на хрян
Хрянът съдържа фибри, етерични масла, фитонциди, много витамин С, както и витамин В1, В2, В3, В6, Е, фолиева киселина, както и такива макро и микроелементи като: калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, желязо, манган, мед и арсен, коренът от хрян също съдържа захар, различни аминокиселини, бактерициднипротеиново вещество - лизозим и органични съединения.
Хрянът съдържа пет пъти повече витамин С от портокалите и лимоните. По съдържание на аскорбинова киселина хрянът не отстъпва на плодовете на касиса и само в зрелия червен пипер е повече.
Летливите вещества, съдържащи се в хряна - фитонциди, способни да убиват патогенни микроби, придават на хряна бактерицидни свойства.
В корените е открит гликозид синигрин, чието разцепване произвежда алил синапено масло и лизозим, който има бактерициден ефект. Алил синапеното масло предизвиква остра миризма и вкус на хрян, има изразен локален ефект, предизвиква зачервяване на кожата и пареща болка, а при продължително действие може да причини изгаряния и гангрена. Изпаренията му предизвикват силна кашлица и сълзене. Приеман през устата в малки дози, засилва секрецията на стомашно-чревния тракт и възбужда апетита. В големи дози може да причини тежък гастроентерит.
В листата и корените са открити аскорбинова киселина, ензимът мирозин, алил синапено етерично масло.
Лечебните свойства на хряна са известни на медицината отдавна. Хрянът подобрява чревната дейност, има холеретични, отхрачващи, антискорбутни свойства. Предписва се при настинки, различни възпалителни процеси, заболявания на стомашно-чревния тракт, чернодробни заболявания, подагра, ревматизъм, пикочен мехур, кожни заболявания.
В народната медицина ишиасът отдавна се лекува с хрян. За да направите това, прясно настъргана каша от хрян се намазва върху кърпа и се нанася върху възпалено място като горчица.
Хрянът е много полезно да се добавя към храната за предотвратяване на остри респираторни заболявания. В случай на хипотермия, за да се предотвратят настинки, се препоръчва да се правят лапи от хрян.стъпалата и краката. Като лекарство за кашлица, традиционните лечители препоръчват използването на хрян с мед: смесете ситно настърган хрян с мед в равни пропорции и дайте на пациента 2-3 пъти на ден за пълна чаена лъжичка.
В книгата Противоракова диета на д-р Ласкин изпаренията от хрян се споменават като лек и превенция срещу метастази.
Лекарят съветва да настържете корена на хрян на ситно ренде и да дишате пари от хрян няколко пъти на ден в продължение на 5-15 минути.
Сокът от пресните корени отдавна се използва като диуретик, особено в Индия, а също и като разсейващо средство при възпаление на седалищния нерв. Ако имате флюс или заболяване на венците, вземете 1 ч.л. прясно настърган хрян, залейте с 1 чаша вода (може и чаша вино) и оставете да вари 4 часа. След това прецедете запарката и изплаквайте с нея устата си на всеки 30 минути. Потокът ще премине бързо.
Разреден сок от хрян със захар или мед се използва за изплакване на устата и гърлото при възпалителни процеси и тонзилит. Сокът от корена се накапва в ушите при възпаления и гнойни секрети, а за лечение на гнойни рани кашата се използва под формата на компрес - като локално дразнещо и разсейващо средство.
Докато ядем хрян с желе, лекуваме различните си рани с корени, в САЩ учените поставиха хряна в категорията на стратегически важни продукти за медицината, отбраната и космическата индустрия. Изследвания на японски учени показват, че веществата, съдържащи се в коренищата на хряна, активно предотвратяват появата на кариес. Хрянът съдържа вещества, които предотвратяват развитието на бактерии, причиняващи кариес. В момента японски учени работят върху създаването на нова паста за зъби на базата на коренища от хрян. Има само една уловка: учените все още не знаят как да неутрализират „аромата“ на хрян, който е нетипичен за пастата за зъби.
Опасни свойства на хрян
Хрянът дразни лигавиците и кожата и при злоупотреба може да причини изгаряния. Също така трябва да се използва с повишено внимание при някои заболявания на храносмилателния тракт, бъбреците и черния дроб, включително хроничен гастрит, язва и колит от различен произход. Счита се за противопоказание за употребата на хрян и детска възраст.
Също така не използвайте хрян при остри възпаления на вътрешните органи, по време на бременност и при индивидуална непоносимост.
Приемът на хрян се препоръчва да се ограничи, тъй като в големи дози може да повиши кръвното налягане и да причини странично кървене. Дори не се препоръчва при жени с обилна менструация, тъй като допринася за повишено кървене.
В допълнение, лекарите не съветват да ядат хрян за хора, които използват лекарства с хлорамфеникол, тъй като антимикробните компоненти, съдържащи се в продукта, пречат на действието на лекарството.