Интракардиални регулаторни механизми

Наблюденията върхуживотни, които са претърпели сърдечна трансплантация или прерязване на всички извънсърдечни нерви, показват, че сърцето, напълно лишено от извънсърдечни регулаторни влияния, не само се справя с основната си функция - изпомпване на кръв, но може да променя интензивността на тази функция, като непрекъснато я адаптира към нуждите на тялото.

В експерименти върхужабис хомотрансплантирано сърце Н. П. Синицин (1948) установи напълно задоволителна работоспособност на трансплантираното сърце, което осигурява нормалното съществуване на животно с заменено сърце в продължение на много месеци. Сърдечният ритъм при оперирани и контролни животни е еднакъв. Скоростта на движение на кръвните клетки в капилярната мрежа също не се различава.

За денервация на сърцетов някои от експериментите е използвано пресичане на блуждаещия и симпатиковия нерв. Но тъй като тази процедура причинява дисфункция на редица органи и системи, наскоро беше разработена техника на така наречената сърдечна автотрансплантация (Donald, 1961). При животни (кучета) всички съдове и нерви, водещи до сърцето, се изрязват последователно и веднага след това се зашиват.

интракардиални

Поради малкатадължинана белодробните вени и трудния достъп до тях, устието на белодробните вени е напълно отделено от лявото предсърдие заедно със съседните участъци от стената на лявото предсърдие с помощта на кръгъл разрез. След това отрязаните стени на атриума се свързват отново с шев и структурата на сърцето се възстановява. Операцията се извършва чрез хипотермия и кардиопулмонален байпас. Продължава няколко часа.

Значителен процент от оперираните животниумират поради различни усложнения в първите дни. Оцелелите обаче се адаптират относително бързонови условия на съществуване. Непосредствено след операцията те имат тахикардия (до 140-160 удара в минута), която изчезва през първите три седмици; в същото време се възстановява нормална електрокардиограма и кръвното налягане се нормализира (Willman a. oth., 1963).

Дразненето на екстракардиалните нервине предизвиква никакви реакции на автотрансплантираното сърце в продължение на много месеци. Тези реакции се възстановяват само 11 месеца след операцията, т.е. след период, достатъчен за регенерация на прекъснати нервни влакна и реинервация на сърцето (Willman a. oth., 1964).

За изключване наекстракардиалната нервна системасе използват и други методи - прерязване на сърдечните клонове на автономните нерви, отстраняване на адвентицията на подходящите за сърцето съдове и смазването им с фенолен разтвор (Donald, Shepherd, 1961), което също осигурява пълна денервация на органа. При кучета, оперирани по такива методи, след няколко седмици (т.е. след период от време, достатъчен за пълната дегенерация на всички екстракардиални нервни устройства, но недостатъчен за тяхната регенерация), при бягане на бягаща пътека, първоначално се забелязва леко повишаване на сърдечната честота, а след това се увеличава и достига максимум след минута и половина след началото на натоварването.

Ритъмът може дасе увеличис 50-60 удара в минута, а сърдечната честота е пропорционална на интензивността на натоварването. Повишената сърдечна честота не изчезва след двустранно отстраняване на надбъбречните жлези (Donald, Shepherd, 1961, 1963). При бягане в естествени условия на разстояние от 500 метра е регистрирано повишаване на сърдечната честота чрез телеметричен запис на електрокардиограмата както при контролни животни, така и при кучета с денервирано сърце. Въпреки това, в последния случай, увеличаването на сърдечната честотане се появява моментално, а само след определен период от време. При контролните и опитните животни след края на натоварването сърдечната честота се забавя, а при опитните след по-дълъг период.