История - завод ATI
Веднъж попаднали на територията на АД "Завод АТИ", можете да се лутате дълго време сред многоетажни сгради и малки сгради, дори можете да се изгубите в лабиринта от проходи и алеи, дълги улици и тесни кътчета. И всичко това заедно - стари и млади - завод АТИ АД.
През 1911 г. по случай 50-годишнината на „Партньорството на руско-американската каучукова фабрика“ излиза юбилеен албум. Там беше съобщено, че площта на всички фабрични сгради на завода е 50 195 сажена (един сажен е 2,1 метра). След 2 години на базата на партньорството е основан завод за азбест. Използвани са най-модерните технологии, собствениците и инженерите на предприятието се гордеят с оборудването, чуждестранни гости често идват в завода за обмен на опит. От деня на основаването си, желанието да се следва най-новата дума в науката и технологиите се превърна в своеобразен отличителен белег на завода ATI.
В трудните следреволюционни години заводът се развива бързо. Двадесетте и тридесетте години преминават под знамето на завладяването на синтетичния каучук. Предприятието започва да работи върху каучуци, направени по метода на изобретателя на SC - академик С. В. Лебедев. А първородният в предприятието беше натриев бутадиен каучук (SKB). В завода ATI, SC намери широко приложение в производството на паронит. През годините на втория съветски петгодишен план магазинът за паронит беше единственият по рода си в страната, така че тези продукти бяха от изключително значение за цялата национална икономика, особено за автомобилната индустрия.
Служителите на завода и самото предприятие се проявиха героично в най-трудните военни години. Ш. Улман, служител на завода ATI, е назначен за командир на един от батальоните LANO. Заедно с него, кладачът Ф. Новиков, шлосерът А. Фейгин и други работници и служители на завода отидоха в милицията. Останали в обкръжения градЛенинградчани безкористно работеха в заводите и фабриките на града, произвеждайки продукти под мотото „Всичко за фронта, всичко за Победата!“. В завода ATI е разработена технологията и е стартирано производството на подсилени с азбест капачки за гасене на запалителни бомби, за нуждите на фронта са ушити специални костюми от азбестов плат, боядисан в защитни цветове, както и са изпълнени други поръчки за военни цели.
Значителна част от оборудването на предприятието е евакуирано в Урал, в град Азбест, където в един от Домовете на културата се намира клон на завода ATI. Този клон още в началото на 1942 г. започва да произвежда продукти за фронта.
Тогава на базата на евакуираното оборудване от Ленинград е основан заводът Ural ATI.
След вдигането на обсадата на Ленинград в завода ATI, още през второто тримесечие на 1944 г., е пуснат в експлоатация цех за пълнене, а в края на третото тримесечие - магазин за паронит.
Заводът ATI се превърна в силно механизирано предприятие. От първата следвоенна петилетка не е имало година или дори месец, когато персоналът на завода не е изпълнил държавния план. Такива постоянни показатели бяха резултат от огромна образователна работа, насърчаване на най-добрите практики, на които тук винаги се е отдавало първостепенно значение. Една от формите на такава пропаганда беше издаването на листовки-есета за най-добрите работници на завода. През 1955 г. например те са посветени на валчарката В. К. Галцова, щамповачката Л. А. Трифонова и тъкачката П. М. Ленкова.
Много е направено в областта на техническата политика на завода от неговия главен инженер Б.Н. Полонски. Отначало той беше бригадир, след това ръководи фабричната лаборатория, а след това техническия отдел. И въпреки че Полонски нямаше научна титла, той беше един от организаторите на научни изследвания в азбестовата индустрия. Под негово ръководство във ФабрикатаATI създаде пълна техническа документация и технологични карти за всички произвеждани продукти.
Уникалните разработки на завода ATI в космическата ера на 60-те години на миналия век изиграха роля в ракетните и балистичните технологии. Цялата страна по това време обръща специално внимание на "отбранителната индустрия"; както инженерите, така и работниците от завода ATI безкористно служиха на родината, осигурявайки отбранителната способност на страната.
Стабилното развитие на предприятието позволи да се разшири гамата от продукти и още през 70-те години заводът произвежда около 3000 продукта.
Индустриализацията на седемдесетте и осемдесетте години позволи на завода да направи друг технически пробив - предприятието инсталира вносно оборудване с повишена производителност, което нямаше аналози в Съюза. Инженерите на компанията работят в тясно сътрудничество с колеги от други индустрии. До голяма степен благодарение на ултрамодерните фрикционни и топлоизолационни продукти беше осигурено изграждането на известните топлоелектрически централи и държавни електроцентрали и беше подкрепено развитието на съществуващите гиганти на металургията и нефтохимията.
Друг тласък беше даден на завода ATI от програмата за интензификация от края на осемдесетте години. Заводът е инвестирал много в изграждането и модернизацията на мощностите.
На фона на историята на успешно развитие, единственото трудно време за предприятието е труден период за страната - първата половина на 90-те години - ерата на хиперинфлация и неплащания. Но дори и този труден период заводът на ATI премина с достойнство.
В края на 90-те години в предприятието вече работи нов екип от ефективни професионални мениджъри под ръководството на генералния директор С. Е. Василиев, който успя да пресъздаде предприятието, да възстанови предишния престиж на работа в завода ATI. Предприятието установи важни международни връзки, възобнови производствотоикономическо сътрудничество с най-големите заводи във всички региони на България.
Заводът на ATI се промени и това не са само нови сгради и инженерни комуникации, не само квалифицирани служители. В предприятието важно място се отделя на въпросите на морала и духовността, благотворителните програми.
Екипът на завод ATI гледа с увереност в бъдещето, като с работата си укрепва и развива родното предприятие.