ICD-10 Други метаболитни нарушения на ароматни аминокиселини - лечение, клиника, признаци на
МКБ-10 Категория: E70.8
Съдържание
Определение и фон[редактиране]
Хистидинемия (хистидинурия)е наследствено заболяване, свързано с дефект в хистидазата и проявяващо се с повишаване на нивото на хистидин в кръвта, урината и цереброспиналната течност.
Хистидинемията е описана от H. Ghadimi et al. през 1961 г. Честотата варира от 1 на 11 000 до 1 на 37 000 новородени.
Етиология и патогенеза[редактиране]
Заболяването се причинява от генетично обусловен дефицит на хистидаза, която катализира трансформацията на хистидин в уроканова киселина. Типът на наследяване е автозомно рецесивен. Генът HAL се намира на дългото рамо на хромозома 12, в областта 12q22-q23.
Дефицитът на ензима блокира катаболизма на хистидина и води до натрупване на тази аминокиселина и нейните производни в тъканите и биологичните течности на пациента. Патогенетичните характеристики на заболяването са слабо разбрани.
Клинични прояви[редактиране]
Първоначалните признаци на заболяването обикновено се появяват през първите две години от живота. Основният комплекс от симптоми включва изоставането на децата в психомоторното и речево развитие, конвулсии, нарушен мускулен тонус.
Намаляването на интелигентността се определя при около половината от децата с хистидинемия. Степента на умствена изостаналост варира от умерена до тежка. В психологическия статус на пациентите се отбелязват емоционална лабилност, агресивност, поведенчески разстройства, загуба на интерес към околната среда, летаргия и забавяне, нарушено внимание. Нарушенията на говора се срещат при повече от половината деца, включително тези с нормален или субнормален интелект. Обикновено има изоставане в развитието на речта, артикулационни нарушения, понякога заекване. 20-30%пациенти със симптоматична епилепсия.
Пациентите с хистидинемия обикновено имат руса коса, сини очи, прояви на атопичен дерматит. В някои случаи се описват малформации, костни аномалии, желязодефицитна и хипопластична анемия, диабет.
Други нарушения на метаболизма на ароматните аминокиселини: Диагноза[редактиране]
В кръвта, урината и цереброспиналната течност на пациентите нивото на хистидин е значително повишено. В урината се определят в големи количества имидазол пирогроздена, имидазол млечна и имидазолоцетна киселина. Може да се отбележи положителен тест за поваляне. За потвърждаване на диагнозата се използва натоварващ тест с L-хистидин (100-150 mg/kg), който демонстрира рязко повишаване на нивото на тази аминокиселина в кръвта. В кожата (или черния дроб) се определя ниска хистидазна активност. Диагнозата може да бъде потвърдена чрез откриване на HAL генна мутация в левкоцити от периферна кръв чрез молекулярно-генетични методи.
На електроенцефалограмата на пациентите се откриват признаци на пароксизмална активност.
Диференциална диагноза[редактиране]
Диференциалната диагноза трябва да се извърши с фенилкетонурия и други аминоацидопатии въз основа на резултатите от определянето на спектъра на аминокиселините в кръвта и урината.
Други нарушения на метаболизма на ароматните аминокиселини: Лечение[редактиране]
Основният начин за лечение на заболяването е ограничаване на общия протеин и хистидин в диетата до минималната дневна нужда, която варира от 16 до 34 mg/kg телесно тегло на детето в зависимост от възрастта. За предотвратяване на протеинов дефицит на децата се предписват специални диетични продукти, съдържащи незаменими аминокиселини и лишени от хистидин (Histidon). По този начин общото количество протеин в дневната диета на дете от първата година от живота се коригира до 2,5-3 gна 1 kg телесно тегло, в по-напреднала възраст - до 2 g / kg. Тъй като умствената изостаналост не се развива при всички деца с повишени нива на хистидин в кръвта, открити в резултат на скрининг на новородени, има гледна точка, че ранното диетично лечение на такива деца е неразумно.
Освен това пациентите с умствена изостаналост трябва да получават ноотропни лекарства, ако е необходимо, антиконвулсанти. Доказано е благоприятно влияние на нископротеинова диета върху протичането на симптоматична епилепсия с хистидинемия. Отбелязана е обаче ниската ефективност на използването на диетична терапия за подобряване на психоречевото развитие на пациентите.
Индикации за консултация с други специалисти
Децата се наблюдават от педиатър, генетик, невропатолог, логопед
Превенция[редактиране]
Друго [редактиране]
Синоними: енцефалопатия поради дефицит на урокиназа
Източници на разпространение (връзки)[редактиране]