Из историята на училищното управление – Студопедия
Разработването на целесъобразни форми за организиране на процеса на обучение и възпитание на децата и натрупването на полезни знания за самоуправлението се извършват от човечеството от незапомнени времена. Получихме информация за прогресивната дейност на много учители от древността, чиито мисли, изводи от практиката на образователната дейност, твърдения и идеи изиграха ролята на съставни частици в създаването на теорията за училищното самоуправление. В него с право са включени твърденията на Платон за образованието чрез положителен пример, Аристотел - за тясната връзка на физическото, моралното и умственото възпитание, принципите на хуманистичната педагогика Виторино да Фелтре и идеите на Томас Мор и др.
Първото споменаване на училищното самоуправление и неговата организация датира от 16 век. През 1531-1556г. в Голдберг (Силезия) е имало латинска школа, ръководена от Валентин Троцендорф. Той е първият учител, който използва специално организираното от него училищно самоуправление за целите на гражданското образование. Училището избираше сенат от 15 ученици всеки месец, който разглеждаше и разрешаваше възникнали конфликти. Учениците бяха включени в различни социални задължения.
Братските училища в Украйна представляват несъмнен интерес. Уставът на Лвовското братско училище от 1586 г., заедно с правата и задълженията на учителя, съдържа изисквания за организацията на децата.
Славянският учител Я. А. изложи демократичния принцип на единното училище. Каменски. В своя труд „Законите на добре организираното училище” той формулира кратки правила за организиране на училищния режим и управление на училище. Елементите на детското самоуправление са заложени от M.V. Ломоносов в „Правилника на московските гимназии“, изготвен от него през 1758 г., според който редът на класовете вГимназията се издържа от самите ученици.
Трудовете на К. Ушински по проблемите на образованието и обучението имаха огромно въздействие върху обществеността. Подходите на К. Ушински бяха много популярни и сериозно поставиха учителите пред необходимостта от критична преоценка на създадената в България система на образование.
Разкривайки своето разбиране за новото училище, И.И. Горбунов в статията си „Няколко уводни думи“ (1907) подчертава, че основното за учителите ще бъде установяването на взаимно доверие, искрено равенство между тях и учениците, без което не може да има истинска взаимопомощ в работата по възпитание и образование.
Един от първите, които се заеха с проблемите на детското самоуправление, с. Шацки, който през 1906 г. създава в Москва своеобразно общество на културните хора "СЕЛИЩЕ". Образователната система се основава на идеята за "детско царство", където всеки ученик получава възможност за всестранно развитие. Решенията, взети на срещи на клубове и на общо събрание, се считат за задължителни.
Думите на Н.К. Крупская, че училищното самоуправление трябва да обхваща всички ученици и следователно не се ограничава до работата на някои избирателни комисии. Необходимо е на общите събрания да се обсъждат всички важни въпроси, които интересуват ученика.
В съответствие с тези документи в училищата функционират както отделни органи на самоуправление на учителите (педагогически съвети, образователни и методически асоциации, ученици (общи и делегатски събрания, академични комисии, комисии и др.), Работещото население и обществеността (срещи на родителите, техните комисии), така и техните съвместни органи на самоуправление (училищни срещи, конференции).
Съгласно „Правилника за единното трудово училище” отговорен орган е училищният съветучилищно управление. Приемането на тези документи дава простор на мислите на големите български учители.
Безценен принос за формирането на теорията за самоуправлението, както и за практиката на нейното развитие, направи A.S. Макаренко, който разкри и убедително разкри основните елементи на системата за управление на живота на училищния екип: целеполагане, планиране, организация и самоуправление. Върхът на училищното самоуправление през 20-30-те години може да се счита за създаден от A.S. Макаренко ги общува. F.E. Дзержински. Както е известно, цялото управление на живота на комуната се извършваше от самите комунари.
Системата на самоуправление на общината се съдържа в „Конституцията на страната FED“. В съответствие с него най-висшият орган в общината е общото събрание на комунарите, което има право да налага наказания на комунарите.
В периода между общите събрания основен ръководен орган беше съветът на командирите на четите. Съветът на командирите също включваше: началника на комуната, неговия помощник, ръководителя на икономическия отдел, лекаря, секретаря на комсомолската организация, ръководителя на завода.
На общото събрание на комунарите бяха избрани: санитарна комисия, трапезария, стопанска комисия, клубен съвет. Правомощията, специфичните задължения и процедурите на всяка комисия бяха посочени в „конституцията“.
През 1992 г. е приет Законът на България “За образованието”, в който идеята за демократизация на училището намира известно въплъщение. Отсега нататък всяко училище разработва свой устав, в който има право да установи специфична форма на демократично самоуправление. От 1996 г. образователните институции се ръководят от Закона за изменение и допълнение на Закона за образованието. В съответствие с тях управлението на образователните институции трябва да се основава на принципите на единство на командването исамоуправление. Формите на самоуправление са съветът на учебното заведение, настоятелството, общото събрание, педагогическият съвет. Процедурата за избор на органи за самоуправление трябва да се определя от устава на институцията. Важна роля в самоуправлението на институцията се дава на студентите.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: