История на църквата - Портал за местна история на Бурятия и Улан-Уде
Краеведски портал
Църковна история
Покрай българо-монголската граница, на десния бряг на река Джида, се заселило бедно българско село, наречено „Баян” (Хасун) – местност, богата на брези.
През 1729 г. е подписан Буринският договор, след което започват да се формират гвардии, приблизително приблизително някъде през 1730 г. е сформирана бурятската гвардия. През 1801 г. е построена църквата Баян-Хасун.
Но още през 1805 г. тази църква е изгоряла и на мястото на дървената е издигната каменна едноетажна двуетажна сграда с обща дължина без притвора 22 м. Дебелината на стените е от 1,5 до 2 метра. Камбанарии до 1 метър. Храмът е измазан.
През 1868 г. за председател на настойничеството са избрани пенсионираният сотник Шишмарев Игнатий и казаците Карпов и Григориев.Заплатата на псалмиста от хазната е 100 рубли. имение 1482 кв. виж и сено на различни места 46% от акра къщи не са налични, но жилищните пари се издават от обществото. Брой домакинства 605, жители 243 и др. 1974 г. ("Зев" 1916, № 10-12, с. 287).
През 1916 г. със заповед на главния атаман на Забайкалската казашка армия село Баян-Хасунски е преименувано на "Николаевски" в чест на местния храм. („ЗЕВ” 1916, бр. 13 стр. 439)
В църквата Баян-Хасун бяха назначени пазачи: Укир-Челон, Копчеранка.
През 30-те години на миналия век те са използвани като колхозен клуб на името на. Чапаева, (МАРБ, ф.р. - 284, оп.3, д.207, л.222) тогава МТС, в момента не се използва и е в окаяно състояние.
Изграждане на църквата Баян-Хосунская Никола.
През 1786 г. мястото на строежа е осветено и е положен основният камък. Впоследствие се оказва, че е избрано най-доброто място: църквата, разположена на хълм, се вижда отдалеч, а камбанният звън се носеше по коритото на река Джида далеч отвъд Баян. Те строят храма дълго време, като изпитват големи трудности с доставката на строителни материали.
Старите хора предаваха от уста на уста с какви трудности е построена тази църква, как миряните са помогнали с каквото могат. Между другото, в село Капчеранка са построени специални пещи за производство и изпичане на тухли за църквата. За онова време пътят от това село до Баян не е бил лек. За да достави от там поне една тухла, беше необходимо да се положат много усилия. Затова го доставяха по различни начини, дори го носеха пеша в торба на раменете си. Църквата е построена на яйценосене, т.е. За всеки килограм от разтвора бяха необходими до 10 броя яйца или по-скоро яйчен белтък, докато строителите получиха жълтъка.
За своя сметка баяните доведоха от града архитекти, довършители и дори художници. Огромна помощ е оказана при изграждането на църквата на Лама от дацаните Гегетуй и Дирестуй. Старите хора разказват, че Гегетуйският дацан предоставя не само каруци за доставка на дървен материал, но и част от гората, подготвена за техните нужди.
Баянската църква в буквалния смисъл на думата може да се нарече централен храм на района на Джида. В същото време храмът можел да побере до 500 вярващи. А към 1810 г. (според архива на NPC) p. Баян се разраства и се състои от около 600 домакинства и повече от 2000 жители или местни заселници, както е прието да се нарича цялото население тогава.
За съжаление името на първия свещеник остана неизвестно. Но в бъдеще често се среща името Ощепков. Например от 1885 до 1905 г. Матвей Алексеевич Ощепков е псалмист на Баянската църква.
Към църквата Баян-Хосун бяха назначени пазачи: Укир-Челон и Копчеранка.
Във връзка с разпускането на църковните инструменти презВ България Съветът на народните комисари през 1917 г. премахва енорийските училища.
През 1936 г. вълна от "червени пропагандни бригади" залива републиката. Комсомолците, заедно с отрядите на ОГПУ, НКВД, „отлъчиха“ всички от вярата. Подиграваха се на онези, които се кръстят, ходят на църква и четат молитви. Често църковните служители са били просто измъчвани, разстрелвани без съд и разследване, а цялата църковна утвар е чупена, изгаряна и ограбвана. Тази вълна достигна и до Баян. Последният свещеник на Николайската църква Баян-Хосун, Дмитрий Алексеевич Зуйков, беше позорно свален от камбанарията и разкаран по улиците на Баян на голо легло.
Според слуховете онези, които изпуснали камбани и кръстове от блестящата белота на църквата, били шестима: кой се удавил през същата година, кой починал от болест, кой починал в първите дни на войната. Бог да им е съдия!
В момента църквата е в окаяно състояние, някъде в края на 90-те години някой щеше да я възстанови и дори църквата Петър и Павел беше събрана. И ми се иска да вярвам, че и нашата Баянова църква някога ще отвори врати и ще стане център на манастира духовен щит на границата на България.
Дякон Петър Шестаков.
(из спомените на Фекла Гавриловна Пашински (Кудрявцева), (1919-2011))
„Докато все още живеех в Тангарак ходихме на църква в селото. Акордеон. Вече отдалеч се виждаше хълмът, на който стоеше. Хълмът беше много красив, както и самата църква.
От ферибота, с който пътувахме през реката, се чуваше звънът на камбаните. Пътеката до църквата беше осеяна с пясък, по краищата на който растяха глухарчета. Около него беше оградена, отдолу градбата имаше каменна основа, а отгоре беше желязна. Имаше красиви железни порти, от които до входа на църквата водеше пътека, покрита с черни плочки. На църква идваха хора отвсякъде.близките села.
Спомням си, че дори ни даваха вода от лъжица в църквата. Винаги имаше молебен. Имаше три купола на покрива, сега това е останало само едно. И тогава го унищожиха, дори докараха трактор и всичко събориха, унищожиха го.
Лука Сукнев служи през 1860г.
Валериан Громов служи до 13.03.1864 г.
Андрей Прохорович Расохин служи от 1.10.1864 г.
Инокентий Илич Благобразов - служил през 1872-1875 г.
Дмитрий Писарев - служил до 29 септември 1910 г.
Тихон Якимов - връчен от 29.09.10г
Дмитрий Алексеевич Зуйков - служил от 1931 - 1934 г.
Матвей Алексеевич Ощепков, псалмист на свободна практика, умира на 17.01.1925 г.
Григорий Николаевич Гепров - псалмист през 1910 г