Историческото значение на философията на Аристотел
1. Аристотел (384 - 322 пр. н. е.) - древногръцки философ от класическия период, ученик на Платон, възпитател на Александър Велики. Във философското си творчество Аристотел преминава през три основни етапа:
• 367 - 347 години. пр.н.е д. (20 години) - работил от 17-годишна възраст в Академията на Платон и бил негов ученик (до смъртта на Платон);
• 347 - 335 години. пр.н.е д. (12 г.) – живял и работил в Пела – столицата на македонската държава по покана на крал Филип; издигна Александър Велики;
• 335 - 322 години. – основава собствена философска школа – Ликей (перипатетична школа) и работи в нея до смъртта си.
Най-известните произведения на Аристотел включват: "Органон", "Физика", "Механика", "Метафизика", "За душата", "История на животните", "Никомахова етика", "Реторика", "Политика", "Атинска политика", "Поетика".
. Философията Аристотел разделя на три вида:теоретична,изучаваща проблемите на битието, различните сфери на битието, произхода на всичко съществуващо, причините за различни явления (тя се наричаше „първична философия“);практически -за човешките дейности, устройството на държавата;поетичен
Смята се, че всъщност Аристотел е посочиллогиката като четвъртата част от философията.
3. Разглеждайки проблема за битието, Аристотел критикува философията на Платон, според която околният свят е разделен на "света на нещата" и "света на чистите (безплътни) идеи", а "светът на нещата" като цяло, както и всяко нещо поотделно, е само материално отражение на съответната "чиста идея".
Грешката на Платон, според Аристотел, е, че той откъсна "света на идеите" от реалния свят и разгледа "чистите идеи" извън всякакъввръзка (с околната действителност, която също има свои характеристики - дължина, почивка, движение и др.
Аристотел дава своето тълкуване на този проблем: няма "чисти идеи", които да не са свързани с околната действителност, чието отражение са всички неща и предмети на материалния свят; има само единични и конкретно определени неща; тези неща се наричат индивиди(в превод - "неделими"), тоест има само конкретен кон на определено място, а не "идеята за кон", въплъщение на която е този кон, конкретен стол, разположен на конкретно място и имащ свои характеристики, а не "идея за стол", конкретна къща, която има точно определени параметри, а не "идея за къща" и т.н.; индивидите са първичната единица, а видовете и родовете на индивидите (конете като цяло, къщите като цяло и т.н.) са вторични.
4. Тъй като битието не е "чисти идеи" ("ейдос") и тяхното материално отражение ("неща"), възниква въпросът: какво е битието?
С други думи, според Аристотелбитието -е същност (субстанция), която има свойствата на количество, качество, място, време, връзка, позиция, състояние, действие, страдание.
5. Важно място във философията на Аристотел заематпроблемите на материята. Какво е материята?
Според Аристотел,материята -е сила, ограничена от формата(например, медна топка е мед, ограничена от сферичност и т.н.).
Относно този проблем философът също така стига до заключението, че: всичко, което съществува на Земята, има сила (всъщност материя) и форма; промяна в поне едно от тези качества (материя или форма) води до промяна в същността на самия обект; реалността е последователност от преход от материя към форма и отформа към материя; силата (материалът) е пасивен принцип, формата е активен; Най-висшата форма на всичко съществуващо е Бог, който съществува извън света.
6. Носителят на съзнанието според Аристотел едушата.
Философът разграничава три нива на душата: растителна душа, животинска душа и разумна душа.
Бидейки носител на съзнанието, душата контролира и функциите на тялото.
Душата на растениетое отговорна за функциите на хранене, растеж и възпроизводство. Същите функции (хранене, растеж, размножаване) също се контролират отживотинската душа,но благодарение на нея тялото се допълва с функциите на усещане и желание. И саморазумната (човешка) душа,обхващайки всички горепосочени функции, отговаря и за функциите на разсъждението и мисленето. Това е, което отличава човек от целия свят около него.
Аристотел използва материалистичен подход към проблема за човека. Той вярва, че човек: по биологична същност е един от видовете високо организирани животни; се различава от животните по наличието на мислене и разум; има вродена склонност да живее заедно със себеподобните си (т.е. да живее в екип).
Именно последното качество - необходимостта да се живее в екип - води до появата на общество - голям колектив от хора, ангажирани с производството на материални блага и тяхното разпространение, живеещи на една и съща територия и обединени от езикови, родствени и културни връзки.
Регулиращият механизъм на обществото (защита от врагове, поддържане на вътрешния ред, насърчаване на икономиката и т.н.) е държавата.
7.Аристотел идентифицира шест типа държава: монархия, тирания, аристокрация, крайна олигархия, охлокрация (власт на тълпата, крайна демокрация), политическо устройство (смес от умерена олигархия и умерена демокрация). Като ПлатонАристотел разделя "лошите" форми на държавата (тирания, крайна олигархия и охлокрация) и "добрите" (монархия, аристокрация и полития).
Най-добрата форма на държава, според Аристотел, е политията - комбинация от умерена олигархия и умерена демокрация, държавата на "средната класа" (идеалът на Аристотел).
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: