Има много невероятни забавления в света с хвърляне на камъни, Колумнисти
Сергей Мостовщиков
Как да обидиш журналист. Урок за желаещите
В света има много невероятни забавления: хвърляне на камъни, седене в килера, прескачане на стол, внезапно изплезване на езика, щракане и люлеене от една страна на друга. Като цяло човек е способен на много неща в името на собственото си удоволствие. Но ще ви кажа, че няма нищо по-забавно и остроумно от това да обиждаш журналисти.
Аз самият, честно казано, съм журналист, така че знам за какво говоря. Моята, например, липса на духовност, впечатлителност и малоумие е справедлива и често отбелязвана от читателите. Най-точното описание на смисъла на моята работа получих по пощата преди няколко години. Някакъв наблюдателен сънародник ме упрекна, че съм изсмукал всичко от пръста си, от лайна, извинете, правя куршум и обратното от куршум. На работа в Мостовщиков, негодникът се присмя, отиде да пикае - върна се с есе. За мен това беше един от най-добрите уроци по професионално майсторство - Поне разбрах, че пиша есета. Но не успях да обидя читателя . Обикновените хора не винаги знаят как да обидят журналист. Знам. Сега ще те науча.
Първият и най-елементарен метод е описан от Даниил Хармс в работа за „Как една внезапно изразена мисъл може да убие неподготвен събеседник.“ Според този източник човек просто трябва да каже на журналиста, че той не е журналист, а лайно. Не можете да си представите какви чудотворни промени се случват с човек, когато чуе тези на пръв поглед безобидни думи. Аз самият съм опитвал този трик хиляди пъти и всеки път съм постигал огромен успех. Много хора с , с които съм в отлични отношения от много години, все ощетъй като не могат дори да понесат звука на името ми.
Третият начин измислих сам в сътрудничество с човек на име Андрей Шмаров. Ще приемем, че не ви казах името му, тъй като Шмаров е нечовешка смесица от журналист и мениджър, а да обидиш смесица от журналист и мениджър по принцип е по-лесно, отколкото да си измиеш зъбите и да си издухаш носа. Дай Боже Шмаров да разбере, че съм споменал името му напразно, все тогава ще се разболеете от варицела и коклюш.
Накратко, когато работех в Експерт, консервативно списание за мислеща публика, със Шмаров седяхме и решавахме каква да измислим такава гнусна гнусотия, че на всички да изскочат очите от омраза. И, трябва да кажа, те го измислиха. По-точно, измислих защото Шмаров не умее да мисли, като всяка смесица от журналист и мениджър. Въпреки това изведнъж стана ясно, че няма нищо по-обидно от кратките и точни дефиниции на същността на проблемите, които журналистите и изданията които те пишат, разглеждат.