Интервю на Mylene и Sting за Welt am Sonntag - Интервю на Mylene - Статии - MYLENE, JE T - AIME! сайт за
Превод на интервю за немското издание на Welt am Sonntag.
Тя е най-известната поп икона във Франция, той е звезда от световна величина. Сега Mylene Farmer и Sting изпяха дует. Малко за хипстърската брада и мачото, хомофобията в България и как можеш да танцуваш въпреки счупения крак.
Луксозен хотел близо до Триумфалната арка в Париж: Стинг отваря вратата на стаята, пускайки френската певица Mylène Farmer отпред. Те се сдвоиха за песента, като направиха кавър на стара песен на Стинг на английски и френски. "Откраднат автомобил" е история за автокрадец, предприемач и неговата любовница. Във Франция песента достигна номер едно в класацията на iTunes и също така е включена в новия албум на Mylène "Interstellaires", който вече излиза. Необичаен поп микс от китари, реге и балади, всички събрани от този тъжен, задъхан женски глас. Милийн и Стинг се настаняват на кожения диван един до друг. Журналистът сяда срещу тях. Чувствате се като на терапевтична сесия за двойки. Не, няма да е толкова зле!
"Сексът и музиката са нашата религия"
Мадам Фармер, счупихте крака си не много отдавна. Как се чувстваш сега?
Милен Фармър: Благодаря ви, сега се чувствам много по-добре. Получих тази контузия преди пет месеца, счупих си крака на две места.
Вероятно можете да разберете как се случи с певеца на Foo-Fighters Дейв Грол, когато той падна от сцената в Швеция, счупи си крака, но продължи да изпълнява малко след като взе болкоуспокояващи и с едва превързан крак?
Милен Фармър: Разбира се, че го видях, както и много други. Но дори нямам ни най-малка представа как е оцелял. Беше наистина многосмело.
Sting: Страх ме е: мнозина сега мислят, че с такива числа можете да направите кариера. Много хора си чупят краката по възможно най-зрелищния начин, за да привлекат внимание (смее се).
Това обаче има недостатък: Грол е принуден да прекара остатъка от турнето на Foo-Fighters в седнало положение с гипсиран крак.
Милен Фармър: Наистина е трудно за вярване. Никога нямаше да мога да свиря със счупен крак и да изнеса концерт. Това е невъобразимо. Вече се радвах, че мога да го направя с патерици за заснемане на видео със Стинг.
Sting: Трябва да кажа, че Dave Grohl (за разлика от Mylene) не трябва да носи високи токчета, когато в момента играе с фрактура. Mylene, с все още не напълно зарасналия си крак, трябваше да бъде на такъв в нашето видео и дори в същото време да върви по калдъръмената настилка.
Е, както можете да прочетете в мрежата, ефектът беше, че Стинг трябваше да ви придърпа възможно най-близо по време на танца, за да не паднете.
Милен Фармър: Точно така. Добре, ще ви кажа как беше наистина: счупих си крака нарочно, само за да се вкопча в Стинг по време на снимките и да му прошепна в ухото: "Моля, дръж ме здраво!" (и двамата се смеят). Сериозно обаче, той се адаптира добре към мен. Помогнах, където можах.
За вашия дует „Stolen Car“ Стинг трябваше да изпее песента с по-висока тоналност, за да могат гласовете ви да се хармонизират. И тук той има наистина висок глас. Направихте ли нещо, за да му помогнете?
Милен Фармър: Не, но трябваше да събера цялата си смелост, преди да попитам дали може да пее по-високо. Просто пасваше повече на гласа ми. Ако трябваше да изпеем песента в оригиналния й тон, трябвашеби го изпял по-ниско. Не би било много добре за мен. Той веднага отговори: „Oui, bien sûr (забележка: „да, разбира се“), ще го направя.“
Стинг: „Oui, Madame. D'accord“ Ако една дама ме помоли да пея по-високо, тогава го правя. Аз съм джентълмен.
Милен Фармър: Не мисля, че го нарани. Чрез нова тоналност гласът му придобива съвсем различни нюанси. Произведението звучи по-интересно, отколкото когато го пее във вече позната на хората тоналност.
Как беше за теб, Стинг, трудно?
Sting: Беше трудно, защото по време на записа на турнето гласът ми беше малко пренапрегнат. Но като цяло не беше чак такъв проблем за мен. Все пак съм професионален певец. Вече трябваше да го реставрирам, за да пея в друга тоналност. Смяната на ключа е много интересна, защото чрез това песента може веднага да получи различно емоционално оцветяване. Мисля, че новата версия звучи по-добре от старата ми от 2003 г. Милен ме подтикна да покорявам по-високи върхове. Гласът ми се отваря от съвсем друга страна.
Това връщане към миналото ли е, когато гласът звучеше по-високо, по-агресивно?
Ужилване: По избор. Пея "Роксан", както и преди, в същия тон, в който всъщност съм я написал. Благодаря на Бог, че все още приемам високо „до“. Но, признавам си, когато днес композирам нови песни, обикновено ги пиша в нисък тон, тъй като е мое да развия дълбок глас.
Вашият съвместен дует изненада мнозина, защото не се знаеше за вашето познанство. Как се запознахте?
Милен Фармър: Видях Стинг преди няколко години по време на концерт в St. Като църквата. Беше поетично ивпечатляващо. Миналата година летях до Ню Йорк, за да гледам продукцията на неговия мюзикъл „Последният кораб“ – много мрачен, много вълнуващ. Тогава се запознахме и когато го попитах дали можем да направим нещо заедно, той ми отговори: „Защо не?“
Стинг: Познавам се добре с мениджъра на Mylene, преди няколко години той постави операта "Welcome to the Voice" в Париж, в която участвах. Радвах се, че Mylene видя моята постановка на Бродуей в Ню Йорк. Когато ме попита за песента, веднага се сетих за „Открадната кола“, която написах преди 12 години. Винаги съм си представял, че припевът трябва да се пее от жена: „Take me dancing tonight“. Това се пее от приятелката на женен предприемач, защото не получава достатъчно внимание от него. Винаги съм чакал правилната жена да я изпее.
Мадам Фармър, вие частично пренаписахте песента на Стинг и я преведохте на френски. Не мислите ли, че като цяло се получи подобно на оригинала?
Милен Фармър: Това е, ако щете, адаптация. Придържах се максимално близо до оригинала.
Стинг: Това е като есперанто в музиката. Дори когато не разбирам всяка дума, която Mylène пее, мога да я възприема чрез емоциите, които тя предава чрез френския език и неговия ритъм.
Милен Фармър: Не беше лесно. Това не става за час-два. Беше напрегнато. И също малко плашещо.
Стинг: Защо е така?
Милен Фармър: Е, защото това е твоя песен. И не можете да се забърквате с песента на Стинг.
Как ще се развие вашето сътрудничество в бъдеще?
Милен Фармър: Може би Стинг ще бъде гост на някой от моите концерти някой ден - това би било прекрасно. Но всъщност той е страшно зает. азБезкрайно се радвам, че всичко с този дует се получи.
Sting: В момента работя в студио, това е вярно.
Последният ви албум „The Last Ship“ през 2013 г. се състоеше само от песни от едноименния мюзикъл на Бродуей, последният ви поп албум с повечето ваши собствени песни беше записан през 2003 г. Сега ще бъде ли същото?
Sting: Честно казано, в момента мога да кажа само, че работя в студио. Запознах се с няколко музиканти и просто се забавлявам. Няма какво повече да добавя.
Мадам Фармър, във Франция и други френскоговорящи страни колекционирате стадиони, известна сте и в Източна Европа. В Германия вашата фен база е доста малка досега, това разстройва ли ви?
Милен Фармър: Това не ме изненадва, защото вината е моя. Когато преди много години ме попитаха дали бих популяризирал албума си в чужбина, включително в Германия, отказах.
Милен Фармър: Защото все още ми е трудно да говоря за себе си в интервюта. Винаги. Във Франция също рядко давам интервюта. Ако бях по-често в Германия, разбира се, щеше да е съвсем различно.
Стинг: Милен е значима фигура във френскоговорящия свят. Това е важно да се признае.
Като англоговорящ певец не познавате такива граници, вие сте изпълнител от световна класа. Грижи ли ви понякога съвестта?
Стинг: Тази ситуация има много общо с хегемонията на САЩ. Страната има голяма политическа тежест и военна мощ, както и културна. Джаз, блус, рок енд рол са всички американски идиоми. Ние, англичаните, се настаняваме по-лесно от французите или германците.
Накратко, без угризения на съвестта?
Стинг: Ниене трябва да задава този въпрос в контекста на дискусии за справедливост. Няма нищо общо със справедливостта, това е просто течението на историята. Разбира се, имах късмет, че израснах в Англия през 50-те години, когато слушахме американска музика. И че по-късно успях да продам музиката си на свой ред в САЩ. Все едно бих продавал въглища в родния си град Нюкасъл (забележете: този град беше лидер в добива на въглища в Англия). Но моето мнение е, че диригентската палка на културата междувременно се предава по света. Има голямо разнообразие, не само англо-американска музика. Такова преразпределение винаги е имало в историята. Музиката дълго време е била композирана предимно от италиански композитори. След това щафетата е поета от Франция, след това Германия - Бетовен, Бах - след това Англия. Виждам го като постоянно движение. Френският е важна валута, която повече хора трябва да научат (букв.: чуйте). Но това важи за всички езици. Всички езици са красиви. Имате поезия. Всички езици имат свои собствени Шилер и Гьоте.
Мадам Фармер, освен във Франция, вие сте и преди всичко много популярна и известна в България. По време на участията си в Москва или Санкт Петербург изпълнихте ли своя хит „Sans contrefaçon – je suis un garçon“?
Милен Фармър: Да, винаги. И какво?
Вашата песен е за търсене, сексуално самоопределение. Следователно, не на последно място, вие сте икона за хората в хомосексуални връзки. Откакто В. Путин издаде закон, забраняващ хомосексуализма, публичните изказвания, които засягат темата за хомосексуалистите и лесбийките, бяха глобени. Усетихте ли тези забрани?
Милен Фармър: Не. Винаги бих могъл да играя в Българиявсички песни, които исках. „Sans contrefaçon“ е включено в това число. И доста често съм участвал там. Никога не съм бил заплашван или порицаван по какъвто и да е начин.
А. Старовойтов, член на дясното крило на Думата, искаше да съди групата U2 - срещу пропагандата на хомосексуализма. Причината беше кавърът на "Songs Of Innocence", последният им албум, показващ барабаниста Лари Мълън, прегръщащ порасналия си син, и двамата топлес.
Милен Фармър: Чух за това. Мога само да кажа, че това никога не ми се е случвало.
Sting: Интересно е, че една част от света продължава да се развива в отношението си към толерантността, докато другата е заседнала в тъмното Средновековие. Не трябва да позволяваме членовете на сексуалните малцинства да бъдат изолирани от обществото или дори криминализирани. Това са глупости. Трябва да говорим, когато това се случи. Защото това е бъдещето: приемане, толерантност, разбиране. Когато един тъп български политик каже, че ще съди U2, той не търси нищо повече от реклама за себе си.
Публичност той получава. Съобщението се появява по целия свят в заглавията на големите вестници.
Стинг: Да, обаче, той няма да получи повече от публичност. Не мога да приема това на сериозно.
Стинг, ти отдавна отказваш да включваш политически послания в песните си. Вместо това накрая пеете „Няма религия освен секс и музика“.
Милен Фармър: Наистина ли? Звучи страхотно, иска ми се да мога да го изпея заедно сега!
Sting: Виждаш ли, затова Mylene и аз се разбираме толкова добре! Разделението между секс и религия е фалшиво. Трябва да има връзка между тях. Сексът ражда живот, животът е свързан с взаимоотношенията, също като религията. Преди ератаХристиянският секс беше прекрасен и доставяше удоволствие. Беше почитан като дар на изкуството, а не нещо, което виждаме, както много религии, което трябва да бъде скрито. Сексът и музиката са моята религия.
Милен Фармър: Аз съм на същото мнение.
Страхотен край. Но трябва да ви задам още един въпрос относно брадата ви.
Sting: За брадата ми?
Всъщност само хипстърите днес носят такива бради, които също са поляризирани като пънкари, а също и с прическа, която беше модерна през 80-те години (забележка: буквално Vokuhila -vorne-kurz-hinten-lang - къса отпред, дълга отзад).
Милен Фармър: Освен това намирам брадата му за секси.
Стинг: Имах брада в продължение на много години, след което се обръснах и си я пуснах отново за роля в театъра. Изпреварих хипстърите (забележка: буквално - "предхипстър съм") (смее се).