Изчисляване на процесуалните срокове, Общи правила за изчисляване на процесуалните срокове - Обр

Общи правила за изчисляване на процесуалните срокове

Кодексът за административните нарушения на България преди това не съдържаше разпоредби, определящи процедурата за изчисляване на сроковете, включително в производствата по дела за административни нарушения, така че правоприлагащият орган беше принуден да прилага аналогии на закона.

Част 1 чл. 4.8 от Кодекса за административните нарушения България установява разпоредбите, че сроковете се изчисляват в часове, дни, дни, месеци, години. Могат да бъдат дадени следните примери за изчисляване на сроковете съгласно Кодекса за административните нарушения на Руската федерация:

- часове (срок на административно задържане);

- дни (период на временна забрана за дейности; период на административен арест; срок за подаване на жалба);

- дни (срок за разглеждане на случая; срок за подаване на жалба);

- месеци (срок на административно разследване; срок на лишаване от специално право; срок на лишаване от правоспособност);

- години (срокове на административните наказания).

При разглеждането на този въпрос Т.Р. Мещерякова предлага времевите периоди "веднага" и "незабавно" да се изчисляват в минути. Според нас едва ли е възможно да се съгласим с подобна позиция.

В действащите нормативни правни актове, регулиращи производството по дела за административни нарушения, се използват такива оценъчни понятия като "възможно най-скоро" и "възможно най-скоро".

В правната литература е изразено становището, че с цел спазване на принципа на своевременност, защита на правата и свободите на човека и гражданина, техният максимум трябва да бъде определен за неопределено време.

Противоположната позиция е на професор A.S. Дюгенец, който посочва невъзможността да се установи максимална продължителност на сроковете, тъй като това може да се отрази неблагоприятно на съдържанието на работата на съответните длъжностни лица. Теще бъдат принудени да извършват тези действия в допълнение към основната работа.

В същото време проблемът с изчисляването на горните процесуални срокове е решен във Федералния закон „За полицията“, като се посочва максималния размер на тези срокове.

Тези нововъведения обаче не винаги могат да бъдат приложени към разпоредбите на Кодекса за административните нарушения на Руската федерация. Съществува неяснота по въпроса за продължителността на сроковете, които пряко зависят от обстоятелствата, посочени в ал.2 на чл. 27.2 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация. Фиксирането на точното време за доставка в момента изглежда невъзможно поради факта, че в конкретни ситуации продължителността на доставката може да се различава значително, например поради различната продължителност на маршрутите, които трябва да бъдат преодолени, наличието или отсъствието на превозни средства, метеорологичните условия и др.

В действащите норми на Кодекса за административните нарушения на България при изчисляване на сроковете за извършване на едни и същи процесуални действия се установяват различни времеви единици за тяхното измерване. Така например, съгласно част 1 на чл. 30.3 жалба срещу решение по дело за административно нарушение може да се подаде в рамките на десет дни, а в част 3 от анализирания член е посочено, че жалба срещу решение по дела за административно нарушение се подава в срок от пет дни.

Освен това считаме за уместно да разгледаме възможността за отлагане на крайния срок. Проучвайки правилото за отлагане на крайния срок за следващия ден, А.А. Гараев стига до извода, че не следва да се прилага към производствата по дела за административни нарушения поради недопустимостта на прилагане на аналогията на закона.

Така например при разглеждане на въпроса за изчисляване на срокове в дни в чл. 4.8 от Кодекса за административните нарушения България установява, че срокът, изчислен в дни, изтича в последния му ден. Ако в края на изчисления периоддни, пада се в неработен ден, последният му ден е първият следващ работен ден. Така в този случай е предвидена възможност за отлагане на срока. Но ако срокът е изчислен в дни, той изтича в 24 часа от последния ден. Законодателят не установява възможност за прехвърляне на периода от неработен ден към следващия работен ден при изчисляване на периода в дни.

Анализът на действащите норми на Кодекса за административните нарушения на България ни позволява да заключим, че изчисляването на срока на едни и същи процесуални действия в различни времеви единици може да доведе до нарушаване на равенството на правата на участниците в административния процес. В настоящата ситуация гражданите, които са обект на определени процесуални действия, могат да имат различни срокове за извършването им. Подобна ситуация може да доведе до нарушаване на конституционния принцип за равенство пред закона и съда, закрепен в чл. 19 от Конституцията на Руската федерация.

И така, в Кодекса за административните нарушения на България има норми, в които е предвиден един и същ период както за дни, така и за дни. Така например, съгласно чл. 30.3 от Кодекса за административните нарушения България, жалба срещу решение по дело може да се подаде в 10-дневен срок от датата на връчване или получаване на препис от решението. Ако срокът се пада в неработен ден, например неделя, в никакъв случай не се отлага за понеделник, а срокът ще изтече в 00.00 часа и тъй като реално физическо лице няма да може да подаде жалба в неработен ден, този срок ще бъде намален, в конкретен пример - до 8 дни, което според нас изглежда незаконосъобразно.

Според нас разпоредбата за преместване на последния ден от процесуалния срок от неработен в първия следващ го работен ден засилва защитата на правата и законните интереси на участниците в административното производство.

В чл. 4.8Кодексът за административните нарушения на България също така гласи, че ако заявление, жалба, други документи или средства са предадени на комуникационна организация, кредитна институция, декларирани или прехвърлени на орган или лице, упълномощено да ги приеме, преди 24:00 часа на последния ден от срока, срокът не се счита за пропуснат. Тоест, когато изчислявате крайния срок в дни, можете да разрешите този проблем, без да „губите време“, да използвате комуникационната организация и да изпратите жалба в почивен ден, в който случай срокът няма да бъде пропуснат.

Думата "ден" означава астрономическата революция на Земята, т.е. от 00.00.01 до 00.00.00, като в същото време "ден" означава дневни часове - от зори до здрач, смятаме, че в този случай думата "ден" е използвана в смисъла на "ден".

Тогава не става ясно с каква цел законодателят в чл. 4.8 от Кодекса за административните нарушения България предвижда различни правила за изчисляване на срокове в дни и дни.

Анализирайки правната уредба на изчисляването на сроковете по дела за административни нарушения, предлагаме да използваме следното правило. Ако периодът се изчислява в дни и протичането му започва "от деня", тогава трябва да се вземат предвид само пълните дни, с изключение на часовете. Ако законодателят свързва началото на срока с някакъв момент („от момента“, „незабавно“ и т.н.), тогава трябва да се вземат предвид часовете и минутите.

Изглежда, че при разработването на нормите на чл. 4.8 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация, който съдържа правилата за изчисляване на сроковете, беше препоръчително да се предвидят трудностите, които могат да възникнат при тяхното прилагане.