Истинската история на една италианка, в основата на филма Talianka
1945 г Войната току-що затихна, отне живота на милиони съветски хора, унищожи съдби и семейства. Тя също не заобиколи семейство Веригин. Степан, военен пилот, отиде на фронта в началото на войната. Самолетът му е свален, а Веригин е заловен, бяга и се озовава в Италия, където се бие рамо до рамо с бойците на Италианската съпротива. Там той се влюбва в Джулиет Канаваро, която също се бори с нацистите. Уверен, че съпругата му Татяна и синът му са загинали в началото на войната, Степан се жени за Жулиета, ражда се дъщеря им Софи и скоро щастливото семейство пътува, пълно с ярки надежди, до Съветския съюз, където след войната, според Степан, „всичко е съвсем различно“. Вкъщи обаче нищо не се е променило. Освен това не само бдителният НКВД чака Степан (Степан беше затворник и те не се церемониха с такива хора, смятайки ги за предатели на Родината), но и бившето семейство в пълен състав. И започват приключенията на Жулиета в страната на Съветите.
Филмът "Талянка" е заснет по реални събития, но режисьорът сам начерта очертанията, разчитайки на собствените си фантазии, понякога граничещи сделириум. Беше поставено едно добро начало, а след това започнаха едни авантюристични глупости, които нямаха нищо общо с реалността.
Главната героиня Жулиет Веригина се играе от полската актриса Джоана Моро. Ръка на сърцето, тя не е като страстна и пламенна италианка, по-скоро като полка или естонка. В изпълнението на Моро, Жулиета, нещо като изкусителка и завоевателка на мъжки сърца (тя има толкова много почитатели), се оказа суха, нехаризматична, лишена от чар. Освен това е старо. Единственото нещо, което й придава жар и известна нотка екзотика, е отвъдморският акцент, въпреки че по-късно дамата пее в оперета без акцент, освен това с гласа на своя предшественик, когото тя леко бутна с рамо и не за личен интерес свали примата на театъра от пиедестала.
Степан Веригин се играе от Андрей Мерзликин. Героят не ми е напълно разбран. Или той е герой на Съпротивата, или обикновен измамник, търгуващ с банална кражба. Степан изобщо не създава впечатлението на патриот на родината си, който вярва в другаря Сталин и възприема суровата съветска действителност през призмата на розовите очила. Човек от такъв склад, свикнал да се адаптира към живота и не особено притеснен от моралните принципи, според законите на жанра, трябваше да остане в новата си родина - в Италия. Толкова много бивши военнопленници не се завърнаха в Съюза без опасност. Така че не, той отиде в СССР, не е ясно на какво разчита. Трябваше да бъде посрещнат с отворени обятия, нали? Мъж от нищото и дори с жена италианка? Действията на НКВД в този случай са съвсем разбираеми и не са изненадващи. Можеше поне да предупреди жена си да не прави кръгли очи, иначе щеше да се окаже доста глупаво по някакъв начин, но тя щеше да бъде застреляна за звучен шамар по лицето на служител на комисията.
Актьорският състав е добър: Игор Скляр, Андрей Мерзликин, Екатерина Гусева, Александър Коршунов, Павел Деревянко. Ето кого бях особено доволен да гледам, така че това са Екатерина Гусева и Николай Иванов (Иван, "Вечният зов"), тяхната игра е извън похвала. Между другото, Гусева прилича повече на италианка, озвучаването щеше да е направено с акцент и това е всичко, отколкото на бледата Йоана Моро. Тук Катрин играе първата съпруга на Степан Татяна, обикновена селска жена, кръв и мляко, вижте как без усилие метна дървена пейка на рамото си и тръгна като лебед. Струва си да се гледа! А характерът й е искрено симпатичен. Друга си късаше косата на парчета, изгниваше съперницата си, особено такава крехка, а тази също помагаше, подаваше задушено мляко, за да не умрат от глад. Това разбирам аз, човек с широки сърца.
Не ми хареса, че има много излишни герои в сериала Talyanka, може би не са напълно излишни, но някак си има твърде много от тях. Би било напълно възможно да се направи без очилатия прожекционист Петровски, особено след като актьорът Даниил Спиваковски играе ролята на смешен маниак, който му е познат. Паоло, с фанатично светещи очи, също не го хареса. Скляр, както обикновено, играе голям номенклатурен работник, той също не показа нищо ново.
Те идеализираха Жулиета, но по някаква причина не харесвам нейната героиня. Така че добре, и си легна с първия секретар на регионалния комитет, но заради външния вид, след като се счупи, отново не за личен интерес, а за да помогне на съпруга си. И как може цивилно лице, макар и масово, да се меси в делата на авиацията? Той не е глава на военачалниците, те си имат собствени шефове. Да, глупости.
Краят също не убеди. Не мога да разкрия интригата, но финалът от категорията е за нищо. Да, Джулиет, след всичките си злополуки, трябва да го е направилабягай пред локомотива!