INTERTRADITIONALE - Преглед на тема - Змия и борба със змия (езическа статия)
Традиция – Интеграция – Революция
- Списък с форуми‹ АГОРА‹ Традиция и конспирация‹ Агарти, Шамбала и Беловодие
- Промяна на размера на шрифта
- За печат
- Албуми
- ЧЗВ
- Регистрация
- Вход
Максим Медоваров 26 декември 2013 г., 21:00
Змията и змийската битка в митологията и религията на Бялата раса
Крокодилската молитва, така характерна за съвременните "опозиционни" дегенерати, кара знаещия човек да се замисли дали преклонението пред крокодила има някакъв допълнителен смисъл, който не се разкрива на профаните, чиято задача е една - под знамената с древната змия да разчистят пътя към властта и собствеността на азербайджанските гросмайстори и техните полубългарски слуги.
Но скритото значение на крокодилската молитва се разкрива много лесно на всеки, който разбира дори малко от историята на митологията и религията. Крокодилът е друго въплъщение на хтоничните божества, характерни за най-архаичните култове; хтоничните божества се появяват още в предрелигиозните идеи на шаманизма. Хтоничните богове са отстранени от човека, те са му иманентно чужди, почти няма смисъл да се обръщаме към хтоничните богове, те няма да помогнат. А преклонението пред тях е свързано по-скоро с желанието да се предпазят от хаотичната им проява на злоба. Хтоничните божества олицетворяваха подземния свят, местообитанието на душите на мъртвите, смъртта и некромантията.
И точно тук става ясно следното - митологичните представи на белите народи ни показват картина как бялата раса смазва своите врагове от чуждо естество, а враговете се кланят на хтонични богове. Но боговете на бялата раса не са хтонични. Това са небесните богове, боговете на слънцето, победата и боговете на воините. Змията не просто получи епитета"древна", така белите ни предци са изразили връзката й с архаични култове и чужди за тях цивилизации. Това се дължи и на факта, че хтоничните богове са покровителствали матриархата, а небесните - патриархата. Бялата раса се биеше с цветнокожата не само на бойното поле, конфронтацията им имаше метафизичен характер, това беше битка на боговете. Хтоничните богове бяха много несимпатични към белите хора, те изискваха кървави жертвоприношения, мрачни ритуали, всичко, което беше дълбоко чуждо на хората на светлината, но беше близо до архаичните хора на тъмнината. Така например, Гущерът е бил "даван за жени" на момичета, както посочва Б. А. Рибаков в "Езичеството на Древна Рус". Същият мотив е характерен за всички описания на змиевидни хтонични същества - те изискват човешки жертви. Няма симпатии нито към руснаците за Гущера, нито към скандинавците към Йормунганд, нито към германците към Фафнир. Те, като всички хтонични създания, се страхуваха, страхуваха се. Но те не бяха обект, който да се свързва със съществуването на хората. Змиите са странни и чужди, те са врагове - само в този вид е съхранена митологичната памет на народите.
Белите печелят битката и установяват свои соларни култове на по-голямата част от земята, но същевременно усвояват хтоничните божества, които обаче при всички бели народи придобиват спецификата на женски божества, както и на богове, покровителстващи отвъдното. Езичеството означаваше, че е невъзможно да не се почитат хтоничните богове, но все пак това са богове, те също могат да покажат немилост. Но в същото време изключително ясното разбиране, че боговете на белите са небесни богове, а хтоничните богове първоначално са враждебни към бялата раса, винаги е било с нашите предци. Неслучайно слънчевата свастика се е превърнала в един от основните символи на арийските народи. Соларният знак изразява победата на слънцето над мрака, на бялата раса над цветнокожите, на небесните божества над хтоничните.
Помислете тук за темата за Гущера като хтонично божество. Гущерът се е разбирал като бог на подземния свят, който управлява мрака, смъртта и студа. всяка вечер Гущерът поглъща слънцето, като по този начин символизира борбата на хтоничните божества с божествата на небето, слънчевата. Но слънцето се преражда всеки път, побеждавайки змията, въпреки че тази победа не е окончателна - божеството не може да бъде унищожено. Следователно този цикъл не само символизира постоянното повторение на циклите живот-смърт в природата, но и символично обозначава безкрайната война на расите. Друго въплъщение на войната на хтоничните и небесните богове е борбата между Перун и Велес. Велес е типичен хтоничен бог, негово въплъщение на змия. Новгородският хтоничен змиевиден гущер може да бъде ипостас на същия Велес. Тези. можем да говорим за един вид единичен символ на хтоничните богове: змия-гущер.
Опитвайки се да реконструира древния култ към подводно-подземния Гущер, B.A. Неслучайно Рибаков обръща специално внимание на северната част на Европа: в северната част на езерото изображението на Гущера е често срещано и стабилно. До голяма степен дългото му съществуване тук може да се свърже с угро-финската среда, която е запазила по-архаични черти от българските си съседи. Тоест Гущерът е богът на архаичните северни монголоиди на угрите и лапоидите, които се разпространяват сред бялата раса поради смесването й със съседите (това е пример, свързан с българската митология, за други бели народи произходът на змиевидните богове е напълно подобен - от съседи, принадлежащи към други раси). Ето защо, според Рибаков, Гущерът е не толкова Новгород, колкото Перм, т.е. бог на угорските народи от района на Перм. също така не е случайно, че хората-змии (просто като предмети или като човешки предци) се появяват в митологията само на некавказките народи или онези кавказки народи, които са преживелимного силно влияние на други раси.
Но религията на цветните, архаичните култове, матриархатът, поклонението на змията живееха някъде в дълбините на съзнанието на чужди за нас народи. И сега има опит да се събуди мъртвата змия - символът на победените раси. Заедно с това се пробуждат и самите цветнокожи раси, които заемат все по-голямо място на земята и все по-активно разпространяват своята вяра и своите идеи. Но сега знаем какво представлява Змията и кой стои зад опитите да бъде събудена. Следователно арийският воин ще бъде готов да удари отново злото, което е изпълзяло от бездната.