Исторически личности Шабдан Джантаев - Проект - КИРГИЗ ФОТО АРХИВ
Проект "КИРГИЗКИ ФОТОАРХИВ"
. история на Киргизстан в снимки . история на фотографията в Киргизстан
През 1850 г. Пишпек бек Атабек го изпраща като заложник (наричани са „Ешик ага бек“) в двора на кокандския хан Малабек. По същото време Алимбек от Баргин, Байсейт от Солтин, Кидир от Бугин и други, които по-късно стават известни фигури в киргизкото общество, служат в Ханската орда. По този начин владетелите на ханството се опитаха да решат двоен проблем: да държат киргизките номади в подчинение и да подготвят верни, послушни предци за бъдещето. През 1860 г. Шабдан Джантаев, като част от армията на Канаат-Ша, участва в битката при Узун-Агач срещу българската армия. В тази битка коканданите са разбити и Шабдан за първи път вижда с очите си превъзходството на войската и оръжието на българската държава. Тази битка на практика слага край на управлението на кокандските феодали в северната част на Киргизстан. Докато все още е в двора на хана, през пролетта на 1862 г. Шабдан участва в защитата на Ташкент от бунтовниците. Неговата смелост, смелост и решителност по време на битката бяха забелязани и Кокандският хан назначи Шабдан бек на град Азрети-Султан (Туркестан), а хората започнаха да го наричат Шабдан батир. В съюз с България
През 1862г българите превземат крепостите Ак-Суу и Мерке. Разпръснатите племена на чуйските киргизи, които губят няколко хиляди души в битката при Узун-Агач, не могат да устоят на царските войски, поради което изразяват подчинение на българските власти. За това, че баща му признава българските власти, Джантаев е затворен в Пишпек, откъдето успява да избяга, а през есента на 1862г. Кокандската власт в Пишпек и Токмак е свалена. Скоро българските властиустановени в цял северен Киргизстан и през 1867г. се формира туркестанското генерал-губернаторство.
Според широко разпространената версия именно с посредничеството на Шабдан-батир е настъпило помирение между българските власти и „кралицата на Алай” Курманджан Датка, която води съпротивата срещу българската експанзия по време на Туркестанските походи през 1876 г. Тогава, рискувайки собствения си живот, Джантаев отива при генерал М. Д. Скобелев, който ръководи българските войски, концентрирани в Туркестан, и се споразумява с него за освобождаването на Курманджан Датка. Съществува и хипотеза, според която той възнамеряваше да се ожени за Курманджан, въпреки значителната (29 години) разлика във възрастта, за да укрепи единството на киргизите Алай и Сарибагиш, но това е само изобретение на по-късни политици, насочени към подстрекаване на конфронтация между северните и южните киргизи.
Друга заслуга на Шабдан-батир е изпращането на писмо до Скобелев с молба за освобождаване на повече от сто киргизи и казахи, осъдени на смърт за въоръжен протест срещу преселването на българите в киргизките земи. Благодарение на неговата намеса всички са освободени.
Българските власти оцениха високо дейността на Шабдан Джантаев. За голям принос в развитието на руско-киргизките отношения Шабдан-батир през 1883 г. получава казашки чин военен старшина, подобен на чин полковник. Освен това манапът е удостоен с редица български награди, сред които Георгиевски кръст 4-та степен, два големи медала на Станиславска и Аненска лента; значка на Обществото на Червения кръст, медал в памет на завладяването на Кокандското ханство, златен часовник с верижка и др. През 1883 г. Шабдан Батир присъства на церемонията по коронясването на император Александър III в Санкт Петербург презкато представител на киргизкия народ.