Хронична сърдечна недостатъчност в комбинация с анемичен синдром диагностика, лечение и

Като ръкопис

Дятлов Никита Вячеславович

ХРОНИЧНА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

В КОМБИНАЦИЯ С АНЕМИЧЕН СИНДРОМ:

ДИАГНОСТИКА, ЛЕЧЕНИЕ И ПРОГНОЗА

14.01.04 - вътрешни болести

дисертации за научна степен

кандидат на медицинските науки

Работата е извършена в Първия Московски държавен медицински университет. ТЯХ. Сеченов

Ръководител:

Доктор на медицинските науки, професор Дворецки Леонид Иванович

Официални опоненти:

доктор на медицинските науки,

Професор Ершов Владимир Игоревич

доктор на медицинските науки,

Професор Барт Борис Яковлевич

Водеща организация:

Московски държавен медицински и стоматологичен университет към Министерството на здравеопазването и социалното развитие на България

Резюмето е изпратено на "___" _____________20

научен секретар на дисертационния съвет,

доктор на медицинските науки,

Професор: Волчкова Елена Василиевна

ОБЩО ЕФЕКТИВНОСТ

Уместност на изследването

Напоследък се наблюдава значително увеличение на броя на пациентите с хронична сърдечна недостатъчност. Според епидемиологични проучвания, разпространението на CHF в Европа и САЩ варира от 1 до 1,5%, нараствайки значително с възрастта и вече достига 10% сред хората над 60 години. [Dargie H.J., McMurray J., et al., 1997]

По този начин наличните резултати от изследванията по този въпрос изискват допълнително изясняване, а несъответствието на тези данни показва необходимостта от продължаване на проучването.патофизиологични механизми на връзката между CHF и анемичен синдром, с разработването на нови подходи за тяхната диагностика и лечение.

Цел на изследването

Да се ​​изследва клиничното, хемодинамичното и прогностичното значение на анемията при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност.

Цели на изследването

1. Да се ​​проучи разпространението и патогенетичните механизми на анемичния синдром при пациенти с ХСН според архивен материал.

2. Да се ​​изследват показателите на централната хемодинамика при пациенти с хронична анемия без сърдечна патология.

3. Да се ​​изследват показателите на централната хемодинамика при пациенти с ХСН и анемичен синдром с различна тежест.

4. Да се ​​изследва ефектът от нормализирането на нивото на хемоглобина при пациенти с ХСН върху функционалното състояние на лявата камера и централните хемодинамични параметри.

5. Да се ​​оцени влиянието на анемичния синдром с различна тежест върху клиничния ход и прогнозата при пациенти с ХСН.

Научна новост

При пациенти с тежка хронична анемия без сърдечна патология се развива хиперкинетичен тип хемодинамика в резултат на намаляване на ESV на LV с постоянна стойност на EDV.

Разкрити са разлики в отговора на сърдечно-съдовата система при пациенти с ХСН в зависимост от тежестта на анемията. На фона на тежка анемия се развива хиперкинетичен тип кръвообращение, подобно на това при пациенти с анемия без сърдечна патология. При наличие на лека анемия при пациенти с CHF не се развива хиперкинетичен тип кръвообращение.

Тенденция към намаляване на скоростта на гломерулна филтрация беше разкрита при пациенти със ЗСН с лека анемия, която не е свързана с дефицит на желязо или витамин В-12.

Отрицателното влияние на степентатежестта на анемията и наличието на преходен хиперкинетичен тип циркулация върху краткосрочната прогноза на пациенти с CHF.

Практическо значение на изследването

Работата разкрива високо разпространение на анемия сред пациенти с тежка ХСН. Това обуславя необходимостта от разработване на система за динамично наблюдение на тази група пациенти.

При пациенти с тежка анемия по-адекватна е дефиницията на тежестта на СН според класификацията на Василенко-Стражеско. Необходимо е да се оцени FC на CHF според класификацията на NYHA в динамика след нормализиране на нивото на хемоглобина поради влошаване на тежестта на FC на фона на тежка анемия.

Внедряване на резултатите от изследванията в практиката

Резултатите от изследването и практическите препоръки се използват в работата на терапевтичните и кардиологични отделения на ГБУЗ Градска клинична болница № 7 DZM, в научния и педагогически процес на Катедрата по болнична терапия № 2 на Първия Московски държавен медицински университет. ТЯХ. Сеченов.

Разпоредби, които трябва да бъдат защитени

1. При пациенти с ХСН на фона на постинфарктна кардиосклероза, анемия от различен произход се открива по-често, отколкото при пациенти с коронарна артериална болест без признаци на ХСН.

2. При пациенти с тежка анемия при липса на сърдечно заболяване се развива хиперкинетичен тип хемодинамика с повишаване на LV EF поради намаляване на ESR.

3. Тежката анемия при пациенти с ХСН, както и при пациенти без сърдечна патология, засяга инотропната функция на лявата камера.

4. Корекцията на анемичния синдром при пациенти с CHF дава възможност за по-адекватна оценка на FC на сърдечна недостатъчност според класификацията на NYHA.

5. Наличието на анемия влияе негативно върху прогнозата на пациентите с ХСН.

Апробация на дисертация

Структура и обхват на работа

Дисертационният труд е представен на 115 страници машинописен текст и се състоиот увода, 3 глави, заключения, практически препоръки, общо заключение, библиографски индекс на литературата, включващ 126 източника (25 местни и 101 чуждестранни). Дисертацията е илюстрирана с 33 таблици, 25 фигури и 3 клинични примера.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

Клинични характеристики на пациентите

Изследването включва 4 етапа:

Етап 1 - изследване на разпространението и причините за анемичен синдром при пациенти със и без клинични прояви на CHF на фона на постинфарктна кардиосклероза според архивен материал.

Етап 2 - проспективно клинично изследване. Изследване на ефекта на тежка анемия върху хемодинамиката при пациенти без сърдечна патология.

Етап 3 - проспективно клинично изследване. Анализ на хемодинамичните характеристики при пациенти с CHF с анемия с различна тежест.

Етап 4 - проследяване на пациенти с CHF с анемия с различна тежест.

В клиничната част на изследването са участвали 95 пациенти, настанени в терапевтичните и кардиологични отделения на Градска клинична болница № 7. От тях: 35 пациенти (36,8%) са имали тежка анемия без сърдечно заболяване (Група 1 ); 60 пациенти (64,2%) са диагностицирани с анемия и ХСН на фона на постинфарктна кардиосклероза (Група 2 ). Таблица № 1 представя клиничната характеристика на пациентите.

Таблица 1.

Общи характеристики на пациентите, включени в изследването