История на превода
История на превода в западноевропейската литература. Стимулиране на преводаческата дейност чрез печат. Изказвания за начините за по-добър превод, открити в Хораций. Наличие на повторни преводи на произведението за възпроизвеждане на оригинала.
Изпратете добрата си работа в базата знания е лесно. Използвайте формата по-долу
Студенти, докторанти, млади учени, които използват базата от знания в обучението и работата си, ще ви бъдат много благодарни.
Хоствано на http://www.allbest.ru/
Преводът е една от най-старите човешки дейности. Дори Цицерон, който превежда произведенията на Платон и Демостен, Хораций в трактата "Науката за поезията" използва думата interpres в значението на "преводач", "тълкувател". Същото име се използва и от преводача на Библията Свети Йероним (4 в. сл. Хр.). А през Средновековието монасите-преводачи са използвали наименованията interpres и hermeneuma. Но вече в края на тази епоха тази терминология става малко полезна.
В нововъзникващите романски езици понятието „писане на народен език“, т.е. в народен латински език се предава от същите глаголи като концепцията за „превод от латински на народен език“: enromacier (фр.), romancar (шп.), romanzare и vulgarizzare (ит.). След 12 век преводачът във Франция се е наричал droguement (drugement) и trucheman (truchement), а в Италия - drogomanno (и trucimanno), заимствано от сирийски targmana и византийски dragoumanos (сравнете на български "преводач" от тюркски източници).
През същия период на френски от латинското translatio (означаващо пренасяне, метафора) и traslator (предаване на нещо на някого) се образуват думите translation и translateur със значение на „превод” и „преводач”, които са усвоени и от други европейски езици.
възникванекнигопечатането стимулира преводаческата дейност. Тогава се появиха съвременните термини. Появата на глагола traduire се дължи на 1539 г., а през 1540 г. френският хуманист и преводач Е. Дол включва traduction и traducteur в един от своите трактати. В Испания се появяват неологизмите traducir и traduccion, а в Италия – tradurre и traduzione. В училищната практика продължава да се използва терминът версия, обозначаващ превод на роден език от гръцки и латински.
В римската епоха, когато асимилацията на гръцките литературни образци е била от голямо значение, повечето писатели са смятали превода за едно от средствата за развитие на родния си език и обикновено са се придържали към метода на свободно прехвърляне на гръцки текстове на латински. В този смисъл трябва да се разбират твърденията за начините за по-добър превод, които се намират у Хораций („De arte poetica“), Квинтилиан и особено Цицерон. Индикациите на античните писатели също са от голямо значение за следващите епохи на литературно развитие, когато древните традиции са следвани в областта на превода. Езиковата изолация, често дори на отделни феодални килии, в резултат на изолацията на стопанския им живот, създава неблагоприятни условия за усвояване на чуждата реч. От друга страна, ролята на международен език в този период играе латинският, което забавя развитието на националните езици за дълго време. Поради това преводът дълго време играеше спомагателна и второстепенна роля. С него обаче е свързан проблемът с международното разпространение на Библията и други религиозни текстове, толкова важни за целия период на християнизацията на "варварска" Европа.
Борбата на две системи за превод - системата за свободно предаване на чужд текст, дошла от класически Рим, и системата за буквално, междуредово предаване, създадена от средновековиетоцърковна и монашеска стипендия – продължава през целия феодален период от европейската история. Възраждането на античната философия, поезия и изкуство, възникнало под влиянието на разрастването на паричната икономика и капиталистическите отношения, първо в Италия, а след това и в други европейски страни, значително изостри проблема с превода от основната му теоретична страна. Страстта към античната литература, която направи възможно по-доброто и по-лесно преодоляване на средновековния религиозно-аскетичен и феодален светоглед, допринесе преди всичко за възраждането на два езика от древния свят - латински от класическия период и гръцки - и владеенето на тези езици повиши отговорността за нови преводи на всеки класически текст и наложи ревизия на вече натрупания преводен фонд. Във връзка с нарастването на националните литератури Италия, последвана от Англия, Франция и Германия, преживяват период на истински ентусиазъм за преводаческата дейност и теоретизирането за нея. Пример са твърденията на немските преводачи от ранния хуманистичен период: Николаус Вийл, Ейб или Щайнхавел. Vile защитава буквално P.; Щайнхавел, напротив, иска да превежда не буквално, а по смисъл. Това не е обикновен литературен спор, т.к. от решението на този или онзи въпрос зависеше съдбата на родната литература, която бързаше да привърже към себе си шедьоврите на чуждите литератури. Същият интерес към теорията на превода се наблюдава във Франция през Ренесанса. И така, през 1540 г. Етиен Доле публикува трактат на тема „По пътя към добър превод от един език на друг“.
17 и 18 век значително напредна теоретичното изследване на проблема с превода: преводите от нови езици от 18 век все повече се добавят към преводите на класически писатели. напр. вече дава редица сериозни теоретични изследвания върхупринципи на превода. Такъв е напр. Работата на Хотингер „Нещо за най-новата фабрикация на преводи от гърци и римляни“. Но в известен смисъл преводаческата техника през тази епоха е била на по-ниско ниво. Френският класицизъм напълно възприема римската система за свободно предаване на чужд текст; доминиращата аристократична нагласа на френската литература, с изострянето на класовата борба, на свой ред определя адаптирането на чужд текст към идеологически цели.
В края на XVIII в. гл. обр. в Германия се очертава друга система за превод, тясно свързана с романтизма. Противопоставяйки логическата неисторичност на класиката с възпроизвеждането на историческата истина в цялата й специфична конкретност и с нейното абстрактно типизиране на националната самобитност в изобразяването на действителността, романтиците, естествено, трябваше да се придържат към принципите на най-близкото и точно предаване на чужди текстове в проблема за превода, без да нарушават тяхната специфика.
През втората половина на XIX век. Теоретичният интерес към проблема за превода се е увеличил значително в Западна Европа, особено в Германия, където успоредно с това нараства количеството и качеството на превода на немски език. произведения на световната литература. В своята добросъвестност и техническо съвършенство немските преводачи от 19в. са почти най-добрите. По своето изобилие и разнообразие немският преводен лит-па по това време и количествено надхвърля трансферните фондове на други западноевропейски лит-р; негови характерни особености са още: наличието на многократни преводи на един и същ отлят паметник с цел възможно най-точно възпроизвеждане на чуждия оригинал, чувство за отговорност за пълнотата и точността на предаването и често теоретизиране на преводачите за избраните.техните принципи на работа. В широкото развитие на преводаческата дейност в Германия голямо значение имаше бързият растеж на немската филология и уточняването на нейните отделни дисциплини, от друга страна, растежът на практическата лингвистика и увеличаването на знанията по чужди езици. като следствие от засилването на активността на германския капитал.
Нарастването на германския (и общоевропейския) пролетариат и разпространението на идеите за международна солидарност на работническата класа също оказаха силно влияние върху изкуството на превода (Петефи, Дюпон и поетите на Парижката комуна бяха особено преведени), противопоставяйки буржоазната идея за "световна литература" (Weltliteratur) с идеята за световната пролетарска литература - "литературен интернационал".
Значителен тласък на развитието на преводаческата дейност дава империалистическата война от 1914 г. Интересът, с който след края на войната европейските читатели се захванаха да четат преводна литература, се дължи до голяма степен на продължителното разединение, на което бяха обречени европейските държави от войната, и отслабването на творческата продуктивност. Във всички страни на капиталистическия Запад преводите са се превърнали в най-важната и най-печеливша стока на книжния пазар.
Тенденцията към глобализация, която се наблюдава в началото на 20-ти и 21-ви век, е подготвена от самоотвержената дейност на преводачите, а самата глобализация е възможна само при условие на добре организиран процес на превод.
Работата на преводачите допринася за отвореността на обществото. Неслучайно всички диктаторски режими поставят преводаческата дейност под най-строг контрол, а съвременните „затворени“ държави, като Иран, организират преследване на преводачите.
В днешно време най-голямата нужда от преводачи е в техническите области, повече от 70% от преводачите в светаработа в тях. Според London Computer Integrated Translation GmbH през 1987 г. обемът на превода в света на година е 200 милиона страници, а нуждата от него нараства с 15% на година. Същата тенденция, с лек ръст, продължава и през последните години. Най-голям обем от преведени текстове е бизнес кореспонденцията, следвана от потребителски информационни текстове от различни видове (инструкции, брошури и др.), следвани от научни и технически текстове, договорни текстове, технически описания.
1. Лекционен курс: "Навлизане в преводаческото знание." (Уклав: Лазаренко Л.М. - доцент, кандидат на педагогическите науки, рецензент: Дмитриева Т.А. - доцент, кандидат на филологическите науки. 2004 стр.-63 с.)
2. "Влизане в перекладознавството". Корунец I. Издадена 2008 г
3. „Съвременно преводознание”. Комисаров, В.Н.; Гончаренко, С.Ф. Издателство: М.: ЕТС Корица: твърда; 424 страници; Киев, 2003-2004
4. „Английски език за задочни студенти. Хуманитарни специалности” Автор Khvedchenya L.V. Издателство Центрополиграф, 2005г.
5. История на английските филми. Върба Л., "Нова книга", 2007г
6. „История на Украйна от най-ново време до наши дни. Сборник документи и материали”, Коцура, Терес.1100 с.
7. „История на украинското преводознание на ХХ век” Тарас Шмигер. Видавничество: Смолоскип. Брой страни: 342, 2009г