История на развитието на IFC
История на развитието на IFC - раздел Политика, Международни финансови корпорации История на развитието на IFC. Преди години светът беше съвсем различен. Нямаше и дума за Формира.
Историята на развитието на IFC. Преди години светът беше много различен. Не се говореше за развиващи се пазари.
Нямаше глобална приватизационна тенденция, нямаше комуникационна революция, нямаше глобализирана икономика. Населението на света е било по-малко от половината от сегашния си размер. Икономиките на бедните страни все още бяха в ранните си етапи на развитие, липсваха им човешки ресурси, инфраструктура и надеждни институции, които биха могли да подобрят доходите и жизнения стандарт на населението. Отговорността за развитието беше почти изцяло на публичния сектор.
Инвестициите от частния сектор в развиващите се страни са ниски и почти не се поставя въпрос за увеличаването им. При тези условия през 1956 г. е създадена Международната финансова корпорация. Преди това в продължение на няколко години служителите на Световната банка се изказваха в полза на създаването на нов тип институция, която да допълва дейностите на самата банка. Световната банка е създадена, за да финансира възстановяването и развитието на икономиката след Втората световна война чрез предоставяне на заеми на правителствата на страните-членки на МБВР и ефективно изпълнява тези функции.
Въпреки това, още в първите години от съществуването на МБВР, редица висши служители на банката смятат, че е необходимо да създадат дъщерна институция, която да насърчава увеличените инвестиции в предприятия от частния сектор в бедните страни. По това време големи международни корпорации и търговски финансови институции не проявяваха голям интерес към дейности в Африка, Азия, Латинска Америка или Близкия изток.
Предприемачите в тезирегионите почти нямаха вътрешни източници на капитал, да не говорим за чуждестранни. Имаха нужда от подкрепа. Беше необходим някакъв вид катализатор. На конференцията в Бретън Уудс през 1944 г., където са взети решения за създаване на Световна банка и Международния валутен фонд, са направени първите предложения за такава подкрепа, но те са отхвърлени. Ако те бъдат приети, Световната банка ще може да реши някои от тези проблеми, като отпуска заеми на частни компании без държавни гаранции.
По-късно, в края на 40-те години, тази идея е задълбочена и усъвършенствана от президента на Световната банка Юджийн Р. Блек и вицепрезидента Робърт Л. Гарнър, бивш американски банкер и един от лидерите на General Foods Corporation. Пламенен защитник на частното предприемачество, чиято роля смяташе за много важна, Гарнър, със своя помощник Ричард Демут и други експерти, започна да развива друга идея - вместо да предоставя заеми от МБВР директно на частния сектор, да създаде нова институция в системата на Световната банка специално за инвестиране в предприятия от частния сектор.
Новата многостранна институция (първоначално работно наименование Международна корпорация за развитие) трябваше да бъде съсобственост на правителствата, но щеше да работи като корпорация, което й позволява да взаимодейства както с публичния, така и с частния сектор.
Предвиждаше се корпорацията да предоставя заеми, да участва в собствения капитал на предприятията и да предоставя специалисти и експерти за оценка на инвестиционни предложения за проекти в частния сектор на развиващите се страни, като върши същата работа, която Световната банка направи за проекти в публичния сектор. С изключениеОсвен това се очаква новата институция да работи заедно с частни инвеститори, поемайки същите търговски рискове.
Бордът, ръководен от Нелсън Рокфелер, разработи пакет от мерки, които биха повишили значително ефективността на интервенциите на Световната банка чрез насърчаване на растежа на частните производствени предприятия, които биха осигурили много ключови компоненти на процеса на развитие. Един такъв компонент, отбелязва Гарнър, е предприемачеството – „тази фина комбинация от въображение за виждане на възможности и мобилизиране на необходимите ресурси, за да се възползваме от тези възможности“. Друг компонент е мобилизирането на нов капитал от частни инвеститори, които са готови да поемат значителни рискове с перспективата за висока възвръщаемост.
Сред другите компоненти може да се спомене създаването на нови работни места, обучението по нови работни специалности, обучението на управленски персонал, развитието на оборудването и технологиите. Предполагаше се, че в хода на изпълнението на тези задачи собствениците на предприятия в развиващите се страни ще могат "успешно да използват оборудване, труд и капитал, за да създадат динамично развиващо се предприятие, което произвежда стоки, чиято себестойност ще осигури конкурентоспособност и която ще отговаря на изискванията на пазара по отношение на качеството." И човечеството ще получи мощни нови инструменти, за да помогне на развиващите се страни да се борят с бедността и да осигурят сигурно бъдеще.
Гарнър активно насърчава тази идея. След президентските избори през 1952 г. САЩ вече не го подкрепят толкова активно и в крайна сметка подкрепят предложението две години по-късно, но с промени - IFC може да започне работа, но без право да инвестира собствени средства в проекти.Към тази дейност се присъединяват и други страни, а през 1955 г. специалистите на МБВР изготвят Учредително споразумение, което регулира дейността на Международната финансова корпорация.
Официално IFC е създадена през лятото на 1956 г., а първият й лидер е Робърт Гарнър.
Важни постижения на IFC 2000 г. Одобрените нови инвестиции за Субсахарска Африка достигнаха рекорд (1,2 милиарда долара) Одобрените инвестиции в сектора на финансовите услуги надхвърлиха 45% от общите инвестиции, достигайки до малки и средни предприятия, лизингови компании, фондови борси, микрофинансиращи институции, пенсионни фондове и т.н. Пет съвместни отдела на IFC и IBRD са създадени, за да засилят координацията в инвестициите на частни капитали и съветите за публична политика. Standard & Poor's придобива база данни за нововъзникващите пазари. 1999 г. Назначен за съветник по съответствието/омбудсман.
Първите инвестиции в икономиката на Азербайджан, Таджикистан, Камбоджа, Грузия, БЮР Македония и Монголия. 1996 Общите синдикирани заеми достигнаха рекордните 4,8 милиарда долара. С приемането в IFC на щатите Сейнт Китс и Невис и Босна и Херцеговина броят на страните-членки достигна 170. Първи инвестиции в икономиките на Албания, Ангола, Вануату и Западна Самоа, Малдивите, Словакия и Хърватия. 1995 Изискванията за капиталова адекватност са ревизирани, за да се увеличи възможността за инвестиране на средства.
Правилата за разкриване на информация пред обществеността са затегнати. 1993 Организиран първи семинар за финансови посредници по проблемите на околната среда.
С приемане в IFCЧешката и Словашката република вече включват повече от 150 държави. 1992 г. Създаден отдел „Инфраструктура“. Създадена е катедрата по екология. Създадени са Многостранният фонд на Монреалския протокол и Глобалният екологичен фонд. 1991 Решение за увеличаване на уставния фонд на IFC с 1 милиард долара. Облигациите на IFC от 1989 г. са с рейтинг AAA, което позволява на Корпорацията да заема средства от капиталовите пазари от свое име. IFC създаде консултантски услуги за приватизация и преструктуриране на предприятия.
За първи път са въведени процедури за екологична експертиза за предварителен подбор на проекти. IFC нае първия си екологичен консултант на пълен работен ден. 1988 Африканският фонд за развитие на предприятията е създаден за финансиране на малки и средни предприятия (МСП). 1987 База данни за нововъзникващите пазари стартирана в търговската мрежа. 1986 г. Създадена консултантска служба за чуждестранни инвестиции. 1984 Уставният фонд на IFC се удвоява до $1,3 млрд. IFC прави първите си директни заеми на международните капиталови пазари.
С приемането на Гамбия в IFC броят на нейните страни-членки достигна 125. 1981 IFC въвежда термина „Развиващи се пазари“. Създадена е база данни за развиващите се пазари. 1975 IFC урежда първите големи синдикирани търговски заеми (за финансиране на проекти в Бразилия и Република Корея). 1974 г. С приемането на Камерун в IFC броят на неговите страни-членки достига 100. 1971 г. В IFC е създаден отделът за капиталови пазари. 1963 г. С приемането си в IFC Кения има 75 държави-членки 1962 г. Първи инвестиционен проект чрез придобиване на дялово участие в испанската фирма Espanyola Magentos S.A. Factory. 1961 Решеноразрешаване на инвестиции под формата на дялово участие на IFC в предприятия. 1957 Първа инвестиция на IFC: 2 милиона щатски долара инвестирани в бразилската фирма Siemens do Brasil Compaño de Electricidade. 1956 г. Създадена е Международната финансова корпорация (IFC). Тя включва 31 държави. 1955 г. Подготвен е проект на устава на IFC. 1954 САЩ подкрепят създаването на IFC. 1952 г. Световната банка предлага създаването на IFC. 1951 г. Съединените щати излизат с предложение за създаване на международна финансова корпорация. 1949 г. Световната банка излиза с идеята за създаване на клон, който да инвестира в предприятия от частния сектор. 4.