Интрамедуларна остеосинтеза
В.Д. Иванова, А.В. Колсонов, А.А. Миронов, Б.И. Яремин, Ампутации. Операции на кости и стави, 2007г
Интрамедуларна остеосинтеза.
мозъчен канал, предизвиква повишаване на налягането в него и може да провокира мастна емболия. Благодарение на буталния ефект и при засядане в канала предизвикват дразнене на барорецепторите на костната тъкан и действат шокогенно. Правите пръти не осигуряват пълна фиксация при раздробени фрактури. Правите пръти могат да причинят "изправяне" на физиологичната кривина на бедрената кост, тибията и радиуса. "Миграцията" на пръта е възможна. След остеосинтеза с пръти често се налага поставяне на гипсова превръзка. За разлика от металните въдици, въдиците от титан имат редица предимства: титаниевите въдици са по-здрави, по-еластични и по-леки. Не са изложени на корозия. По време на остеосинтезата с титаниеви пръти е възможно да се моделират в съответствие с формата на костномозъчния канал, през който е желателно да се вкара прътът. Използване на тирбушон щифт Сиваш тирбушон щифт е предназначен за интрамедуларна остеосинтеза на горната половина на диафиза на бедрената кост. Изработена е от титаниева сплав VT5-1 и представлява прът с упорна резба, три прави и три обратни мечови канала; оборудван с пружина, която осигурява стабилността на свързаните фрагменти за целия период на лечение. Проксимален фрагмент се въвежда в раната в кухината на костния мозък, пробива се канал. Водачът се въвежда ретроградно в подкожната тъкан, след което меките тъкани се дисектират над него. Щифтът на тирбушона се поставя върху изпъкналия край на водача и се завинтва в костно-мозъчната кухина на централните и периферните фрагменти с торцов ключ, докато пружината се компресира напълно. Резбованата част на фиксатора трябва да е напълнода бъде в дисталния фрагмент, а мястото на фрактурата е на нивото на гладката част. 106
Пирон-болт Остеосинтезата на лакътната кост с метален щифт често не позволява премахване на диастазата между фрагментите. Пирон-болт за фиксиране на фрагменти от лакътната кост е прът с кръгло напречно сечение с диаметър 3 мм, дължина от 25 до 35 см. В единия край прътът има L-образен завой. От другата има резба, шайба и гайка. В областта на стилоидния израстък на лакътната кост се прави дупка, през която се вкарва пирон-болт в периферния фрагмент. След сравняване на фрагментите се придвижва към централния фрагмент. Сравнението на фрагментите се извършва с помощта на винтова гайка. Диафиксация и трансфиксация Диафиксацията се извършва с игли с диаметър 2 mm при напречни и раздробени фрактури. С помощта на бормашина, след пробиване на кожата от един фрагмент на друг, две пресичащи се игли за плетене се извършват в наклонена посока. Уверете се, че спиците са в правилната позиция. След това краищата на спиците се захапват, а останалите спици се потапят под кожата. Крайникът се обездвижва с гипсова превръзка. Трансфиксация се извършва при диафизарни фрактури на големи тръбести кости. След репониране на фрагментите с бормашина се вкарват два проводника перпендикулярно на оста на фрагментите по централния и периферния фрагмент, така че краищата им да стоят на 2-3 cm над кожата.