История на еврейския народ 97
В продължение на сто и четиридесет години полското еврейство живее сравнително спокойно. И изведнъж избухна жестока криза: Полша завладя Украйна и тиганите разделиха плодородните земи на тази страна помежду си. Украинските селяни трябваше да отидат да работят при новите господари и да обработват за тях земята, която някога им е принадлежала. Коренните жители на Украйна, казаците, страдаха от потисничеството на католическата църква, към която принадлежаха поляците. За да събират данъци от украинските селяни, поляците използват услугите на евреите. И въпреки че полските господари бяха основните потисници и за тях се събираха пари, казаците виждаха основните си врагове именно в евреите, които взимаха пари от тях. Затова мразеха евреите дори повече от поляците.
Казаците чакаха дълго време, за да се отърват от омразната власт, докато не се случи събитие, което доведе до експлозията.
Богдан Хмелницки, един от казашките водачи, е жестоко обиден от полския пан. Хмелницки решава да потърси справедливост в кралския съд, но е изгонен оттам с позор. Обиден, изпълнен с жажда за отмъщение, той отиде в украинските селища, разказвайки на всички какво са му направили. В същото време той предупреди, че същото може да се случи и с други. Така започнало въстанието.
Хмелницки разбира, че казаците сами не могат да се справят с части от редовната полска армия, така че той сключва съюз с неотдавнашните си врагове, татарите. През 5408 (1648) обединените украинско-татарски войски нападат поляците и евреите в Украйна. Убиха всеки, който им паднеше в ръцете. Крал Владислав, който събира армия от едва 8 хиляди души, подценява силата на въстанието. Армията е победена и Владислав умира, преди да успее да набере нова армия. Полската шляхта не можеше да забрави старотораздори. Дори в толкова сериозно време изборът на нов цар се проточи няколко месеца. Така в най-опасния момент в историята Полша е лишена от централна власт.
От бунт до война срещу евреите
Цяла Украйна беше отворена за войските на Хмелницки, които като хищни зверове се нахвърлиха върху беззащитни хора. Преди да убият, казаците измъчвали жертвите си дълго време. Съдбата на онези, които паднаха в ръцете на татарите, беше по-лесна. Продадени в робство в Турция, те не губят надежда, че ще бъдат изкупени.
Евреите избягаха в крепостите, които стояха като отделни острови всред морето на бунта. Но не всички крепости са оцелели. Къде със сила, къде с хитрост, казаците успяха да заловят много от тях. Казаците се приближиха до град Немиров под полски знамена. Мислейки, че поляците идват, жителите на града отвориха портите. С дива свирепост казаците нахлуха в града, убивайки както евреи, така и поляци, шест хиляди евреи загинаха този ден - Сиван 20, 5408 (1648). Този ден беше отбелязан с пост в много полски и литовски общности. Равин Шабтай Хакоен описва трагедията на град Немиров по следния начин: „В града бяха убити около шест хиляди души: мъже и немощни старци, млади мъже и жени, бебета и жени. Няколкостотин души се удавиха. В синагогата, пред шкаф със свещени книги, са заклани кантори и аколити. Те извадиха свитъците на Тората и направиха сандали и ботуши от тях.
Казаците превзеха град Тулчин с измама. Те обещаха на поляците свободно преминаване към Полша при условие, че им предадат всички евреи. Евреите, които числено превъзхождаха поляците, знаеха за предателството. Но от страх, че ако нападнат предателите, съплеменниците на тези от други места ще отмъстят на евреите, те се отказаха от съпротивата и напуснаха града, за да посрещнат казаците. Православен свещеник обеща да спаси животи, ако евреите бъдат покръстени, но те предпочетохаосвети името на Създателя и умря със свята смърт. След като избиха евреите, казаците нападнаха града. Когато поляците си припомниха обещанието си да не ги докосват, казаците отговориха:
„Смърт на предателите! Вие не съжалявахте вашите еврейски съюзници, защо ние да ви съжаляваме сега?" Събитията в Тулчин послужиха за урок на поляците от други градове и оттогава те винаги действаха в съюз с евреите.
Град Лвов също падна под обсада. Но за астрономическа сума пари те успяха да убедят украинско-татарските войски да се отдалечат от стените на града.
Град след град падаха в ръцете на диви полкове, тъй като в продължение на много месеци в Полша нямаше крал, който да ръководи армията. Само пан Вишновицки събра малка армия, към която се присъединиха евреите и която удържаше линията известно време, но накрая беше победена. През лятото на 5408 (1648) десетки хиляди евреи са убити, стотици общности са унищожени. Повечето евреи отказаха да променят вярата си в името на спасяването на животи и само няколко се обърнаха към православието.
През летните месеци тиганите спорели кой да бъде цар и кой да води войската. В крайна сметка братът на Владислав, Ян Казимир, е избран. Но той така и не успя да събере сили да се бие с Хмелницки. Когато военните действия се подновяват през пролетта на 5409 г., крал Ян Казимир изпраща голяма сума пари на татарите и ги убеждава да прекратят съюза с казаците. Хмелницки, виждайки, че сега не е подходящото време за война, сключва мир с поляците. Полският крал, пламенен католик, в чиито очи православието не е "истинско" християнство, позволява на евреите, насилствено покръстени от казаци, да се върнат към юдаизма. Мирът в страната обаче не трая дълго. През 5411 г. (1651 г.) войната се подновява и бандите на Хмелницки са почти победени. В търсене на подкрепа той се обръща към московските власти с предложение Украйна да бъде присъединена към България.Сега казаците воюваха в съюз с българите. Времето на страданието за евреите отново дойде. Този път евреите от Литва трябваше да изпият горчивата чаша. Във всеки превзет град българите и казаците избиха всички евреи, които бяха там. През месец Тамуз 5415 (1655) българо-украинските войски превземат град Вилна. Евреите, които успяват да напуснат града, успяват да избягат. Но 25 000 паднаха в ръцете на врага и бяха убити. Сред бежанците от Литва, които отидоха на Запад, бяха r. Шабтай Хакоен (Шах), род. Моше Равкаш, род. Арън Шмуел Кидновър. Те донесоха литовските методи за изучаване на Тора със себе си на Запад.
Нова беда настъпва, когато след заминаването на българите шведският крал Карл X нахлува в Литва и Полша. Р. Моше Равкаш пише: „Написаното ни се случи: „Бягах от лъв, срещнах мечка“ (Амос5:19)“. На евреите не им стига, че пострадаха от казаци, българи, татари и шведи. Сега и поляците излязоха срещу тях под претекст, че евреите, спасявайки живота си, уж влезли в съюз с шведите и им платили голяма сума пари. В Ланчик и Калиш поляците избиха повечето евреи. По същото време казаците избиват люблинските евреи и изгарят тамошната синагога с всички богомолци.
Отново Скитащият персонал
През 5417 (1657) Хмелницки умира, а през 5420 (1660) Полша сключва мир с Швеция. Времето на войни и убийства отмина,ноЗлатният век на полското еврейство е изоставен. Според един от бежанците повече от 600 000 евреи са загинали в Полша между 5408 и 5420 г.
Бежанци от Полша и Литва се обърнаха за помощ към ръководителите на германските държави. Те са поискали убежище на мястото, където техните предци са избягали в Полша. Много от тях се заселват в Холандия и Италия. Полските евреи не дойдоха с празни ръце. Те внесоха своите знания и опит и направихамного за разпространението на Тората в западните страни. Много общности бяха водени от бежанци от Литва и Полша.
Възпроизведено с разрешение от Shvut Ami