Имам слънцето, Приказки и митове на азиатските ескимоси, Ескимосски митове-приказки
Приказки и митове на азиатските ескимоси
Имам слънце
„Така беше. Веднъж тунгаците откраднаха слънцето от обитателите на тундрата. Всички животни и птици живееха в черния мрак, търсейки храна. Стана трудно да се живее. И така животните и птиците решиха да съберат голям съвет. От всеки животински и птичи клан пристигнаха пратеници на съвета. Старият гарван, когото всички смятаха за мъдър, каза:
- Братя крилати и космати, докога ще стоим в мрак? Чух от старите хора, че недалеч от нашата земя, в дълбока тъмница, живеят тунгаки, които ни откраднаха светлината. Тези тунгаки държат голяма светеща топка в съд от бял камък. И наричат тази топка слънце. Ако това слънце бъде откраднато от тунгаците, тогава земята ще бъде осветена със светлина.. Ето ме, стар гарван, съветвам те да изпратиш най-големия и най-силния от нас, кафявата мечка, след слънцето.
- Мечо, мечо! - викаха животни и птици. Точно там една стара глуха сова поправяше шейната. Тя попита малката овесарка, която седеше до нея:
За какво си говорят животните и птиците?
- Искат да изпратят мечката за слънцето като най-силна.
- Усилията им са напразни: мечката ще види деликатес и ще забрави за всичко. Няма да имаме слънце.
Тогава животните и птиците, като чуха речта на бухала, се съгласиха с нея:
- А истината е, че мечката ще види вкусна храна и ще забрави за слънцето.
Старият гарван отново каза:
- Да изпратим вълк, защото след мечката той е по-силен от всички нас - и по-бърз.
Бухалът пита овесарката:
- За какво говорят?
Бухалът Бантинг отговаря:
- Решиха да изпратят вълка след слънцето, след мечката? Той е по-силен и по-бърз от всички нас.
- Напразно се мъчат, вълкът е алчен, ще срещне елен, ще го убие, ще пирува и ще забрави за слънцето.
Животни и птицикато чуха речта на бухала, те се съгласиха с нея:
- И така е, защото вълкът е лаком, види сърна, убие, ще се нагости и ще забрави за слънцето. Но кого ще изпратим за слънцето?
Тогава малката мишка каза:
- Тук ще пратят зайче, защото е най-добрият скачач и може да грабне слънцето в движение.
Зверове и птици отново извикаха:
- Зайче, зайче, зайче!
И за трети път глухата сова попита снежната овесарка:
За какво си говорят животните и птиците?
Овесарката извика в самото ухо на бухала:
- Решиха да изпратят зайче за слънцето, защото той е най-добрият скачач и може да грабне слънцето в движение.
Старата сова се замисли и каза:
- Този може би може да открадне слънцето, наистина скача добре и е надежден. Никой не може да спре този скок.
Така зайчето беше одобрено за крадец на слънцето. Без да се колебае, зайчето тръгна по пътя, посочен от гарвана.
Вървял дълго, вървял много дни и накрая забелязал светла точка далеч пред себе си. Той започна да се приближава до петънцето.
Приближавайки се, видях: светлинни лъчи проникват през тесен процеп изпод земята. Зайчето погледнало в пукнатината и видяло: в голям съд от бял камък лежи огнено кълбо и лъчите му осветяват подземието. „Това е слънцето“, мисли си зайчето. И в друг ъгъл на подземието тунгаките лежат върху меки еленови кожи.
Зайчето се спусна през пукнатината в подземието, скочи до огнената топка , грабна топката от каменния съд, отблъсна се със задните си крака и изскочи в пукнатината.
Тогава тунгаците се разтревожиха, преследваха заека.
Зайчето бяга. Но тунгакито е много, много близо. Тогава зайчето удари огненото кълбо с лапа. Топката се разцепи на две. Едната част е малка, другата е голяма. Зайчето удари с лапа по-малката част, тя веднага се качиизлетя, прилепи се към небето и луната се оказа.
Зайчето повдигна по-голямата част от него, удари го още по-силно с лапата си, то веднага се издигна, залепи за небето и слънцето се появи. Колко светло изведнъж стана на земята!
Тунгаките, заслепени от светлината, се скрили в тъмницата и оттогава не са се появявали на земята. И животните и птиците прославяха смелото зайче - крадецът на слънцето. "