Изследвания на проводимостта на периферните нерви
Тестовете за проводимост на периферните нерви(PNEI) предоставят прост и надежден начин за определяне на състоянието на функцията на периферните нерви. Импулсът, причинен от електрическата стимулация на нерва, се насочва по дължината на двигателните, сетивните или смесените нерви и характеристиките на проводимостта на импулса се оценяват чрез записване на потенциали или от мускулите, или директно от нерва.
Моторната единицасе състои от единичен долен моторен неврон и всички мускулни влакна, които инервира. Изследване на проводимостта на моторния нерв се използва за оценка на целостта на двигателната единица. По този начин изследователят получава информация за функционирането и структурната цялост на моторния неврон, нерва, нервно-мускулната връзка и мускула. Позволява ви да установите локализацията, разпространението, продължителността и патофизиологичните характеристики на увреждането на периферната нервна система (PNS). Можете също така да получите представа за прогнозата, ефективността на лечението и степента на възстановяване на двигателната единица. При изследване на моторната проводимост записващите електроди се поставят върху кожата над мускула и сухожилието, а стимулиращите електроди се поставят върху кожата по дължината на изследвания нерв.
Мускулният отговор на електрическа стимулацияможе да бъде измерен чрез записване на общия потенциал на мускулно действие (MAP), който е сумата от електрическите потенциали на всички мускулни влакна, които реагират на нервна стимулация. Може да се определи времето, необходимо на електрически импулс да достигне мускул (латентност). Скоростта на импулса по нерва се определя чрез стимулиране на нерва на различни места и определяне на разстоянието, което стимулът е изминал. Изследванията на моторната нервна проводимост могат да се използват за следните цели:
1.За получаване на обективнидоказателства за повреда на моторния блок. 2.За идентифициране и локализиране на точното местоположениена компресия, исхемия и други фокални нервни увреждания, които могат да се проявят като блок на проводимостта, бавна проводимост на мястото на нараняване или анормална проводимост проксимално или дистално на нараняването. 3.За определяне на степентана засягане на нервите при пациенти, които имат данни за засягане на единичен нерв (напр. мононевропатии).
4.За диференциална диагнозана периферни невропатии, миопатии и заболявания на долните двигателни неврони (напр. амиотрофична латерална склероза) при пациенти със слабост на крайниците. 5.Диагностициране на заболяванепреди то да навлезе в стадия на напреднали клинични прояви (например при фамилни невропатии).
Изследването за заболяванияна нервно-мускулната връзка може да включва ритмична стимулация на двигателните нерви. Тъй като невромускулното съединение се уморява, когато SPDM се записва и сравнява с по-късния SPDM, може да се наблюдава спад в потенциалната амплитуда, тъй като с течение на времето все по-малко и по-малко влакна са в състояние да реагират на стимулация, дори ако нервът е стимулиран с интензивност, която нервът обикновено може да издържи за дълго време.
Изследванията на сензорната нервна проводимостсе извършват чрез записване на потенциали за действие по време на електрическа стимулация на кожния нерв. Изследванията на селективни сензорни нерви могат да бъдат извършени със стимулация на нерви само със сензорен компонент (напр. сърмален нерв) или, алтернативно, със селективна стимулация на смесен сензорен компонент.нерв. Последното може да се направи чрез анатомично изолиране на сензорния компонент (напр. стимулиране на пръстите и запис върху смесения нерв на китката или лакътя) или стимулиране на смесения нерв и запис върху пръстите, които имат предимно сензорни аксони. Изследванията на сензорната нервна проводимост могат да бъдат полезни в следните случаи.
1.При системни заболявания, които протичат с увреждане на сетивните нерви - за определяне на вида на сетивните нерви, участващи в патологичния процес (например тънки влакна, които провеждат усещания за болка и температура, или дебели влакна, отговорни за проприоцептивната чувствителност); да се определи коя част от периферния нерв е засегната в по-голяма степен - аксонът или миелиновата обвивка; за получаване на обективни доказателства за увреждане на сетивните нерви.
2.При фокални невропатии- за определяне на мястото на увреждане или блокада, особено при изолирани лезии на сетивните нерви.
3.За потвърждаване или количествено определянена уврежданията, ако сетивните нарушения се появят при периферна невропатия по-рано от двигателните промени или преди да се появят обективни клинични признаци.
4.За установяване на локализацията на увреждане(проксимално или дистално) по отношение на дорзалния коренов ганглий (например при диференциална диагноза на увреждане на брахиалния плексус и увреждане на корените).