Историята на развитието на службата на съдебния изпълнител - Студиопедия

В древна България с екзекуцията са били ангажирани юноши, мечници и деца от Българската правда, пристави и подвойски съдебни писма и княжеския удебник. До 18 век общата полиция става практически единственият орган за изпълнение на съдебните решения. Неудобството, свързано с тази процедура, доведе до създаването на специален кръг от лица, участващи в принудителното изпълнение - съдебни изпълнители. Съдебните изпълнители бяха прикрепени към касационните отделения на Управителния сенат, към съдебните камари и към окръжните съдилища, за да изпълняват действията, възложени им от уставите на наказателното и гражданското производство и института на съдебните институции. Съгласно членове 321 и 322 от Институцията на съдебните заведения, следните правомощия са били в компетенцията на съдебните изпълнители: изпълнение на съдебни решения и определения, връчване на призовки и книжа по дела на страните, изпълнение на други съдебни разпореждания, включително изпълнение на разпореждания на председателя на съдебното заседание.

Законодателството на Българското царство установява редица квалификационни изисквания към лицата, желаещи да заемат длъжността съдебен изпълнител. Така лица под 21-годишна възраст не можеха да бъдат съдия-изпълнители; чужденци; лица, обявени за длъжници в несъстоятелност; в служба на правителството или чрез избори; подложени на лишаване или ограничаване на правата на държавата по съдебни присъди, както и духовници, лишени от духовен сан по присъди на духовния съд; лица, разследвани за престъпления и простъпки, водещи до лишаване или ограничаване на правата на държавата, и тези, които, като са подсъдими за такива престъпления и простъпки, не са оправдани със съдебни присъди; лица, изключени от служба от съда или от духовното ведомство за пороци, илиот средите на обществата и благородните събрания според присъдите на тези съсловия, към които принадлежат; лица, които имат забрана от съда да ходят по чужди работи. Освен това кандидатът за длъжността съдебен изпълнител първоначално е изпълнявал задълженията си в продължение на една година, а след това, при правилно изпълнение на задълженията си, е бил одобрен на длъжността. Това изисква кандидатът да направи паричен депозит, за да осигури обезщетение за всички загуби, които може да са му причинени. Загубите, причинени от неправилните действия на съдия-изпълнителя, се компенсират с решение на съда, от направения от него паричен депозит, а ако той е недостатъчен, от другото имущество на самия съдия-изпълнител. Съдия-изпълнителите имаха право да избират измежду членовете си съвет, състоящ се от старейшина и няколко членове, без да определят условията на техните правомощия. Съдебните изпълнители могат да кандидатстват чрез своите съвети за разрешение за създаване на партньорства с взаимна отговорност един за друг. Така съдебните изпълнители поеха отговорност за всички загуби, които биха могли да бъдат причинени от техните действия. Същевременно бяха разширени дисциплинарните права на съветите на съдебните изпълнители. Те получиха възможност категорично да лишават съдебните изпълнители от дължимото им възнаграждение в размер и да ги глобяват в размер от 5 до 100 рубли, да ги уволняват въз основа на жалби, да ги отстраняват поради неблагонадеждност и неспособност, да вземат други на тяхно място и да добавят съдебни изпълнители на свободна практика към съдебни изпълнители на пълно работно време, като всяка промяна в съдебните изпълнители се съобщава на вниманието на председателите и прокурорите на съдебната палата бр. Изпълнителният лист се издава от съда, постановил решението, и след това се предава от изпълнителя на председателя на районния съд, в чийто район трябва да се извърши изпълнението на решението. Ответникът е уведомен с изпълнителен лист. съдебен изпълнителизвършил опис и запор на имуществото на длъжника, след което било продадено на публичен търг. В допълнение към Хартата на гражданския процес, изпълнението беше регулирано от редица други правни актове, например Правилника за гражданските наказания. След 1917 г. функциите на съдебното изпълнение се изпълняват от съдебни изпълнители, които са прикрепени към съдилищата и са на двойно подчинение: те се назначават на длъжност от началниците на съдебните органи на съставните области на България, работата им се организира от председателя на окръжния съд и Министерството на правосъдието на България, а контролът върху работата им се осъществява от съдията на окръжния съд.

Процедурата за принудително изпълнение е разкрита в Гражданския процесуален кодекс на RSFSR от 1923 г.

През 20-те години на миналия век, в периода на новата икономическа политика, съдебно-изпълнителната служба работи доста активно поради възраждането на гражданското обращение. Гражданин, който се ползва с избирателни права, може да бъде назначен за съдия-изпълнител, ако е служил една година на някоя от длъжностите в органа на съветското правосъдие или е издържал изпит в областния съд. Съдия-изпълнителите се назначавали или освобождавали от длъжност със заповед на председателя на губернския или окръжния съд.

Съдебните изпълнители изпълняват съдебни решения и съдебни заповеди по граждански дела, изпълнителни надписи на нотариуси, съдебни решения, решения на арбитражни и поземлени комисии и арбитражни съдилища и други актове. При липса на съдебни изпълнители изпълнението на съдебните решения и решенията на поземлените комисии може да бъде поверено на областните изпълнителни комитети и полицейски органи.

До средата на 90-те години редът за изпълнение на съдебни решения се регламентира от Инструкция на Министерството на правосъдието от 24 април 1973 г. и Инструкция за изпълнителното производство от 15 ноември 1985 г.производството имало държавен характер и имало доста черти и характеристики, присъщи на съдебния процес, защитена държавна, обществена и кооперативна собственост.

През 1997 г. влизат в сила Федералните закони „За съдебните изпълнители“ и „За изпълнителното производство“ и е създадена независима служба за принудително изпълнение на изпълнителни документи, която се наричаСлужба за съдебни изпълнители.

В съответствие с конституционния принцип за разделение на властите изпълнението на съдебни актове и актове на други органи е функция не на съдебната, а на изпълнителната власт, поради което изпълнителната служба е отделена от самите съдилища и съдебната власт и е прехвърлена към Министерството на правосъдието на Република България - федералният изпълнителен орган. В същото време съдебното и изпълнителното производство са неразривно свързани от общността на задачата, която изпълняват - защитата на нарушени или оспорени права и законни интереси на граждани и организации, включително в областта на предприемаческата и друга икономическа дейност, която изпълнителното производство изпълнява само по един начин - чрез изпълнението на съдебни актове и актове на други органи.

Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: