История на международния и вътрешен туризъм, Проблеми на рекреационния туризъм в индустриалния
Трябва да се отбележи, че туризмът като форма на отдих се разпространява именно в градската среда. Факт е, че селячеството, независимо от нивото на благосъстояние, поради особеностите на селския труд и начин на живот, е по-тясно свързано с постоянното място на пребиваване. Селячеството развива свои собствени традиционни форми на отдих, различни от градската култура. Дори в наше време, както показва статистиката на международния туризъм, делът на селските жители (земеделските производители) сред туристите е много малък.
Широкото туристическо движение "към природата", свързано с народната традиция на скитничеството, връщайки се към чираците и занаятчиите от Средновековието, улеснява включването в туризма на онези слоеве от градското население, които са близки до тази културна или фолклорна традиция. Пешеходният туризъм в родния край, свързвайки се с други народни традиции на свободното време, породи различни форми на туризъм, някои от които свързани с целите на социалните движения. И така, във Виена през 1895 г. с участието на видната фигура на социалдемократическото движение Карл Ренер (1870 - 1950 г., първият президент на Република Австрия след Втората световна война) е основан един от най-масовите туристически съюзи, свързан с целите на работническото движение, съюзът "Приятели на природата" (Naturfreunde). От 1905 г. движението "приятели на природата" се разпространява в Германия и Швейцария, а по-късно обхваща Франция, Белгия и Холандия, редица страни в Източна Европа и дори Испания. Съюзът организира походи, еднодневни познавателни екскурзии "уикенд", а по-късно и многодневни пътувания, в които участват стотици хора. В Германия в началото на 20-ти век възниква младежкото движение „Прелетни птици“, прокламиращо нов стил на живот – близост доприрода, походи и народни песни.
Развитието на традициите на рекреационния туризъм на по-заможните слоеве от населението също е повлияно от духа на изследване и утвърждаване на цивилизацията в борбата с природата, присъщи на това време. В края на 19в спортът и съответно спортният туризъм става модерен, донякъде подобен като мотивация на опознавателното и приключенско пътуване. От средата на 19в в Англия, а след това и в редица други страни, включително и в България, съществуват спортни туристически клубове и сдружения (алпинистки, клубове по велотуризъм и др.). Спортният туризъм също е замислен като начин за развитие на любознателността на ума и любопитството на младите хора, които заедно с движението на чист въздух трябва да „допринесат за физическото развитие и укрепването на органите“ (от Устава на Кримския планински клуб от 1890 г.)
От средата на 19в географи и други носители на цивилизация (мисионери, известни ловци), които всеки по свой начин изследват неизследваните пространства на колониалните владения на европейските страни в Африка и Америка (Д. Ливингстън, Г. Стенли), стават героите на нашето време. Най-популярните литературни жанрове включват приключенски романи за пътешественици, индианци и др. Младите мъже от онова време мечтаят да станат изследователи на неизследвани земи, да ловуват бизони и да се борят с индианци (тези настроения са отразени по-специално в историята на Чехов „Момчета“). На фона на този интерес към играта на „следоходци и скаути“, канадският писател Сетън-Томпсън основава младежкото движение на момчетата, което бързо става международно и остава жизнеспособно и до днес.
Сама по себе си връзката на някои видове туризъм с интереса към откритията на географи и естествоизпитатели не е ново явление. Но в края на 19в. характерни за мирогледа на епохатаима отношение към природата не като обект на естетическо възхищение или изучаване, а като обект за овладяване и преобразуване. Изследователският дух от онова време в този смисъл е далеч от съвременните социални движения, насочени към опазване на околната среда. Патосът на развитието на нови пространства и разпространението на цивилизацията придобива сянката на мисионерството. Така „Годишник на Българското рударско дружество“ (основан през 1901 г.), чиято дейност до голяма степен се основава на английски образци, провъзгласява: „Нашата мисия ще бъде да пренесем нашата култура и в най-затънтените краища на обширното ни отечество, да приучим сънародниците от различни племена към нашия книжовен език, да насадим принципите на честността и добросъвестността там, където тези качества отсъстват.“ По същество туристическите спортни клубове поемат върху себе си задължението да носят, по думите на Р. Киплинг, „бремето на белия човек“. Тези настроения се отразяват по-специално в популярността на теми и митове, свързани с изследването на Дивия запад, златната треска и т.н.
Обобщавайки, можем да кажем, че рекреационният туризъм се превръща в един от начините за компенсиране на негативните последици от живота в индустриална градска цивилизация. Това допринася за привличането на населението като цяло в туризма. Друга важна последица от индустриализацията е развитието на спортно-рекреационния туризъм, който се разбира като средство за физическа подготовка и себеутвърждаване в духа на определени морални принципи.