II. Петър Ткачев
Пьотър Никитич Ткачев е роден през 1844 г. в бедно семейство на хазяи. Още през 60-те години той е известен публицист и критик и един от най-върлите максималисти, съществували някога в България. За участие в петербургските студентски бунтове той през 1861г. седеше в крепостта Кронщад.
Само едно революционно малцинство, според Ткачев, може да „положи основата на нов рационален ред на общностния живот“. Народът ще се яви в революцията само като „разрушителна сила”, чието действие се ръководи от революционното малцинство.
Само чрез овладяване на държавния апарат революционната партия ще може да започне да осъществява своите реформаторски планове, в резултат на което ще се създаде комунистическо общество.
„Завземането на властта – пише Ткачев – е само прелюдия към революцията“. Овладяването на държавния апарат е първото и задължително условие, без което революционната партия не може да започне да изпълнява задачите си за преустройство на обществото на комунистическа основа.
„Революцията, пише Ткачев, се извършва от революционна държава, която, от една страна, се бори и унищожава консервативните елементи на обществото, премахва всички онези институции, които пречат на установяването на равенство и братство; от друга страна, въвежда институции, благоприятстващи тяхното развитие. Така, завзела властта, революционната партия извършва дейност от два вида - "революционно-разрушителна", от една страна, и "революционно-организаторска" - от друга. „Делото на революционерите не завършва с насилствен преврат. Взели властта в свои ръце, те трябва да могат да я задържат и да я използват за реализиране на своите идеали. Ткачев също проповядва създаването на строгоцентрализирана идисциплинирана революционна организация за завземане на властта.
„Успехът на революцията“, пише той, „е възможен само когато се създаде организация, която обединява разнородните революционни елементи в едно живо тяло, действащо според един общ план, подчинено на едно ръководство – организация, основана на централизацията на властта и децентрализацията на функциите.“ ("Набат". 1875 Глински, том 1, стр. 506-510).
Само такава организация е способна, според Ткачев, да подготви и извърши държавен преврат.
„За да се вземе властта“, казва Ткачев, е необходим заговор. За конспирация, организация и дисциплина:Ако непосредствената, практически постижима задача на революционерите се свежда до насилствена атака срещу съществуващата политическа власт с цел да заграбят тази власт в свои ръце, то от само себе си следва, че именно към тази задача трябва да бъдат насочени всички усилия на една наистина революционна партия. Най-лесно и удобно е да се осъществи чрез държавен заговор.
Организацията, като средство за дезорганизиране и унищожаване на съществуващата правителствена власт, като непосредствена, най-неотложна цел — такава трябва да бъде единствената програма за дейност на всички революционери в настоящето време.
Според Лев Дойч идеите на Ткачев „доведоха не само до крайно възмущение, но и директно до ужас на тогавашните революционери“.
От 1882 г. Ткачев проявява признаци на психично заболяване. Заболяването (мозъчна парализа) прогресира бързо. Умира в Париж в психиатрична болница в началото на 1886 г.
Известният философ Н. А. Бердяев пише за Ткачев: „Като теоретик на революцията Ткачев представляваше най-голям идеологически интерес и трябва да бъде признат за предшественик на Ленин. Тойдържавник, привърженик на диктатурата на властта, враг на демокрацията и анархизма. Революцията за него е насилието на малцинството над мнозинството. Не трябва да допускаме превръщането на държавата в конституционна и буржоазна. Ткачев, подобно на болшевиките, проповядва завземането на властта от революционно малцинство и използването на държавния апарат за свои цели. Той е привърженик на силна организация.
Ткачев е един от първите, които говорят за Маркс в България. През 1875 г. той пише писмо до Енгелс, в което казва, че пътищата на българската революция са особени и че принципите на марксизма са неприложими за България. Ткачев е по-скоро предшественик на болшевизма, отколкото Маркс и Енгелс.
Интересен е като теоретик на българската революция и предвестник на болшевизма. Мислите му са остри. Но културното му ниво не е много високо. Той. призна "Война и мир" за посредствено и вредно произведение.
Ленин говори за Ткачев много одобрително. В своята брошура Какво да правя? Ленин пише: „Опитът за завземане на властта, подготвен от проповедта на Ткачев и извършен чрез „ужасяващ“ и наистина „ужасяващ“ терор, бешевеличествен.