История на развитието на палиативните грижи, История на развитието на палиативните грижи в България
Думата "хоспис" е от латински произход. Латинската дума "hospes" първоначално означава "странник", "гост". Но в късните класически времена значението му се промени и то също започна да означава собственик, а думата "hospitalis", прилагателно от "hospes", означаваше "гостоприемен, приятелски настроен към скитниците". От тази дума идва друга дума - hospitium, което означава приятелски, топли отношения между домакина и госта, а по-късно и мястото, където се развиват тези отношения. Еврейският еквивалент има същото значение на гостоприемство. В по-късни времена латинското "hospes" се трансформира в английската дума "hospice", която според Големия английско-български речник (1989) означава "приют", "богатиня", "болнична къща".
Р. Полети отбелязва, че хосписът е койка или богаделница, където поклонниците спират по пътя си към Светите земи.
Обикновено първите хосписи са били разположени покрай пътищата, по които са минавали основните маршрути на християнските поклонници. Те бяха нещо като бедни къщи за уморени, изтощени или болни скитници. Хосписите обаче не отказаха помощ на околните.
Думата „хоспис“, етимологично несвързана със смъртта, в по-късни периоди получава редица неочаквани значения, които отразяват целите и задачите на днешния хоспис. Въпреки че повечето раннохристиянски хосписи се грижат повече за спокойствието на своите гости, хосписите се грижат и за тялото на болните, считайки ги за поклонници по важен път, пътя на духовното усъвършенстване. Разбира се, първите хосписи не са създадени специално, за да се грижат за умиращите, но без съмнение техните болни гости са били заобиколени от грижа и внимание докрай. [6]
Във Франция и в момента приютите за възрастни, болни ипод най-разпространеното наименование хосписите, заедно с болниците за общо лечение, образуват едно отделение от болници.
В България първото споменаване на богаделници датира от времето на издаването на указ през 1682 г. от цар Фьодор Алексеевич за построяването на две болници в Москва според новите европейски обичаи, едната в Знаменския манастир, в Китай-Город, а другата зад Никитските порти в Наровия двор.
Така съвременната история на хосписите е тясно свързана с християнската духовна култура и сестринските грижи. [4]
През 1842 г. Жана Гарние, млада жена, която е загубила съпруга и децата си, открива първото от приютите за умиращи в Лион. Наричали го хоспис, а също и „Голгота“. Още няколко бяха открити по-късно на други места във Франция. Някои от тях все още са активни и днес и поне един от тези хосписи участва във възхода на движението за палиативни грижи в тази страна.
През 1879 г. Мери Акенхед, основателката на Ордена на сестрите на милосърдието, открива в Дъблин (Ирландия) сиропиталището на Дева Мария, чиято основна грижа е грижата за умиращите.
Друг принос на хоспис Св. Лука за хосписното движение и по този начин за целия клон на палиативните грижи беше установяването на редовен режим на морфин, лекарство, което все още се използва в медицината за облекчаване на силна болка. Редовният (при поискване) режим на болкоуспокояващи е наистина огромна стъпка напред в грижите за пациенти с терминален рак. Докато в други болници пациентите просто молеха персонала да ги облекчи от болката им и често чуваха фразата „Все още можете да издържите“ (лекарите се страхуваха да не направят пациентите си наркомани), пациентите в хосписа „Свети Лука“ почти не изпитваха физическа болка. Хосписът използва за облекчаване на болката т.нар„Коктейлът Бромптън“ от опиоиди, кокаин и алкохол, използван от лекарите в болница Бромптън за пациенти с напреднала туберкулоза. [9]
Днешните принципи на работа на хосписите, създадени да облекчат страданията предимно на онкоболни в по-късен стадий на заболяването.
От началото на 80-те години на миналия век идеите на хосписното движение започват да се разпространяват по света. От 1977 г. към хоспис "Свети Кристофър" функционира Информационен център, който популяризира идеологията на хосписното движение, подпомага новосъздадени хосписи и групи от доброволци с литература и практически препоръки за организиране на дневни болници и полеви услуги. Редовните конференции за хосписни грижи позволяват на лекари, медицински сестри и доброволци от различни религии и култури да се срещат и обменят опит. Много често именно на такива конференции възниква решението за създаване на хоспис в определена страна, какъвто беше случаят на шестата международна конференция, когато главната сестра на клиниката в Лагос написа писмо до министъра на здравеопазването на Нигерия с молба да улесни организирането на хоспис в Найроби.
През 1972 г. в Полша, една от първите сред социалистическите страни, се появява първият хоспис в Краков. В края на 80-те години, когато се създава Клиниката по палиативна медицина към ВМА, палиативните грижи стават част от структурите на общественото здравеопазване. Сега в Полша има около 50 хосписа, както светски, така и църковни. [6]
В България първият хоспис се появява през 1990 г. в Санкт Петербург по инициатива на Виктор Зорза, английски журналист и активен участник в хосписното движение. Андрей Владимирович става първият лекар на Първия хоспис в БългарияГнездилов. След известно време в Москва е създадено Руско-британското благотворително дружество „Хоспис” за професионална подкрепа на българските хосписи.
През 1992 г. в Москва е организирана малка група от доброволци и медицински работници, които да помагат на неизлечимо болни у дома. През 1997 г., с финансовата и административна подкрепа на правителството на Москва, в центъра на града, на улица Доватор, е открита нова сграда за Първия московски хоспис.
Идеите на хоспис движението продължават да се разпространяват в цяла България. Общо сега в България има около 20 хосписа, включително тези в Казан, Уляновск, Ярославъл и други градове. [6]
В САЩ хосписната система е изключително разнообразна. Те се различават по размера на предоставената помощ, структурата и организацията, включително източниците на финансиране. [10]