Японски инженери научиха роботаловкост на стоножка
Някои хора се нуждаят от четири или два крака, за да ходят и да бягат. А стоножките могат да имат повече от 190 чифта крака – именно те ги правят много бързи и подвижни. От една страна, колкото повече крака, толкова по-здраво можеш да стоиш на земята. От друга страна, не е ясно как „допълнителните“ крака не пречат на маневреността и не намаляват скоростта на завиване.
За да разберат защо стоножките се обръщат толкова добре, колкото и да бягат, учените създадоха модел на многокрак робот с дължина 135 сантиметра. Тялото му се състои от шест сегмента, закрепени заедно с торсионни пружини. Всеки сегмент има чифт крайници, всеки от които се състои от два сегмента. Посоката на движение се определя от най-предния чифт крака, а останалите следват. Коравината на пружините, свързващи сегментите на тялото, контролира гъвкавостта на робота стоножка.
Маневреността на робота беше измерена чрез скоростта на въртене на оста на тялото и дължината на дъгата, която той описа. Колкото по-ниски бяха тези цифри, толкова по-добре. Оказа се, че стоножките плащат за маневреност със стабилна походка: дори когато се движат по права линия, тялото им се извива. За робота стабилността на походката се определя от твърдостта на свързващите пружини: колкото по-меки са те, толкова по-лесно и по-бързо се завърта роботът и толкова по-лошо се придържа към избраната посока, когато се движи по права линия.
Резултатите от изследването показват, че стабилността на движението, която се опитват да постигнат създателите на многокраки роботи, не винаги е необходима и понякога нестабилността е по-полезна. В бъдеще учените планират да разберат как други параметри влияят върху характеристиките на движение на многокраките роботи.
Наскоро италиански математици са изследвали алтернативен начин за придвижване по земята – приклякане, създавайки точен модел на движение на робот-змия.