Индуцирана от лекарства хипотония и ортостатичен колапс
Лекарствените хипотонични и по-специално ортостатично-хипотензивни състояния са известни отдавна. По-продължителната (и в някои случаи дори много малки дози) употреба на парасимпатикови миметични агенти (като ацетилхолин, простигмин или карбохолин води до изразена и доста постоянна хипотония при 3-8% от пациентите. Систоличното налягане при тези пациенти (без други причини) се забавя със седмици на ниво от 100 mm Hg. Възстановяването е бавно. Подобни състояния се наблюдават по време на лечение с хинидин, и хипотензивният ефект може да настъпи толкова бързо, че да се изрази под формата на колапс. Ортостатична хипотония се наблюдава при приблизително 5-10% от приемащите седативно или хипнотично средство. При някои по-чувствителни пациенти симптомите са доста изразени. Кръвното налягане, нормално в легнало положение, намалява с 20-30-40 mmHg при изправяне. При един от нашите клинично здрави пациенти, вече след 2 таблетки адалин, силно ортостатичен колапс се наблюдава в продължение на две седмици птоиден феномен. Многократната употреба на адалин след година и половина предизвиква същата реакция.
При пациенти, приемащи нитроглицерин за дълго време, също се отбелязва развитието на хипотонични състояния. Това важи особено за по-възрастните мъже. В това отношение заслужава да се отбележи фактът, че Кампион наблюдава в експеримента намаляване на налягането в лявата камера под въздействието на нитроглицерин.
Напоследък много често се съобщава за персистиращи хипотонични състояния, придружени от ортостатичен колапс, при употребата на някои антипсихотици от фенотиазиновата група (хлорпромазин, мелерил). При пациенти със свръхчувствителност мепробамат причинява, макар и рядко, остри ортостатични феномени. С имипрамин, тези явлениясе наблюдават по-често, но в по-лека форма. Наблюдавахме 6 души, които приемаха невролептик от тиоксантеновата серия, при 5 от които се появиха ортостатични явления между 15-ия и 20-ия ден. При намаляване на дозата оплакванията изчезнаха.
Ортостатично-колаптоидни явления с доста изразена хипотония също са наблюдавани при изолирани пациенти, които са използвали инхибитори на моноаминооксидазата. Тези пациенти развиват персистиращи хипотонични състояния.
Нарушения в ортостатичната координация също са отбелязани при продължителна употреба на еуфилин (особено парентерално) при 2,5% от пациентите (главно жени). При един от нашите пациенти с оплаквания от стенокардия и хипертония на два пъти се наблюдават тежки ортостатично-колаптоидни феномени след интрамускулно инжектиране на еуфилин. Приемът на Euffilin не предизвиква оплаквания.
Устойчиви хипотензивни състояния се наблюдават при повече или по-малко продължителна употреба на препарати с никотинова киселина (особено при лечение чрез капкова инфузия). Някои чувствителни пациенти, които дотогава не са имали абнормно кръвно налягане, развиват хипотензивни състояния след продължителна употреба на витамин B15.
Ортостатично-колаптоидни прояви се наблюдават, макар и рядко, при употребата на лекарства от групата на метилергометрина. В някои случаи тези явления са много обезпокоителни.
Има и хипотензивни състояния при продължителна употреба на пеницилин и бензацилин, както и стрептомицин и канамицин. В тази връзка хипотензивният ефект на тетраолеана и по-специално на оксициклина, наблюдаван при експериментални условия, заслужава специално внимание.
Във всички тези случаи хипотоничните прояви имат сложен генезис.Ортостатично-колаптоидните явления обикновено се причиняват от индиректен ефект на автономната нервна система и възниква ненавременна и неадекватна реакция на симпатиковия нерв във връзка с вазоконстрикция и ускоряване на сърдечната дейност. Честотата на хипотензивните състояния, наблюдавани при употребата на съвременни антихипертензивни лекарства, непрекъснато нараства и предизвиква все по-голям интерес.
Ганглий-блокиращите агенти, използвани без лекарско наблюдение, причиняват тежки ортостатични колапси, особено в ранния период на тяхното използване. Клиничният опит и усъвършенстването на схемите на лечение са свели тези случаи до минимум. Станахме свидетели на тежък колапс с фатален изход на третия ден от началото на лечението с Ecolide, чийто ефект беше произволно засилен от пациента поради допълнителния прием на Adelfan.
Има описания на особено тежки хипотензивни състояния, причинени от препарати с гуанетидин, главно в началото на приема им при пациенти в напреднала възраст.
Изразените хипотензивни състояния причиняват алкалоиди на рауволфия. Въпреки това, персистираща хипотония е описана и в резултат на приема на малки дози резерпин от пациенти с хипертония в неврогенната фаза. Хипотензивните състояния също са редки при лечението с алфа-метилдопа. Сравнително често се наблюдават ортостатично-колаптоидни състояния в началните етапи на употребата на протовератрин. Хлортиазид и неговите производни след продължителна употреба също могат да доведат до развитие на хипотония.
Трябва да се отбележи, че лекарствата, свързани с адренолитични вещества (регитин), могат да причинят тежък колапс при феохромоцитом, включително фатален.
В други случаи, освен спиране на лекарството или намаляване на дозата му, е уместно да се предпише кофеин,стрихнин или усилиял в малки дози. При хипотензивни състояния, дължащи се на прием на хипотоник и успокоително, симпатон има добър терапевтичен ефект.
В случай на хипотензивен колапс със застрашаващи симптоми, под наблюдението на лекар, могат да се използват не само комбинации от аналептици (стрихнин, коразол, микорен), но и интравенозна инфузия на хидрокортизон (не повече от 25 mg).