Използвани материали
Патерик(на гръцки: πατεριχόν. Също πατεριχόν βιβλίον – „бащина книга“; γεροντιχόν βιβλίον – „стара книга“; λειμωνάριον – „верни огради“. В славянската литература:бащини книги,отци) - жанр на аскетична литература, колекция от изказвания на светите отци на аскетите или истории за тях.
Патериконовата литература се развива през 4-5 век, когато се появяват три сборника, които са включени в основния фонд на християнската литература: т. нар. азбучен патерикон, в който са събрани по азбучен ред изказванията на старейшините (по имената на светци от Св. Антоний до Св. Хор) (в гръцката традиция книгата се нарича των - "Изказвания на светите старци"), Египетският патерикон илиИстория на монасите в Египет(Historia Monachorum in Aegypto), съдържаща кратки истории за египетските отшелници, техните притчи и афоризми, иЛавсаик(Λαυσαϊχόν,>Historia Lausiaca), история за египетските монаси на Паладий, Bi дюкян на Хеленопол, написан от него по молба на византийския сановник Лав [1].
В славянската писменост патериконите се появяват от най-ранните етапи на нейното развитие, поне до края на XI век. Много е вероятно три патерикона, а именно Скитският патерикон (преработка на азбучния патерикон), Синайският и Римският, да са били преведени в Моравия или България преди средата на 10 век. Тези паметници се радваха на изключителна популярност в славянския свят, достигнаха до нас в голям брой ръкописи (първите от тях датират от XI век) и бяха включени в откъси в славянския пролог.
Използвани материали
[1] Значението наЛавсаиксе доказва от факта, че разкази от него се четат в православните служби на утреня през целия Велики пост.