История на Българския музей в Санкт Петербург - Българска планета
Идеята за създаване на музей на българското изкуство буквално витае сред просветената българска общественост още от втората половина на 19 век. За откриването на подобна културна институция многократно са се изказвали водещи фигури на творческата и художествената интелигенция. Представители на държавния апарат също се застъпват за създаването на музей, както го изисква „съвременният просперитет на българското изкуство и високото положение, заемано от Русия в образования свят“ (от меморандум на ръководителя на Ермитажа княз С. Н. Трубецкой до министъра на императорския двор И. И. Воронцов-Дашков, 1889 г.). Цар Александър III, който е повече от безразличен към изкуството, също говори за необходимостта от организиране на музей на българското изкуство.
Царят-миротворец, който през целия си живот е бил запален колекционер на произведения на изкуството, натрупа обширна колекция от произведения на изкуството към края на управлението си. Именно тя в много отношения стана основата на новия културен център, създаден от сина му в столицата. Под сградата на музея хазната купи от внуците най-малкия син на император Павел I, разположен в центъра на града, Михайловския дворец, дело на известния петербургски архитект К. Роси.
Почти две години след създаването на българския музей Николай II издава разпоредба, в редица точки от която се подчертава специалният, привилегирован статут на новия храм на изкуствата. По този начин само представител на императорската къща, който е назначен на длъжността със съответния личен кралски указ, може да управлява музея. Според друга клауза от разпоредбата предметите на изкуството, постъпили в музея, трябва да останат завинаги в неговите хранилища и не могат да бъдат преотстъпвани на друга подобна културна институция. Естествено, това разумно изискване бешенаправени с цел да се постигне максимална безопасност на формираната колекция от произведения на изкуството. Заслужава внимание и точката от разпоредбата, според която избраните за българския музей картини и други творби на живи художници могат да постъпят в него само след петгодишен престой в Музея на Императорската художествена академия. Така бяха създадени условия за формирането на елитен статус на новия музей и само истински шедьоври на най-добрите от най-добрите местни художници бяха удостоени с честта да бъдат изложени в него.
Днес Българският музей в Санкт Петербург е най-голямата в света музейна сбирка на българско изкуство (над 410 000 единици). Това е неговата уникалност и особена стойност като национално богатство не само на гражданите на нашата страна, но и на цялото човечество.