Изключителни поети на Башкортостан Салам Галимов
След като напуска училище през 1928-1930 г., бъдещият поет работи като учител в селата Ибрагимово в Кунашакски район и Раликеево близо до Аргаяш, беше комсомолски лидер и активен селски кореспондент, участва в организирането на първите колективни ферми. През тези години в републикански вестници започват да се появяват бележки и първите стихотворения на Салам.
През 1930 г. деветнадесетгодишно момче е поканено да работи в редакцията на вестник Башкортостан. Желанието да получи литературно образование доведе Салам Галимов до литературния отдел на Башкирския педагогически институт. По време на обучението ясно и пълно се разкрива изключителната му литературна дарба. През този период той създава стихотворения като "Москва", "Три песни", "Утрото на републиката", "Паметник" и известната поема "Сокол". Започва да подписва творенията си с псевдонима Г. Салам.
През 1932 г. излиза първата стихосбирка със заглавие „Тревога”. Г. Салам става един от първите реформатори на башкирския стих. Води непрекъснати търсения в областта на интонационните и ритмическите възможности на националната поезия. Разширяването на ритмиката на интонационното звучене на стиховете, въвеждането на система от сложни рими, синтезът на различни традиции представляват иновацията на Г. Салям в поезията от онова време.
Салам е погребан на Волковското гробище в Ленинград (сега Санкт Петербург) до гробовете на Иван Тургенев, Михаил Салтиков-Шчедрин и Александър Куприн. Само за десет години литературна дейност талантлив млад мъж от малко уралско село успя да създаде четири стихотворения, около шестдесет стихотворения и да отпечата десетки есета и фейлетони.
Високата гражданственост и жанровата оригиналност се проявяват ясно в стихотворенията-оди "Утрото на републиката", "Паметник", "Ние се смеем по-весело от най-веселите". Неговите епични поеми "Сокол", "Дете", "Живот" се характеризират с дълбок психологизъм,използване на техниките на романизма, засилване на ролята на спомагателни образи, поетични детайли, изразителни възможности.
Един от първите башкирски поети, Г. Салам, се обърна към баладичния жанр. Баладите му "Верка", "Думи и дела", "Тихият войник" и др. предупреждават за надвиснала опасност, империалистическа агресия. В края на 30-те години Г. Салам създава широко епично платно „През годините“, в което възпява високи хуманистични идеали, предрича светло бъдеще за страната и народа. Занимава се и с преводи - талантливо превежда на башкирски език поемите "Цигани" на Александър Пушкин и "Гренада" на Михаил Светлов.
Забележителният башкирски литературен критик и критик Ким Ахмедянов беше много сериозно ангажиран с работата на Салям, като взе предвид както силните, така и слабите страни на неговата работа. Оценявайки високо творбите му, тяхната артистичност и вложения в тях вътрешен смисъл, той изтъква специално стихотворението си „Шонкар” („Сокол”), като твърди, че то е изцяло пронизано с дълбок лиризъм. За съжаление това стихотворение (както много други) не е преведено на други езици.
Сега е трудно да се преценят обективно тези далечни събития, все още има спорове. По едно време наградата на Башкирския комсомол беше кръстена на Салам, която след това беше заменена от наградата Шейхзада Бабич.
Голям приятел на Г. Салам е Баязит Бикбай, който му посвещава стихотворението си „Живот”.
Известно време в Уфа Г. Салам живее в известната къща № 2 на улица Ленин, която тогава се нарича Дом на специалист. Днес на къщата е поставена мемориална плоча, която казва, че тук някога е живял башкирският поет Г. Салам.