Истинският хармонист не свири по ноти - Новини 33
Катерина Миронова е самоук акордеонист. Тя, както много други, свири не по ноти, а по слух. Тя просто трябва да чуе мелодията, за да я повтори.
— Ноти знам, но не чета, защото как са учили по селата? Според слуховете слушах тук, слушах там, гледах, да, какво натискаше там, погледнах пръстите и се научих да свиря.
Катерина се опита да повтори всички познати мотиви. Тогава тя нямаше интернет, така че наборът от песни беше строго ограничен, Катя започна с композицията „Дали в градината, в градината ... Катя нямаше учители, момичето играеше пред огледалото.
— Трудно се вижда точно там, особено в басовата част, не се вижда, тук някои хора, като ме гледат, казват: — Господи, как свириш, там нищо не се вижда. Взел си китарата, виждаш къде си пъхнал пръстите, но това е само на усещанията.
Когато Катерина беше малка, дядо й често свиреше на акордеон. Така че тя искаше, помоли, помоли майка си да й купи акордеон и купи същото, това е просто играчка.
— Играчка хармоника, все още се продават по магазините, но вече беше леко счупена, не всички бутони свиреха, но поне ми хареса, че имах собствена хармоника.
Катерина многократно моли майка си да я изпрати в училище по изкуства, но не се получи.
- Беше малко след 90-те години, родителите работеха, а музикалното училище беше на другия край на града. Някой трябваше да ме вземе, моите баба и дядо. Тогава дядо го нямаше, а баба нямаше време.
Катерина отново си спомни детската си мечта, няколко години по-късно, в 10 клас. Тогава тя беше на 15 години, за първи път хвана истинска хармоника.
такаслучи се, и двамата дядовци вече бяха заминали, нямаше ги, добре, и ме увлече хармониката, върнах се на село, взех хармониката на дядо си и започнах да уча.
След като научи няколко песни, Катерина отиде в детския ансамбъл "Българска хармоника". Но Главата не се съгласи веднага да я научи.
— Главата казва, например, аз ще уча с теб, но ти завършваш училище след две години, трябва ли да отидеш някъде, когато ще учиш хармоника? Може би дори ще се преместите в друг град и ще влезете в учебно заведение в друг? / И аз казвам: — а, вече знам как се играе. Казва: - Кой те научи? Казвам: - да, никой не е преподавал. Казва: - Хайде, ще те послушам. Е, изиграх му няколко неща. Той изглеждаше така, каза всичко, основният състав, старшата група. Нека го направим.
След 2 месеца занимания Катерина вече участва в голям концерт на ансамбъла. Тогава те бяха на 10 години. По-късно учи във Владимирския колеж по култура, а сега пише диплома в Московския университет по култура.
Съвсем наскоро Катерина се завърна от Москва, където участва в снимките на юбилейната програма - Играй, любим акордеон! Предаването за българските хармонисти е вече на 30 години. Тя излиза днес на първия канал. Благодарение на снимки и фестивали Екатерина вече е обиколила половин България.
— Е, за акордеона символично място е, разбира се, Новосибирск. / Там на всеки две години се провежда международен фестивал, идват акордеонисти не само от България, но и от чужбина. Е, включително и аз, разбира се.
Днес Катерина вече знае как да свири на балалайка и арфа, на флейта и китара. Но хармониката го изразява най-вече, сигурна е Катерина.
—Професионалните музиканти понякога не харесват хармониката, така да се каже. защото,наистина, хармониката свири, като правило, свири в един ключ, добре, най-много, с добра игра, можете да свирите два клавиша. / Затова смятат, че хармониката не е професионален инструмент. / И моето мнение по този въпрос е съвсем друго, защото на хармоника можеш да свириш така, както на акордеон не можеш. Тук, за да изразя всички чувства, цялата душа. И когато акордеонистите вземат произведения за хармоника, ами нямат тази искреност в тях, работата е там, че всички акордеонисти свирят всичко като един, всичко по ноти, като в оркестър. А хармонистът, всеки хармонист е индивидуален.
Инструментът, който днес вече се счита за почти изконно български, германците наричат свое национално богатство, а чехите - свое.
— Наистина има много спорове по този въпрос, откъде се е появила хармониката? Кога точно, историците спорят много, много за това, продължават да търсят доказателства.
Явно спорът за националността на хармониката няма да стихне още дълго време, но за Катя хармониката определено е български инструмент.