Ивермектин за нематодоза при коне
Ивермектин приТестT.R. Kley, B.J. Torbert, R. Ochoe (1980) при 0,2; 0,3 и 0,5 mg/kg интрамускулно показват съответно 80, 85 и 88% ефект срещу възрастни сетарии и значително намаляване на броя на микрофилариите O. cervicalis.
Ж.К. Егертън и др. (1981) получават 94% и 98% ефикасност срещуoxyur, 92% и 96% срещу parascarids и 99% и 99% срещу microonchocerci след ивермектин в доза съответно 0,1 и 0,5 mg/kg.
Т.М. Крейг, Дж.М. Kunde (1981) съобщава за 100% ефикасност на ивермектин при 0,2 и 0,3 mg/kg интрамускулно срещу гастрофили, параскариди, стронгилиди и циатостоми. Лекарството в доза от 0,2 mg / kg показва ефект, равен на 96,5% срещу женски оксиур, 66,7% срещу мъжки и 94,1% срещу ларви от 4-ти стадий.
При тестване наивермектинв доза от 0,2 mg/kg интрамускулно е получена 99,7% ефикасност срещу стронгилиди и 100% срещу параскариди (J.A. DiPietro, T.F. Lock, K.S. Todd, 1982). Страничните ефекти на лекарството не са отбелязани.
Според Т.А. Yazwinski, D. Hamm, M. Williams (1982)ивермектинпри 0,2 и 0,3 mg/kg показва 100% ефект срещу възрастни P. equorum и O. equi и 98,5% срещу незрели P. equorum,

B.J. Торбърт, Б.С. Крамер, Т.Р. Klei(1982) установява 98% ефикасност на ивермектин в доза от 0,2 mg/kg интрамускулно под формата на разтвор и орално под формата на паста срещу гастрофилни ларви, възрастни T. axei, S. vulgaris, S. edentatus и Habronema spp. Лекарството под формата на паста и разтвор показа съответно 100% и 93% ефект срещу ларвите на оксиур.
При тестване наивермектинв доза от 0,2 и 0,3 mg / kg интрамускулно, 99% ефикасност срещу Gastrophilus spp., 100% - срещу G. axei, Habronemaspp., Draschia megastoma, 98-99% срещу възрастни циатостоми, 86-97% срещу ларви от 4-ти стадий на циатостоми, 100% срещу възрастни големи стронгилиди и недостатъчна ефикасност срещу артериалните стадии на S. vulgaris (J.A. DiPietro et al., 1982).
М.А. Hasslinger, D. Barth2 (1982) получи 100% ефикасност на ивермектин под формата на разтвор в доза от 0,2 mg/kg срещу стронгилиди, циатостоми и гастрофилни ларви. Не са отбелязани странични ефекти на лекарството и локални реакции.
D. Brener, M. Becker, D. Hasslacher (1984) използват ивермектин в доза от 0.2 mg/kg на 1000 коня за стронгилиаза и параскариаза. Те получават 100% намаление на броя на стронгилидните яйца и P. equorum 6 седмици след прилагането на лекарството. Те установиха добра поносимост на лекарството от коне, с изключение на 7 животни, при които бяха отбелязани оток и кожна реакция на мястото на инжектиране.