Има ли такива черти (прояви на характер, поведение, нагласи) в човек, които веднага
Всяка проява на негъвкав, замаян и ограничен ум: фанатична привързаност към всяка идея с неизбежната съпътстваща гниене на всички "неверници"; липсата в лексикона на понятието „компромис“ и дори „диалог“; откровено дрочево на мнението си като единствено вярно; и накрая, тежката, тежка увереност, че има „правилно“ и „грешно“.
Смелете всичко това с лицемерие (почти стопроцентово присъстващо в анамнезата) - и готово, ще бягам от вас, псувайки като "сапсан" на релси.
Все едно ти влиза в главата
Искрено се възхищавам на много хора с подобни идеи в една или друга област, дори завиждам на много, но определено няма да мога да се сприятеля с тях.
Лично аз не съм на път с почти всички, защото съм хавлиен интроверт и тесен кръг от роднини, които вече имам, ми е достатъчен. Много се изморявам от хората. Но що се отнася до някои черти, не мога да кажа със сигурност кои черти могат да зачеркнат всичко. Интересувам се от хората и техния вътрешен свят, обичам да се вглеждам възможно най-дълбоко и често виждам, че някои възгледи или черти се появяват в различна светлина с времето. Трудно е да ме уплашиш веднага. Отнема ми време, за да етикетирам човек по един или друг начин, в почти всеки случай. Да, и етикетът винаги ще бъде под въпрос. Убеден съм, че хората винаги са по-сложни, отколкото изглеждат, и е почти невъзможно да се види всичко, което душата им крие.
Освен това самият аз често променях и допълвах своите възгледи, така че съм убеден, че изгледите и функциите не са статични.
1. Грубост, нетактичност.
2. небрежност,извън лека небрежност.
3. Относно възгледите. Не става въпрос толкова за самите възгледи, а за това как са изразени. Не мога да понасям фанатици от всякакъв вид, независимо дали са сектанти, защитници на правата на животните или привърженици на определени политически възгледи и т.н. Изпитвам антипатия към прословутите сексисти и високоморалните скучни (има такъв тип много коректни хора, които обичат да говорят за това кое е добро и кое е лошо, например за вредата от тютюнопушенето).
Когато човек в мое присъствие говори гадни неща за някого, а след това общува с този човек, сякаш нищо не се е случило, разбирам, че мога да стана следващата мишена за такива разговори, затова се опитвам да напусна компанията на такъв човек възможно най-бързо или, ако това не е възможно, да замълча колкото е възможно повече.
И аз се включвам!
Преувеличена суета. Нещо подобно се нарича и Божествен комплекс. Помпозна арогантност, плавно преминаваща в самоувереност, когато собствената гледна точка се представя като неоспорима истина: в девет от десет случая тя е извън съмнение. И таванът е надраскан от невидима корона.
Липса на самоирония, самокритика. Е, всичко е толкова сериозно.
Освен това са досадни моралистите, защитниците на високата духовност и антагонистите на сегашния разврат, които отричат правото на грешка, за да изпаднат в грях както за себе си, така и за околните, страшно е да си помислиш. Умишлено желание за здравословен начин на живот, секс изцяло по любов и нощем под завивките и т.н. Тук се включват и работохолиците с очакваната поговорка „Аз работя упорито“ (за какво? за кого? ефективни ли са тези човекочасове?).
И накрая, не спестявам вниманието на невежи, всезнайковци и хабаловци/-ок, които се наслаждават публично на нечий личен живот.
Ако човек не може да се държи любезно сдруги хора, да имам основно уважение към хората, а също и да променя себе си и да променя гледната си точка, да чувам другите, тогава не влизам в никакви отношения с такива хора, ако е възможно, считам всичко по-горе за основа за комуникация, няма основа - няма комуникация
Много ме дразнят хора, които се отдават на униние, без да искат да правят нищо с него. Безкрайна "депресия" и уединение. Освен това цялото страдание отива като че ли на обществеността и е насочено към факта, че ще се интересувате от тях. Все пак незабавно отблъснати от хора, които се държат прекалено показно, показват се и правят гримаси. Също така не мога да понасям, когато човек кълне чрез дума, това много му реже ушите и желанието за продължаване на комуникацията определено изчезва.
Тук се писа за лицемерие, снобизъм, суета и т.н. Не бих нарекъл тези фактори такива, които веднага отблъскват човека. Смятам, че всички хора трябва да са лицемери, не само най-готините, но такива в обществото няма. Да не се смятате дори за малък лицемер е много лицемерно. Снобизмът също е нормална тема, която отделя човек от малко интересуващи го неща, които само в няколко процента от случаите могат да го заинтересуват. Е, суетата в крайна сметка е оръдие, което кара човек да лети към мечтата си. Човек може само в началото да изглежда като прекалено суетен лицемерен сноб и може да има стотици причини за това: от банално лошо настроение до недоверие към нови хора и необходимост да скриете нещо в определен момент.
Мен лично в един човек след кратък диалог с него може да ме отблъсне само едно - скуката. Ако няма абсолютно нищо за разговор с него (нямам предвид неговата глупост, имам предвид липсата на общи теми за разговор), освен банални забележки за времето и диванната икономическа политика, тогава ниете не са на път. Освен ако, разбира се, този човек не е таксиметровият шофьор, когото извиках.
Защото в живота ми има ужасно гадни хора, с които общувам само защото са интересни и общуването с тях наистина предизвиква някакви емоции. Защото помагат да погледнеш на света по друг начин и те карат, макар и не нарочно, да се замислиш за важни неща.
И за бога, момчета, тесногръдието, за което говорите тук, е когато си мислите, че за една среща можете да разберете дали човек наистина няма интереси или просто не ви вярва. Някак един приятел довлече приятеля си на гости при мен, беше пияница, говореше като дете от квартала и се смееше неприятно. Сега му помагам в неговия стартъп за продажба на музика, а самият човек се оказа много делови и интелигентен човек.