Историята на изучаването на екстериора. Забавна киноложка наука
Визуалният (визуален) метод за оценка на животно по външен вид се използва от дълго време, още на ранен етап от човешкото развитие, примитивните хора отбелязват разлики в структурата на животните, както се вижда от скални изсичания на животни и по-специално кучета - различни по външен вид структура. Тези предположения се потвърждават от най-древните трактати на хетските племена, написани върху камък. Описанията на екстериора на животните (включително кучетата) от древните гръцки учени (Кимон от Атина) и по-късните произведения на римските учени (Плиний, Страбон) са оцелели до наше време. Това са древни произведения, датиращи от около 500 г. пр.н.е.
С нарастването на домашните животни се разширява и науката за екстериора, допълнена от арабски учени (Абу Бакра) - познавачи на екстериора на коня и др.
През 19 век особено значение придобива науката за екстериора - оценката на външния вид на животните, включително кучетата. Именно през този период възникват разгорещени дебати за значението на екстериора в развъждането и селекцията, понякога се излагат взаимно изключващи се заключения и догми. Работите на Ч. Дарвин върху теоретичните основи на учението за екстериора принадлежат към същото време - законът за корелацията на развитието, който подчертава взаимовръзката на всички части на тялото, а промените в отделните части са корелативно свързани с промените в определени части от общия външен вид на животното, а оттам и възможността или невъзможността за използването му по предназначение. Пример за това е хрътка с глава на булдог. Тежката масивна глава на булдога ще промени дължината и масивността на шията, ще доведе до промяна във формата на гърдите и дължината на предните крайници и в резултат на това такива промени във външния вид няма да позволят на хрътката да изпълни предназначението си.
Ето защо оценката на екстериора на всяко животно отдавна еpor се произвежда отделно по порода, пол, възраст, като се вземат предвид изискванията за използване на животното и неговото поддържане, включително кучета.
Голям принос в учението за екстериора направиха местни учени, които понякога стояха на различни позиции, но допринесоха за тази наука (I.I. Rivich, M.I. Pridorogin, E.A. Богданов, P.A. Кулешов, M.F. Иванов и др.). Познаването на екстериора и значението на оценката му при отглеждането на кучета е изключително високо, т.к. това знание дава възможност да се характеризира това или онова животно доста бързо, чрез проста визуална оценка, да се определи породата, пола, възрастта, правилния състав и взаимодействието на всички части на тялото, да се предложи типът висша нервна дейност (HNA) и да се направи заключение за икономическата и развъдната стойност на животното.