И не ходете на врачка..., Гласът на Белогорье

кафе
Двадесет и първи век на двора. iPad, iPhone, Skype, магьосници, шамани, врачки - трудно е да се каже как се разбира "в една бутилка", но дори и да летим до Марс, няма да започнем, докато картата не падне правилно.

Днес гадателите са на второ място по популярност след фитнес центровете. Например, една всезнаеща дама живее в Шебекино на улица Калинина. Слаба жена на средна възраст, казва се Надежда Петровна. Тя се моли по цял ден, изображения са окачени из цялата хижа, а по телевизията има записана служба в една от православните църкви.

Надежда Петровна има четири телевизора и всички показват едно и също. В кабинета на врачката е шумно, но тя си върши работата прилежно. Тя поставя снимка на клиента на масата, прокарва я с игла, след това поглежда ръцете си и след това с ефирен глас казва: пред нея седи изключителен и много талантлив човек.

- Знам това. И тогава, какво ще се случи след това? - Ще имаш щастлива съдба, скъпа. Ще се жениш може би два пъти. Ще има и две деца. И най-важното, ще ви бъде разкрита истината, която досега беше недостъпна за никого...

„Добре, благодаря“, казвам, едва сдържайки усмивката си. „Бихте ли ми казали как се появи дарбата на прозорливостта?“ - Бях много болен - обяснява гадателката. - Бях в кома, а след това ми се разкри с Божията помощ... Започнах да разбирам, че имам видение.

Какво можеш да кажеш? Отворено е на човек и следователно сумата за посещение е доста прилична за студент. Трябваше да платя, това беше сделката.

Във Валуйки, в покрайнините на града, известна Валентина живее в малка къща. Този гледач черпи информация за съдбата на хората в утайката от кафе. Исканата цена е триста, в която влиза и чаша кафе. Пиете, дайте чаша на специалист и по това време можете да мислитенещо. Валентина разглежда кройките и фантазира на класическата тема – какво е било, какво ще бъде, как ще се успокои сърцето. В някои моменти предсказанията са толкова приятни, че искате да пеете - не живот, а приказка!

В същото време гадателката проверява всяка дума с моята реакция, за да не се разстрои по невнимание. Е, тя е добър психолог и прави добро кафе. Рубли 50 честно работи. Утайката от кафе не показва дългосрочна перспектива, ето гледка за близко бъдеще: предстоят няколко пътувания и те също ще предложат работа, която трябва да бъде отказана.

- А къде се научи да гадаеш по дебелото? - Това ми е наследствено - отговаря Валентина - взех го от баба ми. Отбелязвам, че животът на експерта по кафе гъски е скромен. Не обиколих стаите, а кухнята е малка, няма какво да гледам, освен хладилника, нищо свято.

Най-много ме потресе една проста "гадателка" от село Беломестное, Белгородска област. Не можете просто да дойдете при нея - трябва да се регистрирате. В уречения час заставам пред портите на къщата на Надежда Михайловна. На червената тухлена ограда с бял тебешир е написано: "Работа от 8 до 18:00 часа, почивен ден - събота-неделя." Компанията обаче!

Придирчивият съпруг на гадателката с мистериозен поглед обикаля клиентите, казва кой къде да отиде и как правилно да се обърне към „лечителя“. Коридорът е претъпкан с млади жени, корозирали до невероятни размери, в сиви пуловери, поли с полар. Благочестиви и нещастни, на лицата им, до ярка здрава руменина, съжителстват мъченичество и недоумение: защо мъжът ми охладня към мен.

И докато те смирено стоят на входа, там, зад червена кадифена завеса, Надежда Михайловна седи и явно медитира. Влизане във фабриката за мечти. "Кабинетът" е просторен, светъл, по стените са ликовете на светци, гледащи строго към суетатасмъртен свят. Под лицето има надпис: „2 рубли. 15 копейки.

Изглеждаше, че всичко тук е покрито с изображения - и тапети със зеленина, и безсрамие с хитрост. Върху покривка, изработена от същия материал като завесите, има дневник със сметки, калкулатор и три свещи, през пламъка на които тя надниква в същността на всеки посетител.

Като цяло плащат с данъци, не дават чекове, рисуват съдбата с големи щрихи: дълъг и щастлив живот, брак, деца, кариера, но само след като потомството порасне. След такава прогноза исках да вия - скука, непрекъсната меланхолия. И тогава си помислих: значи все пак те идват тук за това - за спокойствие, редовност, спокоен, уреден живот. Нека не в реалността, но поне в сънищата. Всичко е наред, има опашка на портата. Само едно нещо не е ясно - защо да плащате за мечти, ако можете сами да ги измислите?