Известни поговорки, поговорки и тяхното истинско значение
Целта на пословиците и поговорките е да научат хората на мъдрост, да им помогнат да разберат идеите и наблюденията на мъдреците, законите на живота и взаимоотношенията. Някои поговорки наистина си струва да се запомнят и спазват, но има и такива, чието спазване е по-скъпо. Много поговорки носят точно обратното значение и всяка е „убедена“ в правотата си и може да бъде трудно да се избере коя отразява истинската същност на нещата. И накрая, има поговорки, които обичайно се използват в един смисъл, докато всъщност говорят за нещо съвсем различно.
Любопитството уби котката
Всъщност: Притесненията убиха котката.
Изразът „любопитството уби котката“ се използва като предупреждение към прекалено любопитните хора. За собствена изгода. Тази поговорка обаче идва от думите „притесненията убиха котката“, където „притесненията“ означават „безпокойство“ или „тъга“. Тази реплика е отбелязана за първи път в пиесата на Бен Джонсън „На всеки своя нрав“ през 1598 г. Смята се, че самият Уилям Шекспир е играл в трупата от актьори, представили пиесата.
По-късно Шекспир дарява тази запомняща се фраза на собствената си пиеса, комедията „Много шум за нищо“.
Триста години по-късно, през 1898 г., първоначалното значение на израза „притесненията убиха котката“ все още се използваше и речникът на Brewer's Catchwords Dictionary го описва като „Котката има девет живота, но притесненията могат да изчерпят дори такъв запас“. Същата година фразата е отпечатана в Galveston Daily, като се твърди, че означава „Един ден любопитството уби котката Томас“.
По времето, когато поговорката се появява в пиесата на Юджийн О'Нийл „Не така“ през 1922 г., фразата най-накрая е придобила формата и значението, които ниеизползваме толкова често днес.
Човешката кръв не е вода
Наистина: кръвта на завета е по-гъста от водата в утробата.
В продължение на десетилетия изразът „Кръвта не е вода“ се използва, за да се подчертае важността на семейните връзки, техният приоритет пред дълга към всеки извън семейния кръг. И днес често използваме този израз, напомняйки си, че семейните връзки имат по-голяма тежест от временните отношения между приятели. Но това изобщо не отговаря на първоначалния смисъл на фразата.
Първоначалната версия гласеше, че „кръвта на завета е по-гъста от водата в утробата“, тоест връзката между другарите е по-силна от лоялността към семейните задължения. В онези дни думата "кръв" не беше символ или метафора - става дума за истинска кръв, пролята от войници от местни и световни войни на бойните полета.
Още по-рано имаше "завети на кръвта" - когато, за да сключат някакво споразумение или съюз, страните трябваше да отрежат дланите си и да смесят кръвта в чаша. Този "коктейл" участниците в акцията изпиха или изсипаха в огъня. Такъв „кръвен завет“ се смяташе за ненарушим, обвързваше хората до смърт и означаваше, че те ще бъдат отдадени един на друг повече, отколкото на полубратя.
Майстор на всички занаяти, но всъщност не знае нищо
Всъщност: майстор на всички сделки.
Днес поговорката "Майстор на всички занаяти, но наистина не знае нищо" се използва в пейоративен смисъл. Но първоначално фразата звучеше просто като „майстор на всички сделки“, беше лишена от негативни асоциации и означаваше само човек, който може да направи много с ръцете си.
Изразът става популярен през 1612 г. благодарение на Джефри Миншул, който описва опита си в затвора в „Изследвания и характери на затвора и затворниците“.
Втората част от фразата „да, наистинане знае нищо”, е добавено едва в края на 18-ти век, в брошура на Чарлз Лукас, която описва злоупотребите, често срещани в търговията с фармация.
Дяволът е в детайлите
Наистина: Бог е в детайлите.
Съвременната версия на поговорката предупреждава за грешки, които лесно се правят в малките детайли на проекта. Първоначалната версия звучеше като „Бог е в детайлите“ и означаваше, че вниманието към на пръв поглед незначителни неща може да направи разликата между провала и успеха.
Не е ясно кой пръв измисли и изрече фразата „Бог е в детайлите“. Авторството се приписва на много влиятелни хора, включително Микеланджело. Най-често тези думи се свързват с роден в Германия архитект Лудвиг Мис ван дер Рое. Никой не твърди, че той е измислил тази поговорка, но тя се споменава в неговия некролог в New York Times през 1969 г.
грабни момента
Наистина: Грабнете днес и се доверявайте на утре възможно най-малко.
Фразата, която си мислим, че знаем и разбираме толкова добре, всъщност е по-дълга и звучи като „Хвани днес и вярвай на утре възможно най-малко“. Пълната версия на поговорката не ни призовава да пренебрегнем бъдещето, а напротив, съветва ни да направим колкото е възможно повече днес за бъдещето, да се погрижим за утрешния ден днес.
Фразата се появява за първи път в книгата на римския поет Хорас "Оди". Хорас често използва земеделски метафори, за да убеди своите съграждани да ценят повече настоящето и да не отлагат нещата за утре. Поетът е и последовател на Епикур, чиято философия се основава на идеята, че нищо в живота не е по-важно от удоволствието. Това се смята за една от причините по-късно да има объркване с първоначалния смисъл на поговорката.
Лорд Байрон цитираХорас в стихотворението си през 1817 г. и филмът от 1989 г. „Обществото на мъртвите поети“ с Робин Уилямс направиха тази фраза световноизвестна.
Днес първоначалното значение на фразата отдавна е забравено и краткото звучно „carpe diem“ насърчава хората да грабнат възможностите и да живеят пълноценно, без да обръщат внимание на бъдещето.
Децата трябва да се виждат, но не и да се чуват
Малко хора знаят, че оригиналната версия на известната староанглийска поговорка призовава не децата, а младите момичета да бъдат „по-тихи от водата“. Именно на тях е било наредено да мълчат в средновековното общество.
Добра ограда - добър съсед
Наистина: Добрите огради правят добри съседи.
Именно този вариант е включен в списъка си от Оксфордския речник на цитатите в средата на 17 век. И първоначално изразът означаваше, че съседите уважават собствеността на другия чрез изграждането на огради, които ясно маркират границите на техните владения. Поговорката по-късно е популяризирана от Робърт Фрост в неговата поема от 1914 г. Ремонт на стената.
Съкратената версия на израза най-често се приписва на американския сенатор Джон Шърман. През 1879 г. той се завръща у дома в Мансфийлд, Охайо, и изнася реч, която включва фразата: „Дойдох се у дома, за да се грижа за оградите си“. Всъщност Шърман дойде в родната си страна по политически причини, по-специално, за да привлече подкрепа на предстоящите избори. Малко след това изразът „поправете огради“ започва да се използва със значение „погрижете се за собствените си интереси“.
През 20-ти век обаче поговорката започва да означава възстановяване на предишни добри отношения.
Парите са коренът на всяко зло
Наистина: Любовта към парите е коренът на всяко зло.
Според поговорката "парите са коренът на всяко зло", парите сапричина за неморалността в нашия свят. Тази фраза обаче е просто погрешен цитат от библейските текстове, където се казва „Любовта към парите е коренът на всяко зло“. Това означава, че неморалността се дължи на човешката зависимост към парите; манията по парите създава зло в този свят, а не самите пари.
Финансовото благополучие е морално неутрална концепция и според Библията няма нищо лошо в парите, докато не започнат да контролират човека.
Истината ще те освободи
Всъщност: Същите думи, но с различно значение.
Днес тази фраза често се използва, за да насърчи хората да разкрият истината, ако са излъгали, като се увери, че това ще им помогне да се почувстват по-добре. Изразът идва от свещени текстове и в различните страни има различни негови версии, в зависимост от превода. Това е популярна фраза, много хора я цитират, независимо дали са чели Библията.
Първоначалното значение на израза обаче няма нищо общо с лъжата. Всъщност тези думи са краят на едно по-дълго твърдение. Първоначално, в контекста на първоизточника, думата "истина" означаваше "християнство", "Бог" или "Исус", а "освобождение" - преодоляване на такива пречки за духовно израстване като грях и невежество.
Така че първоначалното значение на израза „истината те освобождава“ е, че ако станеш християнин, истината (Исус) ще те освободи от робството на греха.
Говорейки за дявола
Наистина: Говорете за дявола и той ще се появи.
Днес ние използваме този израз като аналог на известната „светлина в полезрението“, за да поздравим човек, който се появява веднага щом други хора го запомнят в разговор. Нищо зловещо, като правило днес не използваме тези думиинвестирам. Преди 20-ти век обаче поговорката имаше по-страшен смисъл.
Оригиналният израз "Говори за дявола и той ще се появи" се появява в различни латински и староанглийски текстове от 16-ти век нататък. Фразата е записана за първи път от Джовани Ториано през 1666 г.: "Англичаните казват: говорете за дявола - и той ще се появи до лакътя ви."
Поговорката е широко известна в средата на 17-ти век и изразява вярата на хората, че е опасно да се говори за нечист човек или да се произнася името му. Съмнително е дори най-невежите представители на човечеството да вярват, че дяволът наистина ще се появи до тях, ако говорят за него, но самото споменаване беше нежелателно и той беше внимателно избягван.
През 19 век първоначалното значение на израза започва да отслабва и той започва да се използва като предупреждение срещу подслушване.
Наистина ли мислим това, което мислим и казваме? Наистина ли разбираме значението на собствените си мисли и думи? Успешно ли използваме познати изрази? Малко внимание към произхода и истинското значение на думите и фразите ни помага да сме по-съзнателни в избора си на вербални конструкции, с които описваме и създаваме собственото си преживяване.