ИТАЛИАНСКИ ЕЗИК, Енциклопедия по света
ИТАЛИЙСКИ ЕЗИК, говоримият и официален език на Италия. Италиански се говори и в някои съседни на Италия области - в Малта и Корсика, както и в кантона Тичино в Швейцария: италианският е един от четирите официални езика на Швейцария. Италианският език е широко използван - поне разбираем - в цялата средиземноморска област. Италианските емигранти пренасят своя език във Франция, Германия, Белгия, Люксембург, Швейцария, Южна и Северна Америка. Така около 65 милиона души говорят италиански.
Италианският, като език на великата ренесансова култура, има значително влияние върху всички езици на Западна Европа, особено френски, английски, немски и испански. Във всички тези езици има няколкостотин думи от италиански произход, отнасящи се главно до културни постижения в области като музика, изкуство и литература; музикалната терминология по света все още е предимно италианска. В допълнение към западноевропейските езици, италианският е имал значително влияние върху албанския, румънския, ладинския, езиците на Югославия и особено съвременния гръцки, който по време на дългото венецианско управление е заимствал много италиански елементи. В допълнение, така наречената лингва франка - езикът, говорен през Средновековието във всички пристанищни градове на Леванта - се основава на италиански, както самото му име свидетелства.
Италианският литературен език е кодифициран преди другите романски езици. През 1612 г. е публикуван първият речник, създаден от лексикографите на флорентинската Accademia della Crusca (която остава най-важният център за изучаване на италианския език). Ориентация на компилаторите към езика на великите флорентинци от 14 век, приетза норма за цивилизовани говорещи и пишещи, предопредели отделянето на книжовния език от живата диалектна реч (дори и в самата Флоренция), което се запазва до средата на 20 век, когато разпространението на средствата за масово осведомяване оказва влияние както върху демократизирането на нормите на книжовния език, така и върху формирането на живия му разговорен вариант.
Дългата политическа фрагментация на Италия допринесе за стабилността на диалектите; някои от тях са структурно толкова различни от литературния италиански, че могат да се считат за отделни езици. Северните диалекти - ломбардски, пиемонтски, венециански - са близки до провансалския и френския (което се обяснява с общ келтски субстрат) и се наричат гало-романски. Тяхната южна граница минава по линията Специя-Римини. На юг от него са разположени централните, собствено италиански диалекти - тоскански, най-близък до книжовния език, както и умбрийски и романски, които по своя фонетичен строеж са рязко противопоставени на западните романски езици, особено на френския. И така, в централните италиански диалекти латинските ненапрегнати гласни не се редуцират, всички думи завършват на гласна, всички латински двойни съгласни се запазват, беззвучните съгласни между гласните не се озвучават, озвучените интервокални се запазват. Така фонетичният облик на думата в централните диалекти - особено в тосканските - е възможно най-близък до латинския, срв.: лат. vita > то. vita, лат. videre > то. vedere, лат. Credere > то. credere, лат. cattus > то. гато и др. Южните диалекти, особено неаполитанският, се характеризират с редукция на крайните гласни, както и с явлението умлаут (апофония, метафония). Диалектът на Сицилия се откроява сред другите със своята гласна система, където латинското o дълго съвпада с u (късо и дълго) иe long - с i (дълъг и къс); да, лат. videre > седяща vidiri, лат. етаж(m) > седяща чури. В сицилианския, както и в неаполитанския има художествена измислица. Комедията на Пирандело Каната е написана на сицилиански диалект; Е. Де Филипо използва както неаполитански, така и литературен италиански в своите драми.
Алисова Т.Б., Черданцева Т.З. Италиански език. - В книгата: Езиците на света. М., 1962 Шишмарев В.Ф. История на италианската литература и италианския език. Избрани статии. Л., 1972 Алисова Т.Б., Муравьова Г.Д. Италиански език. Граматика. Читател. М., 1997