Иля Стогов Най-четящата публика днес
Популярният писател и журналист Иля Стогов говори за това как се отнася към съвременната литература, защо смята Съветския съюз за държава на писателите, но не смята себе си за писател
Вие сте смятан за основоположник на жанра „мъжка литература“, какво мислите за това?
Каква според вас е ролята на литературата в обществото днес?
Когато българинът дойде в българска книжарница, той търси там вечността..
Когато българинът дойде в български магазин, той търси там вечността. Но нея я няма, не я намират там. В резултат на това купувачът иска да купи нещо, което го няма, а продавачът е изненадан защо нищо не се купува от нас. Тези. Литературата, особено българската, винаги е била канал за комуникация между върховете на обществото и тези, които те са си представяли, че са на дъното на обществото. Това много ясно се вижда в съветската литература. Илюзия е, че всички тези сталински репресии унищожиха интелигенцията. Освен Бабел ми е трудно да си спомня някой, който е пострадал от репресивната машина. По една проста причина – Съветският съюз беше държава на писателите. Създаден е ... Всъщност кой е сегашният ни президент по основна професия. Адвокат. Ако го изгонят, лесно ще си намери работа в някоя адвокатска кантора или като адвокат в Газпром. И кои бяха всички наши болшевишки лидери по основната им професия? Те бяха журналисти. И като им казаха - Ами заминавайте за Швейцария! Те не са били на загуба - пише статия в Искра - получава хонорар. Хората, които бяха начело на Съветския съюз, те бяха много добре - добре, в началото - те бяха много добре запознати с литературата, те разбираха огромната мобилизираща роля на тази машина. И литературата беше същата.
Малко са паметниците в града нихудожници. Там имаме паметници на художници, паметници на композитори. Сещам се за две-три. Но паметниците на писателите изобщо не са проблем. Всички сме готови да ги наречем десетки. И защо? По очевидната причина. За да е по-удобно на властта... Защото писателят е най-големият борец на идеологическия фронт. Затова от съветско време сме получили такава литературоцентричност. Няма нужда да увъртам, не казвам, че всички са били предатели или корумпирани. Не. Човек пише и с това запечатва една епоха. А ерата е такава, че и властта се чувства добре в тези условия.
Някой от съвременните писатели ли е „съвестта на нацията”?
Може би Достоевски е бил съвестта на своята епоха. Той вероятно не е съвестта на моята ера. Някой от живите писатели ли е? Току-що връчих поетична награда на един поет. И аз разказах за това и ме попитаха - И кой спечели? И нямах отговор на този въпрос. Защото кой от вас познава поне един, ами двама съвременни поети. Познавате ли две? Искам да си сваля шапката, но съм забравил да си обръсна главата.
Взимаме 5 победители от Националната награда за най-добър продавач и едно момиче, което чете прогнозата за времето. Рейтингът на момичето е десет хиляди пъти по-висок от всичките пет, взети заедно.
Не вярвам в еволюцията, не вярвам в деградацията
Сигурни ли сте, че знаете как работи светът. Не ми отговаряй. Защото не това е целта. Вие сте чели за това. Знаете за това от какъв източник. В края на краищата аз няма да излагам позицията си пред вас, нито пък вие пред мен. Винаги има посредник между вас и реалността.
Най-четещата публика днес са домакините
Ще ви кажа публичната тайна. Домакините са хора, които в-първите имат пари .. защото е тъпо пенсионерите да започват книжна поредица. Първо, те не четат много, и второ, избирайки между лекарство и книга, те ще изберат лекарство. Домакините са все още доста млади лели, все още не харчат пари за лекарства и имат време. Неслучайно всички тези Марини, Донцови са с огромни тиражи. И кой е втората най-четена прослойка - охраната. Това са хора, които нямат какво да правят. Не можете да гледате телевизия на работа - ще бъдете наказани. Така че те седят и четат. Как се отразява това на щанда на книжарницата? Това се отразява от появата на поредицата Zone Burnt там. Или проектът Blind. Гигантски издания...
Никога не съм казвал, че съм писател
Тук е думата творчество, някаква философска цел - това не е за мен. Аз говоря друг език. Вероятно всеки човек има някакъв вид спорт в живота си. Тук някой може да каже: И аз печеля малко, но мога да сглобя един шкаф за 10 минути. И прекарах половин ден на него, до вечерта ръцете ми паднаха. А другият е добър риболовец: едно спинингово хвърляне - една платика.