История на цимента в България
Циментовата промишленост е една от най-старите индустрии в нашата страна. Разцветът на този индустриален сектор се наблюдава през 60-80-те години на миналия век. В периода от 1962 до 1989 г. страната ни по производство на цимент е на първо място в света. Максималното производство на цимент е регистрирано през 1989 г., когато са произведени 85,3 милиона тона цимент. След това, поради влошаването на икономическата ситуация в страната и рязкото намаляване на обемите на строителството, производството на цимент намалява. Например, през 1998 г. производството на цимент е само 26 милиона тона. Но през 1999 г. ситуацията в тази индустрия започна да се променя, производството на цимент започна да расте.
Производството на цимент в България през 2001-2004 г
Към началото на 2005 г. в България работят 45 циментови завода. Ръстът на производството на цимент в България за последните 4 години възлиза на 29,3%. Като цяло циментовата промишленост, въпреки високия процент на износване на оборудването, който според статистиката на експертите е около 70%, се характеризира с постоянно нарастване на производството - около 7% годишно през последните 4 години.
Но за разлика от други страни, в България делът на цимента, произведен по мокър процес, е над 85%. Напоследък се наблюдава тенденция към увеличаване на броя на предприятията, произвеждащи сух цимент. От 2001 до 2004 г. делът на цимента, произведен по сух метод, в общия обем на производството на цимент, според Росстат, се е увеличил от 11,6% на 13,1%.
Към 2004 г. имаше 15 играча на вътрешния циментов пазар, включително големи циментови холдинги и независими заводи. Но в началото на 2005 г. структурата на собствеността на голямфабриките за производство на цимент претърпяха промени. През пролетта на 2005 г. Eurocement Group придобива циментовите активи на СУ-155, Интеко и Кавказцимент OJSC, удвоявайки дела си на българския циментов пазар. 5 холдинга контролират по 5% от местното производство на цимент. Като се има предвид производството на цимент в нашата страна, трябва да се изясни, че по-голямата част от циментовите заводи е концентрирана в европейската част на Руската федерация.
За изграждането на конструкции свързващите вещества започват да се използват в древни времена. Първото свързващо вещество беше естествена непечена глина, която започна да се използва широко поради широкото разпространение на естествените глинести скали и лекотата на приготвяне на свързващо вещество от тях. Но с течение на времето строителите престанаха да бъдат доволни от този строителен материал, защото. глината има слаби стягащи свойства и ниска устойчивост на влага.
През 3-4 хил. пр.н.е. били изобретени методи за производство на изкуствени свързващи вещества чрез изпичане на скали, след което фино смилането им. Първите изкуствени свързващи вещества като строителен гипс (получен чрез изпичане на гипсов камък) и вар (получен чрез изпичане на варовик) са използвани при изграждането на уникални структури: лабиринт в Египет (3600 г. пр. н. е.), основи на древни структури в Мексико, Пантеона в Рим, Великата китайска стена и др.
Вар, гипс и глина имат способността да се втвърдяват и служат само във въздуха, затова се наричат въздушни свързващи вещества. Въздушните свързващи вещества имат относително ниска якост. Ето защо, за да се увеличи водоустойчивостта, фино смляна изгорена глина, вулканични скали или натрошени тухли, които са известни като "пуцоли" (наименованиетоидва от град Поцуоли, където се намират находищата им).
В Русия възникването и разпространението на свързващи вещества започва с появата на най-древните градове - Новгород, Киев, Москва. Свързващи материали са използвани при изграждането на крепостни кули, стени, катедрали. През 1584 г. в Москва е създаден "Каменният орден", който ръководи производството на вар.
През 1756 г. английският учен Д. Смит успява да получи водоустойчиво свързващо вещество, хидравлична вар, чрез изпичане на примеси от варовик и глина. През 1796 г. Паркър патентова нов цимент, който може да се втвърдява както във въздух, така и във вода. През 1807 г. академик В.М. Севергин описва стягащо средство, което се получава чрез изпичане на мергел. През 1822 г. Е.Г. Челиев успява да получи свързващо вещество от смес от глина и вар. В Англия Д. Аспдин патентова "Подобрен метод за производство на изкуствен камък", който нарича Портланд цимент. През втората половина на 19 век този материал започва да се използва широко в строителството.
В България по създаването на цимента работи А.Р. Шуляченко. През 1881 г. учени I.G. Малюгой, А.Р. Шуляченко и Н.А. Белелюбски разработи първата техн. условия за цимент и класификация на свързващите вещества. Те поставиха основите на науката за втвърдяването на свързващите вещества.
През 1856 г. в Гроздец е пуснат първият български завод за производство на портланд цимент, след това през 1866 г. се появява циментов завод в Рига, през 1870 г. - в Шчуров, през 1871 г. - в Пунане-Кунда, през 1874 г. - в Подолск, през 1882 г. - в Новоросийск. Към 1914 г. в страната ни има около 60 циментови фабрики, които произвеждат приблизително 1,6 милиона тона продукция. През 1962 г. СССР е лидер в света по производство на цимент.
Заедно с напредъка на технологиитепроизводството на цимент, гамата му се разшири, появиха се различни видове цимент, за чието развитие значително допринесе I.A. Белелюбски, А.Р. Шуляченко, С.И. Дружинин, А.А. Байков, В.А. Любезен, П.П. Будников, В.Н. Юнг, С.Д. Окороков, Ю.М. Бут, С.М. Рояк, Н.А. Торопов и др. Сега в България се произвеждат около 30 вида цимент.