Историята на борбата с корупцията в Холандия и ролята на полицията в тази дейност
(Кислухин В. А.) (“История на държавата и правото”, 2010, N 2)
ИСТОРИЯТА НА АНТИКОРУПЦИЯТА В ХОЛАНДИЯ И РОЛЯТА НА ПОЛИЦИЯТА В ТАЗИ ДЕЙНОСТ
Кислухин Владимир Александрович, доцент на Кировския институт на Московската държавна юридическа академия, кандидат на юридическите науки.
В резултат на това тези пазители на обществения ред, чието задължение беше да се борят с различни престъпления, сами бяха злонамерени разсадници на корупция и изнудване. Положението по отношение на корупцията не е било най-доброто в Холандия през 18 век. Пораженията във войните с Англия, неуспехите в прилагането на колониалната политика, обедняването на обикновените жители на градовете и селата, прекомерните данъци доведоха до унищожаването на икономиката на Републиката на Съединените провинции (както Холандия се наричаше в този исторически период), процъфтяването на произвола и злоупотребите с длъжностни лица на всички нива. ——————————— Виж: Huizinga J. Есента на Средновековието. Цит.: В 3 т. Т. 1. М .: Изд. група "Прогрес" - "Култура", 1995. С. 26; Шатохина-Мордвинцева Г. А. История на Холандия. М.: Дропла, 2007. С. 207 - 250.
Въпреки това, от края на XVIII век. по отношение на корупцията от страна на холандското общество е настъпил забележим обрат. Това до голяма степен се дължи на общия революционен подем в европейските страни, насочен срещу останките от феодализма и господството на търговската и финансовата олигархия, които бяха основните пречки за прогресивното развитие на Холандия и бяха основната крепост на корупцията. ——————————— Виж: Бауман Г. Г. Френската революция от 18-ти век: икономика, политика, идеология. М.: Наука, 1988. С. 208 - 231.
Отегчаващо вината обстоятелство е принадлежността на подкупника към съдебната система. Сега съдията, след като получи подарък от подкупчика иреализирал целта на поднасянето на този подарък, може да получи наказание лишаване от свобода до 12 години за посоченото деяние. ——————————— Виж: Пак там.
Най-малкият син на кралицата, принц Константин, сам изкарвал хляба си на младини като сервитьор в бирен бар в Гронинген. Очевидци разказват, че когато „тичаше с тава из залата на кръчмата или махаше мръсни съдове от масите, бодигардовете му зорко наблюдаваха него и посетителите“. ——————————— Черемушкин П. Беатрикс // Ехото на планетата. 1993. № 52. С. 16.
Нормите за борба с корупцията също са заложени в основния закон на държавата. В съответствие с конституцията на Кралство Нидерландия, правителствените министри и членовете на парламента полагат тържествена клетва пред монарха, в която се заклеват, че „честно ще изпълняват всички задължения, които са им възложени, и обещават да не приемат пряко или непряко никакви предложения или подаръци от което и да е лице за каквото и да е действие или бездействие на служба“ (членове 86, 97). ——————————— Конституции на държавите от Европа: В 3 т. Т. 2 / Под общ. изд. Л. А. Окункова. М.: НОРМА. С. 605 - 612.
Ръководителите на холандската полиция се придържат към принципа, че основната цел на отговора на жалбите на гражданите срещу конкретен полицай не е да накаже нарушителя, а да възстанови и поддържа общественото доверие в полицията. ——————————— Виж: Полицейски началник. април 1996 г С. 55-59.
В своята дисертация, озаглавена „Политиката на почтеността“, холандският изследовател Тери Ламбу цитира данни от осемдесет проучвания на обикновени служители и ръководители на звена на регионалните полицейски корпуси Фризия, Амстердам-Амстеланд и Лимбург-Норд. И младши служители, и полицейски служители в интервютата си изразихамнението, че нарушенията на закона, свързани с корупция, уронват престижа на полицията, влияят негативно на нейния имидж. Полицаите, според тях, са солидарни при разкриването и пресичането на противоправни действия от страна на колегите си. Така колеги на един полицай изразиха крайно възмущение, когато научиха, че техен приятел е извършил кражба в магазин. Както описва Т. Ламбу, "те бяха в пълен безпорядък, защото този случай ще бъде написан в пресата и срамно петно ще падне върху цялата полиция". Следователно самите полицаи декларират на виновния мнението си за нежелателността да бъдат в службата. И само в най-сериозните случаи такова предложение се отправя към ръководството. Тази инициатива се нарича „зашиване на другар“ (matenaaien). В полицейските колективи се е развило специално отношение към проявите на благодарност под формата на отстъпки, направени от обслужващи предприятия, и подаръци от граждани. Още в средата на 90-те години общественото мнение смяташе приемането на такива отстъпки и подаръци за неприемливо. Но през следващите години се разви практика, според която, ако служител открито заяви на ръководството си за подарък или отстъпка, ръководителят на звеното, в границите на допустимото, може да му позволи да приеме такава благодарност от незаинтересовани граждани. Но поради липсата на ясни критерии, които могат да установят ясни граници на разрешеното, според Т. Ламбу, „човек не може да бъде морално сигурен, че както мениджърите, така и техните подчинени ще постигнат ефективност в своята политика на честност“ . ——————————— Lamboo T. Integriteit vraagt om lef // Het Tijdschrift voor de Politie. Jg. 68 ноември 2006 г. Nr. 11. Блз. 4.