Изстрелян в мляко
Използвайте онлайн четец"Book Reader 0.2"(Не работи в Internet Explorer)
Анатолий Резников Изстрелян в мляко. Бягане с препятствия
Изстрелян в мляко
Колелата блъскат по релсите, ярък парен локомотив се движи, влачейки разноцветните вагони на туристическия влак. В един от вагоните в купето котката Леополд седи в удобно кресло, гледа през отворения прозорец и се любува на красивия пейзаж. И има какво да се възхищаваме: ливади с ярки и красиви цветя се заменят с гъсталаци от кактуси, дървета с гъста корона, живописни скали.
На перона стои ярко боядисана гарова сграда. В него има кафене и игрални автомати, както и билетна каса, в която седи и дреме дългоухо куче.
На покрива на сградата, до таванския капандурен прозорец, има двама приятели - бяла и сива мишка. Те внимателно се взират в далечината, чакайки влака с котката Леополд. Те имат въже в ръцете си. Другият му край е закрепен на върха на стълб, на който на празници се окачват цветни знамена.
Влакът се приближи и спря. Колата с котката Леополд се оказа точно срещу мишките.
Ето го, Леополд! Ето го, врагът за цял живот!
Стоейки на прозореца, без да подозирате нищо...
- ОПАШКА ЗА ОПАШКА! Уайт казва.
- ОКО ЗА ОКО! Грей казва.
— ЛЕОПОЛД! и двамата викат.
А котката стои с гръб към мишките, нищо не вижда и нищо не чува.
Приятелите застанаха на ръба на покрива, хванаха края на въжето, поеха повече въздух, както преди да скочат във водата, отблъснаха се и като Тарзан върху лиана се втурнаха към отворената врата в купето на котката Леополд.
Сега съборете котката от крака!
Те ще си отмъстят! Разчистване на сметки! Тук ще бъде забавно!
Нищо неподозираща котка в този моментсе отдалечи от прозореца и седна на меко кресло.
И мишките летяха във въздуха с голяма скорост в колата през отворения прозорец, прелетяха през цялото купе, втурнаха се през отсрещния отворен прозорец и паднаха на земята в крайпътен прах.
Натъртените мишки се събудиха след падането.
С мъка се изправиха на треперещи лапи, отърсиха праха.
И влакът потегли и, набирайки скорост, профуча покрай тях, ритна ферибота за довиждане, изгърмя и изчезна зад завоя, оставяйки двама полузашеметени от шума и няколко мишки на празна полугара.
Приятелите се спогледаха, стиснаха лапи в силно мъжко ръкостискане и изгракаха яростно:
На поляна недалеч от къщата на котката Леополд растеше висок, висок дъб, а на самия връх на това дърво се скриха две мишки, бели и сиви, и от голяма височина наблюдаваха къщата на котката Леополд.
Малко по-ниско на дебел клон е прикрепен голям домашен арбалет с телескоп, пригоден за оптичен мерник.
Бяла мишка нарисува диаграма върху лист бяла хартия. Той бързо се спусна върху един дебел клон, внимателно погледна през телескопа, върна се на мястото си и направи знак върху диаграмата.
- КАКВО Е ТОВА? — попита мудната сива мишка.
Белият мъж се наведе към него и прошепна нещо в ухото му, махвайки изразително с ръка.
- СТРАХОТЕН! - изгърмя радостно сивото и вдигна палец.
Бялата мишка убоде листо на клона, а сивата се хвана за оптичния мерник и веднага видя голям котарак Леополд, който полива цветя в цветна леха близо до къщата си.
От изненада, като видя котката толкова близо, сивата се отдръпна от окуляра, а след това, кикотейки се щастливо, отново се вкопчи в телескопа.
Ето го, врагът за цял живот! Внимавайте с Леополд!
Зареденобяла мишка с огромен арбалет с четка за пода - това ще ви удари, ще го помните до края на живота си! Погледна още веднъж в „оптичния мерник“ и махна с ръка.
Сивият дръпна спусъка и метлата изхвърча със свистене от арбалета. Гледахме мишките през далекоглед, а здравият котарак Леополд, сякаш нищо не се е случило, се разхожда по алеята и полива любимите си цветя.
И метлата, противно на всички изчисления, не полетя по посока на котката Леополд, а се издигна нагоре. Мишките се учудиха, спогледаха се, вдигнаха рамене – ясно е, че системата им не работи.
Междувременно метлата се помете под формата на дъга и започна да пада директно върху стрелците. Мишките се уплашиха, запищяха, суетиха се, откъснаха от клон листче с разписание на полета и се покриха с него като с щит.
И тогава четка за под се блъсна в тях.
От удара мишките паднаха от дървото, преброиха дузина клони по пътя, натъпкаха се с неравности и, пробивайки покрива, се озоваха в празна стара изоставена клетка за птици.
Мишките тичаха около клетката, а по пътя имаше само решетки и нямаше изход.
Сивата мишка седна на пода, натъжи се, а бялата се загледа в тавана и се замисли.
Тогава се чу страшен трясък и в същия момент една метла се стовари върху главите им, само искри паднаха от очите им и очите им смениха местата си. Всичко се тресеше трескаво и... настъпи тишина. Белият не издържа, уплаши се, втурна се към решетката, хвана я с две ръце и изпищя:
— ПРОСТИ НИ, ЛЕОПОЛД! - изгърмя още по-силно сивият до него.
Леополд чу писъци, остави лейката на тревата и изтича до клетката. Видях уплашени и крещящи мишки, поклатих глава, наведох се и им помогнах да излязат на свобода. Приятелите стоят с наведени глави и жално стенат:
— ПРОСТИ НИ, ЛЕОПОЛД…
НЯМА ДА СМЕ...
усмихна секотката оправи папийонката си и каза, нежно се обръщайки към всички, всички, всички:
- МОМЧЕТА НЕКА БЪДЕМ ПРИЯТЕЛИ!
Бягане с препятствия
Слънцето вече грееше силно, когато на входната врата на къщата на котката Леополд се почука.
Облече пеньоар, отиде до вратата и я отвори рязко.
На вратата стоеше някакъв старец с тояга, той носеше дълго жълто наметало, зелен шал, огромни червени ботуши и дълга бяла брада. На носа имаше големи кръгли очила с черни стъкла. С трепереща ръка той протегна шапката си, молейки милостиня.
„ДОБРО УТРО“, каза котката и веднага спря, обърна се и влезе в къщата, но скоро се върна, носейки кутия с храна в ръцете си.
В този момент иззад ъгъла на къщата се появи сива мишка и тихо, на пръсти, за да не чуе котката Леополд, се шмугна зад него през отворената врата.
Старецът взе приношението, поклони се на котката, нахлупи шапката си и като тътреше с крака, потропвайки с тоягата по земята, бавно започна да се отдалечава.
А котката Леополд остана да стои на отворената врата, подухана от топъл пролетен ветрец.
Един сляп старец изскочи зад ъгъла, свали черните си очила, бързо хвърли костюма си, отскубна брадата си и слепият старец се превърна в самонадеяна бяла мишка.
И сивата мишка бързо мина през хола и тръгна по коридора в търсене на врата към килера, където Леополд трябва да има запаси от храна и където можете да спечелите добре и, разбира се, да причините непоправими щети на тази котка.
Влязох в една стая, в друга.
Спрях се на едно кресло, което стоеше до камината до малка масичка за кафе. А на масата във ваза лежеше жълт апетитен банан. Малката мишка не издържа, грабна един банан, махна кората от него, отпусна се в едно кресло и започна да го лапа по двете бузи.
В хола се чуха стъпки, връщаше сеЛеополд. Малкото мишле стана нащрек, скочи от стола, напъха остатъка от банана в устата си, засуети се, отвори първата врата, която му се изпречи, гмурна се вътре.
И се оказа шкаф с котешки дрехи.
Веднага щом мишката имаше време да се скрие, вратата се отвори и котката Леополд влезе в стаята, държейки връв с храна в ръцете си. Той остави чантата на масата и излезе от стаята.
Торбата с конци се размърда и от нея изпълзя бяла мишка на Божията светлина. Той скочи от масата на пода и започна да търси приятеля си. И вижда всичко през пролуката между вратите на шкафа.
Убеден в безопасността и падна, почти събаряйки белия си приятел.
Те се зарадваха на срещата на малките мишки, разтърсиха лапи:
- ОПАШКА ЗА ОПАШКА! - каза белият човек.
- ОКО ЗА ОКО! — каза Грей.
И котката вече се връща, котката вече е близо.
Мишките се развълнуваха, изскочиха в коридора, изтичаха няколко крачки и се натъкнаха на затворена врата. Отзад можете да чуете приближаващите стъпки на котката Леополд. Няма къде да се отстъпи.
Малките мишки отвориха вратата, хукнаха в неизвестното и замръзнаха.
Котешките стъпки ги няма. Да помълчим.
Слабата светлина на лампа без абажур осветяваше стаята, където бяха паднали мишките. Пред тях имаше дървени стъпала, водещи надолу към килера на котката Леополд, който не беше трудно да се познае от съдържанието му.
В една малка стаичка рафтове висяха по всички стени, върху тях имаше буркани със сладко и компоти, кутии с бисквити, грах, буркани с шунка, както и холандско сирене в прозрачни опаковки - любимото сирене на Леополд.
Малките мишки се зарадваха - най-после дойде време да си разчистим сметките с тази омразна котка!
Сега остава единственият въпрос за разрешаване: колко дни ще им отнеме да изпразнят целия килер? Но първо трябва да се защитите, решиха мишките, защои отряза стъпалата, водещи надолу към килера. И тогава, без да губят време, с приятелски вик, те се втурнаха да поемат храна.
Котката чу странни звуци. Той бързо скочи от стола си и влезе в трапезарията. Нито една душа. Аз слушах. Шумът, който сякаш идваше от килера, не спираше. Безшумно, тихо стъпвайки по пода с обутите си крака, котката се приближи до вратата на килера и внимателно я отвори.
В слабата светлина на лампата пред Леополд се появи доста живописна картина. По пода се пръснаха буркани, пръснаха се грах, разляха се сладка и всред целия този хаос, внушително излегнали се на постелка, хрускайки и тропайки, две мишки упорито унищожаваха съдържанието на килера.
Видяха котка мишка, изплашиха се и замръзнаха за миг с отворени усти, натъпкани с храна. След като бързо преглътнаха, без да дъвчат храната, те скочиха на краката на мишките и избягаха от килера с писък.
Но го нямаше. Пътят за бягство е затворен - котката Леополд стои на вратата.
Мишките се втурнаха назад, изкачиха се по рафтовете, опитвайки се да се скрият от котката, но те се намесваха взаимно в бързината, удряха кутиите и кутиите в движение, блъскаха ги на пода.
Уморен от този позор за Леополд и той реши да грабне хулиганите и да спре погрома в килера.
Но щом стъпи на стълбите, изрязаното стъпало веднага се счупи. Котката падна, плъзна се надолу и се озова на пода на килера.
Братята-разбойници се възползваха от неочакваното объркване на котката и се промъкнаха покрай него, изскочиха от килера и се втурнаха.
Но приятелите не се успокоиха на това и, възползвайки се от отсъствието на котката, започнаха да унищожават и тичат из стаите.
Отваряха шкафове, хвърляха ги всичките на пода, пускаха пух от възглавници, вадеха цветя от саксии, хвърляха книги от рафтовете. Слезе в хола и се спънавърху огромна бъчва, която стоеше на пиедестал и се крепеше на място от дъска.
Една бяла мишка скочи до бурето и протегна лапа към лъскавия кран. В този момент се чуха стъпки и на прага се появи котката Леополд.
От изненада мишките замръзнаха за секунда и след това се втурнаха да избягат. В паника те се сблъскали един с друг, суетили се и случайно съборили дъската, която държала цевта.
Загубила опората си, цевта падна от пиедестала и се търкулна право към мишките. С вик майтапчиите се втурнаха от хола, бягайки от нова страшна опасност.
А варелът, продължавайки неумолимото си движение, набра скорост и препусна в галоп по стълбите в коридора, право към входната врата, заплашвайки да смаже мишките.
Котаракът Леополд се втурна с огромни скокове, опитвайки се да спаси мишките, но варелът почти го събори. В последния момент той успя да отскочи настрани и цевта, удряйки го, леко забави бързото си движение.
Мишките успяха да минат през вратата и завиха надолу по пътеката.
Цевта се втурна през отворената врата, настигна мишките и като пързалка ги изглади. После паднала в канавка и се успокоила.
Две плоски мишки лежат на пътеката. Лек ветрец ги подхвана, вдигна ги във въздуха и листните мишки полетяха, издигайки се все по-високо и по-високо.
Две листни мишки се превърнаха в две обикновени мишки.
Ветрецът вече не можеше да ги задържи във въздуха и от голяма височина те полетяха надолу, преобръщайки се в небето и крещящи, две мишки - бяла и сива.
Изглеждаше, че нищо не може да ги спаси, но за тяхно щастие по пътя им се появи стълб.
Приятели плюснаха на фенера.
Опомнете се. Огледахме се. Те погледнаха надолу и замръзнаха от страх.
Височината е страхотна и се слиза на гладконяма възможност за колона. Приятелите се спогледаха и разбраха, че това е краят. Ще трябва да седите гладни на стълб до края на дните си. Мишките се натъжиха и започнаха да викат с жални гласове за помощ:
— ПРОСТИ НИ, ЛЕОПОЛД
Моментът беше вълнуващ, особено за котката, която въпреки всичко винаги оставаше мила и съпричастна.
Той се качи до стълба на лампата, постави стълба, изкачи стъпалата и спусна уплашените мишки на земята.
Шегобийците погледнаха своя спасител и се втурнаха с всички сили.
Котаракът Леополд махна с ръка след тях.
Бягайте мишки, радвайте се на живота, има достатъчно място за всички на земята ..
А самият той стои весел и доволен, усмихнат и нежно казва: