Иприт беше
За пореден път в навечерието на ваканционния сезон в Крим българските медии вдигнаха шум около отровните вещества, залети в Черно море през 1941 г. Но на кримчаните вече им омръзна да бъдат безжалостни обекти на българския черен пиар. Отговорните лица в автономията започнаха да доказват, че няма варели и няма опасност близо до Крим ... Каква е същността на въпроса?
Авторът на тези редове е запознат с проблема "бъчви" още от първата половина на 90-те години. След това, по време на формирането на украинския флот, някои аспекти от предишната дейност на Черноморския флот бяха разсекретени, по-специално информация за работата на военния аквариум в Севастопол за използване на делфини за военни цели, както и историята за погребението в Черно море на бойни отровни вещества - иприт и люизит.
Беше невъзможно да ги оставим, тъй като този тип оръжие беше забранено от няколко конвенции и командването не искаше да позволи да попадне в ръцете на германците като доказателство за нарушаването на споменатите конвенции от Съветския съюз. Решено е: временно - защото не се знае колко ще продължи окупацията и какво ще се случи след войната - във водите на Черно море да се заровят варели с иприт и люизит.
Инструкцията определя, че погребението трябва да се извърши на голямо разстояние от брега, на голяма дълбочина и значителна част от бъчвите са заровени точно така - с карта и посочване на точните координати на погребението. Но имаше свидетели, които ни казаха, че в бързината, преди превземането на Севастопол от германците, нашите моряци под командването на бригадири и лейтенанти хвърляха варели от баржи и лодки, понякога не много далеч от брега, във водите на самия Севастопол.
Дори сега хората са живи в Севастопол,които си спомнят, че в следвоенните години в жегата на някои места край морето са чували миризма, характерна за иприт и люизит. Очевидно по време на морските битки за Севастопол през 1941-1943 г. някои от бъчвите - а именно тези, които са били изхвърлени близо до брега - са били повредени от експлозии на мини, дълбочинни бомби и снаряди, които са избухнали в морето и съдържанието им е изтекло.
Те бяха подхванати от правителствата на България и Украйна. Данните са потвърдени. Кабинетът на министрите на Украйна поиска съответна информация от военния архив в Москва. На тяхна основа през 1996 г. правителството на Украйна създаде Програмата за търсене и унищожаване на остатъци от химическо оръжие, разчетена първоначално до 2002 г., а по-късно удължена до 2010 г.
Както по-късно ни казаха военни, които са служили в украинския флот през 90-те години, изпълнението на тази програма е поверено, наред с други организации, на вече разсекретения Севастополски военен океанариум, а за откриването на тези погребения, наред с други методи, са използвани делфини, обучени да търсят метални предмети на морското дъно. От 1996 г. Министерството на извънредните ситуации на Украйна, съвместно с Министерството на отбраната на Украйна, както съобщи началникът на Кримската главна дирекция на Министерството на извънредните ситуации Александър Недобитков, унищожиха 117 идентифицирани обекта.
Не е тайна, че това бяха точно тези варели, които бяха по-близо до брега и наистина представляваха опасност за населението и почиващите. Общо за изпълнението на програмата са били планирани 47 милиона гривни, но всъщност, според Александър Недобитков, в края на 2010 г. са финансирани 26,5 милиона гривни.
Съгласно установената процедура, идентифицираният обект на токсични отпадъци за обезвреждане е поставен в стоманобетонен саркофаг директно на мястото на откриването (с други думи, той е бил взет в металенрамка, която беше потопена със специален бетон), след което този саркофаг беше изтеглен от брега на разстояние няколко километра и отново заровен на дълбочина най-малко 130 метра, потопен в слой от черноморски сероводород. Така още през 90-те години на миналия век бяха ликвидирани почти всички опасни хранилища за химическо оръжие във водите на Севастопол и близо до целия Крим, които биха могли да застрашат хората.
На пресконференция в Симферопол ръководителят на Кримското министерство на извънредните ситуации Александър Недобитков каза, че според негова информация „бъчвите могат да се намират на разстояние 12-15 км от брега и на дълбочина 150 метра под слой тиня или пясък. „Според учените вещество, намиращо се в варели на такава дълбочина при температура 5-9 градуса, не може да изтече поради химичните си свойства, полимеризира се и не се разтваря във вода, т.е. не подлежи на хидролиза“, каза началникът на Главното управление на Министерството на извънредните ситуации на Украйна в Крим.
Той каза, че специалисти от Азово-Черноморската екологична инспекция, Републиканската SES и Главната дирекция на Министерството на извънредните ситуации на Крим са извършили визуално подводно изследване на морското дъно на площ от 5000 квадратни метра, взели са проби от морска вода на различни дълбочини и разстояния от брега. Три лаборатории не откриха силно токсични химикали или вещества, които биха могли да повлияят неблагоприятно на човешкото здраве. Следователно всички актуални български съобщения за опасността от „бъчви” не са нищо друго освен мит, информационни „патици”, тъй като останалите обекти се намират на такива места, на такава дълбочина, до която летовниците не могат да стигнат.
Досега няма нито една информация за местата на погребение на бъчви. Но ги няма, не защото изобщо ги няма, а защото са класифицирани. Министерството на извънредните ситуации, разбира се, разполага с карти на погребението, но те изискват проверка и изясняване, тъй като има много неща на морското дъно от 70 годиниможе да се случи. Министърът на отбраната на Украйна Михаил Ежел, според Министерството на извънредните ситуации, на скорошна среща с министъра на отбраната на България Анатолий Сердюков отново е поискал архивни данни за обезвреждането на всички химически отпадъци в Украйна. Въпреки че България не отказа, информацията все още не е предоставена ...
Освен това се оказа, че инициаторът на ежегодните информационни кампании „за бъчвите“ е севастополският предприемач Генадий Рубцов, директор и собственик на частното екологично предприятие „Ситал“, който ... банално се стреми да спечели пари на всяка цена, като рециклира съдържанието на бъчвите.
Рубцов каза, че през 2010 г. са изтекли гаранционните срокове на контейнерите и следователно токсични отрови теоретично могат да попаднат във водата. Той заяви, че варелите могат да бъдат разхерметизирани от експлозии на останали в морето мини, авиобомби и снаряди. Генадий Рубцов предлага и два начина за обезвреждане на боеприпаси, които от гледна точка на някои експерти са неприемливи. Първият е съдържанието на бъчвите да се премести в модерни олекотени контейнери със 700-годишна гаранция за херметичност. (Под вода на дълбочина повече от 100 метра или вече на сушата? - Авт.)
„Тогава ще пуснем там микроорганизми, които ще неутрализират тези бойни отровни вещества“, обясни той пред вестник „Събития“. (Ако тези манипулации се извършват на сушата, тогава дори и за неопитен ум е ясно каква опасност може да представлява изваждането на варели от морето, чийто гаранционен срок е изтекъл и състоянието им е неизвестно, транспортирането им до брега, разтоварването, изсипването на съдържанието в нови контейнери и изстрелването на микроорганизми? - авт.).
Вторият вариант е да се използват специални генератори, които могат да се използват за унищожаване на молекулярната структура на военни отрови ... ”(Нашите експерти не можаха да кажат каквъзможно е. - Авт.) И нито дума за вече изпитания и оправдан на практика метод за затваряне на бъчви в железобетонен саркофаг и повторно погребване на голяма дълбочина, недостъпна за всички живи същества.
След като анализираха информацията за компанията „Ситал“ на Генадий Рубцов, експертите от Центъра за журналистически разследвания в Крим заключиха, че „ако програмата за унищожаване на подводни складове с боеприпаси бъде финансирана, Ситал може да кандидатства за поръчка за извършване на цялата необходима работа.
Освен това някои от тях - проучвания на места за наводняване - тя вече е извършила. Генадий Рубцов каза, че Sitall по нареждане на Министерството на природните ресурси на Украйна (в структурата тогава е Севастополският океанариум) е извършил работа по определяне на координатите на наводнени контейнери с военни химикали в крайбрежните райони на Черно море от 2005 до 2007 г. Специалистите от Sitall откриха около 500 барела иприт и люизит в единадесет различни района. Общо, според Рубцов, на морското дъно има 1200 варела с химическо оръжие.
Откъде са данните за броя на бъчвите, повече от два пъти по-висок от откритите? Генадий Рубцов каза, че това са "български данни". Очевидно това се отнася за цялото Черно море, а не само за крайбрежието на Украйна. Тогава Генадий Рубцов заяви, че България може изобщо да не предостави на Украйна официални данни, тъй като са били искани многократно още - още в средата на 90-те години.
Така че варелите с химически оръжия в Черно море са и мит, и реалност. Мит в смисъл, че не се намират в рекреационната морска зона и следователно не застрашават отпускарския сезон, но реалността е, че ги има и проблемът с тяхното обезвреждане все още трябва да бъде решен.
„Българските туроператори се опитват да отблъснатБългарите от Крим „забравят“, че проблемът с изхвърлянето на токсични отпадъци, заровени по-рано в Черно море, стои и пред самата България, защото такива има в морето и срещу българския бряг, казва Константин Бахарев, зам.-председател на Върховната рада на АРК.
- С подобен проблем са изправени и други страни от Черноморския регион - Румъния и България, тъй като такива пунктове са разпръснати из цялата северна част на Черно море и затова сега парламентът на Крим възнамерява да инициира решение на проблема заедно с други страни. И първата стъпка за това може да бъде международна научно-практическа конференция, на която да бъдат оповестени всички факти за погребенията и да бъдат разработени съвместни мерки за обезвреждането им.