Интервюта с известни суровоядци Тим Шиф

Публикувано от Тим ​​Шиф, 09 юли 2015 г

Представяме ви поредица от интервюта с известни суровоядци. Днешният гост е световният шампион по паркур, трейсър и веган от Англия – Тим Шиф.

Представяне на днешния гост

Александър Нариняни: Моят гост днес е Тим Шиф. Той е спортист, трейсър от Англия, занимава се с паркур, бивш световен шампион в тази дисциплина. Тим също ръководи екипа на American Ninja Warrior (риалити шоу), той беше капитан на европейския отбор.

Само ще кажа, че това интервю според мен ще бъде интересно за тези млади хора, които мислят за здравословна диета, веганска или суровоядска диета, но се съмняват, че тази диета е съчетана с някакъв вид атлетизъм, със спорт или издръжливост.

Интервю с Тим Шиф

Александър: Здравей Тим, представих те накратко на нашата публика. И нека започнем, като ви разкажем малко за себе си: на колко години сте, откъде сте, какви са вашите хобита.

Тим Шиф: Здравейте приятели! Казвам се Тим Шиф, чух Саша да ме представи на български, но разбрах само няколко думи от него.

Аз съм професионален фрийрънър със седалище в Лондон и съм на 27 години. Станах веган преди около три години и това е третият ми Фестивал на плодовете в Уудсток, преди това участвах през 2013 и 2014 г. и това е първият ми път в Хавай.

Преди около половин година започнах да бягам и сега се подготвям за първия си маратон, който ще пробягам следващия уикенд. Това е, което живея сега, а също така интензивно се занимавам със скално катерене и паркур.

Александър: А що се отнася до вашето хранене, как го определяте за днес? Какво ядеш, какво си ял преди, какъв беше преходът?

Тим: Открих веганството, като слушах известната реч на Гари Юровски, и като начинаещ в диетата, ядох много неща като хумус, фалафели и много други. Все още понякога ям тези храни: чувствам известна привързаност към такава храна, но не мога да кажа, че се чувствам много добре, когато ям тази тежка, мазна храна.

По веганския път имах приятел, който също беше веган, той понякога ме гощаваше вкъщи с плодови смутита, които сам приготвяше от дини, папая и други неща. След като ядох това, се почувствах пълен с енергия, толкова жив през следващите три часа - уау, това е храна, това е сила!

И тогава, около година по-късно, разбрах за диетичната система 80/10/10 и за фигури като Напълно сурова Кристина, Фрийли, Дуриан Райдър и разбрах, че това са същите хора, които са били на онзи фрутариански фестивал. Картината ми се събра.

Оттогава тази общност се промени донякъде, но по това време беше толкова приятелска асоциация на щастливи хора. толкова вдъхновяващи пионери, живеещи толкова необикновено.

Разбира се, такъв начин на живот ви "отрязва" малко от обичайното общество, защото хората около вас са пълни с всякакви преценки и предразсъдъци. Но тези системи от вярвания са програми на обществото, не на нашите лични, не на отделни хора. Хората просто ги получават и усвояват от раждането си и в процеса на обучение, след което автоматично продължават да живеят с тях, без да създават свои собствени. Аз съм за откритост, за разчитане на знания и здрав разум, логика и нова информация - тогава приемам нещо за себе си и следвам този път, доверявайки се на интуицията си.

Ние сме единственият биологичен вид на Земята, който яде готвена храна и доколкото мога да преценя, най-малко здравият вид. И съм сигурен, че има нещо общодруги.

Основната причина за преумора и хронична умора при съвременните хора е дехидратацията. Ядем храна, която ни дехидратира, тогава трябва да пием много вода.

Вече една седмица съм на Хаваите и през цялото това време дори не съм пил чаша вода! Тези плодове, които ям са пълни с влага, пия кокосови орехи, постоянно и в големи количества губя влага, с пот и урина, но в същото време изобщо не ми се пие, защото храната ме пълни с течност. При тази диета проблемите с дехидратацията и различните възпаления се решават сами - преминавайки към такава диета и продължавайки да тренирам, забелязах, че сега се възстановявам много по-бързо и става много по-лесно.

Тим Шиф и Александър Нариняни на фестивала на плодовете в Хавай

Александър: И така, можем да кажем, че днес сте веган, с голям дял пресни плодове и зеленчуци в диетата си.

Тим: Да, точно така. Бихте могли да го наречете Raw-Till-Four („Сурово до четири“, предимно сурова храна, с готвена веганска вечеря) или Raw-Till-Training („Сурово до тренировка“), както го наричам за себе си, когато в дните на тренировка ям варена веганска храна само след завършване на всички физически упражнения. Винаги е нещо с високо съдържание на въглехидрати: ориз, сладки картофи.

Защото, когато тренирате, не искате да го правите, като смилате храната в стомаха си. Суровата храна се усвоява бързо и лесно. Сутрин правя йога, ям сливи или круши, тичам, правя паркур, скално катерене, а след това, когато се прибера, мога да си направя голяма салата и да сваря сладки картофи, например, нещо изключително просто. И при мен работи чудесно.

Многократно съм забелязвал, че ако хапнете нещо варено през деня напр.овесени ядки, справям се, но няма да се чувствам толкова енергичен - знам, че мога да бъда по-силен, по-активен.

Обикновено, когато сте стресирани, заети и ви предстои дълъг ден, точно тогава ще ви се прииска варено. Така че за мен все още не е толкова строго, но веганството е основното нещо, върху което се фокусирам.

Тим: Да, Джейми Оливър има канал FoodTube в интернет и ние станахме приятели с него чрез поредица от различни събития и съвпадения. За него аз бях първият истински веган, когото срещна, спортист, който олицетворява и умее да предава положителни послания за този начин на живот на другите, плюс това се чувствам комфортно пред камерата, така че той ме покани да излъча в неговия канал.

Разбира се, аз не създавам рецептите за ястията, които показвам там - аз работя с неговия екип, казвам им какво харесвам и заедно издаваме определена рецепта, която след това представям пред камерата за този YouTube канал.

Правим това с него от няколко години и виждам тази искра в очите му, когато повдигна темата за веган храненето, той прекрасно разбира и приема това, но той е създател на кулинарна медийна империя, изградена от месни продукти и други неща. Той расте, развива се, има свое темпо и му трябва време, за да спре да пропагандира такива неща, не може да се промени за миг.

Александър: Да, трябва да започнеш отнякъде. Може би това ще е началото на промяна за него. Как се развива спортната ти кариера? Какво постигнахте в това отношение?

Тим: Спечелих Световното първенство по фрийрън и след това Red Bull Art of Motion Cup, което също е световно първенство, съответно през 2009 и 2011 г.

Както споменахте, на шоуто American Ninja WarriorБях капитан на отбора на Европа, в който е и България. Победихме американците и японците в това състезание, те имаха по-малко опит, защото когато имаш такава база като сериозен паркур, си много адаптивен и способен на много.

Виждал съм и познавам български фрийрънъри, те са невероятни спортисти, уверени в себе си, силни. Имам много приятели в България и Украйна. И съм поразен от тяхната увереност, способности и постоянство в тренировъчния процес. Наистина е впечатляващо!

Така че направих American Ninja Warrior, след това UK Ninja Warrior. Все още не знам как го направих там, защото все още не е показвано по телевизията. Но се справихме доста добре.

Сега се наслаждавам на стипълчейз, тъй като сериозният паркур постави добра основа и когато започнах да бягам преди няколко месеца, видях чудесна комбинация: бягане и изкуството да преодоляваш препятствия. Бих искал да правя повече от това в бъдеще.

Александър: Да, знам онези състезания, в които трябва да газиш през кал, лед, да катериш стени и други подобни. Изглежда Дъглас Греъм също е участвал наскоро в такива състезания, спомням си, че той говореше как тренира, подготвяйки се за нещо такова.

Тим: До това ме доведе предишното ми обучение днес, което се превърна в идеалната основа за тази дисциплина.

За първи път участвах в такива състезания на Бахамите. Първо ме доведоха в Маями, след това ни качиха на круизен кораб, където организаторите събраха световните атлети, най-добрите бегачи, и в резултат успях да завърша 12-ти от първия път, дори да спечеля парична награда и си помислих - страхотно, може би трябва да правя това повече? азНаслаждавам се на това. Този ден минах три пъти по този маршрут. Хареса ми от първия път, а това слънце - толкова свети там.

Всичко това ясно показва, че получаваме енергия не само от храната - това е само един от нейните източници. Достига до нас и чрез слънчевата светлина, морския въздух, от красивия природен пейзаж, който виждаме около нас: дървета, океан, планински върхове.

Всичко това изглежда без значение за съвременния човек, защото ние сме подредени изключително логично и "на квадрат", но всички тези неща ни дават онази енергия, онази релаксация, която ни позволява да си починем, да се възстановим, да натрупаме сили. Аз също се интересувам от гладуване и искам да го правя в бъдеще.

Сигурно знаете за българския шампион по армрестлинг, вегетарианец, който практикува и гладуване, и сте виждали габаритите му! Нашата сила не идва само и директно от храната, тя е само един от носителите на енергия. идва и отвътре, от самите нас. И разбирането на тези истини е част от духовното пътуване.

Александър: Да, казва се Алексей Воевода, той е и олимпийски шампион по бобслей, победител на миналогодишната Зимна олимпиада в Сочи и има много интервюта с него по тези теми в българския интернет. Освен това известно време той обичаше диетата със сурова храна. Днес той е веган или вегетарианец. Той е истински герой!

Тим: Точно така и той казва, че пости веднъж седмично.

Александър: Страхотно е, когато хората успяват да спазват такава „лека“ диета и въпреки това да поддържат такава силна физическа форма. И не само по отношение на изключителна издръжливост, както демонстрираха ултрамаратонци като Майкъл Арнстейн, но и по отношение на впечатляваща сила, експлозивна сила.

Александър: Е, може би можете да кажете няколко думи в заключение на начинаещите български трейсъри, а и на всички млади хора, които мислят за по-здравословно хранене, било то вегетарианство, веганство или най-модерната им версия - суровоядството и фруктианството?

Тим: Останете отворени, опитайте се да разберете откъде идват вашите вярвания. Ако от родителите си, от хората около теб, то това не са твои убеждения, не твое решение да живееш така.

Създайте своя собствена система от понятия, вашата вяра, изучавайте нова информация. Опитайте се също да слушате чувствата си, интуицията си.

Като гледам как се убиват животни не ми е приятно и няма да го подкрепя. В крайна сметка аз съм жив, ти си жив, веганите са живи. Няма нужда да поддържате тази порочна практика, за да оцелеете. Като ядете месо или млечни продукти, подкрепяйки тази индустрия, вие подкрепяте жестокостта към животните и животът ви противоречи на вашите вярвания, ако сте против такова насилие в сърцето си. Време е да живеете според убежденията си.

Ганди сякаш е казал: „Щастието е, когато това, което мислиш, казваш и правиш, е в хармония“ и за мен лично това е много важна глава от моето пътуване в търсене на истинското щастие. Живейте в пълна хармония с това, което чувствате дълбоко в себе си, вместо да се извръщате с погнуса, когато видите, че някой убива животно, но в същото време да се срамувате да му дадете парите си, за да го направи вместо вас. Така че някой да върши тази мръсна работа вместо вас, а вие просто се наслаждавайте на ястието, приготвено от това животно.

Възприемам го като живот, който противоречи на убежденията ми. Необходимо е да израснем в това, което сме, кои сме наистина и винаги да проявяваме това всобствен живот.

Александър: Приятели, гледайки хора като Тим, тяхната физическа форма, спортни постижения, правете изводи и не се страхувайте, че ще загубите мускулната си маса, няма да можете да спортувате, да водите активен начин на живот и да достигате нови висоти. Ето жив пример за обратното.

Тим: Преди имах проблеми със ставите, но всички те изчезнаха с преминаването към веганска диета. Точно за този противовъзпалителен ефект говорех. По-лек съм, по-силен, свалих излишните килограми, от които не се нуждаех, и имам повече енергия от всякога!

Александър: Благодаря на всички, благодаря ви за вниманието!

">