Ясперс Карл Теодор - Биография на Ясперс Карл Теодор, негова снимка, портрет или снимка,
Джасперс започва академичната си кариера като психолог, а професионалният му интерес към философията започва да се развива в началото на 20-те години. Впоследствие работата на Ясперс оказва значително влияние върху такива области на философията като епистемологията, философията на религията и философията на политиката. Ясперс въвежда концепцията за аксиалното време във философията на историята. Основата на философията на Ясперс е специфично разбиран неокантианизъм, който тълкува трансцендентализма на Кант като учение за конкретни преживявания и спонтанна свобода, с акцент върху епистемологичните функции на съществуването.
Ясперс стана известен не само с теоретичните си трудове, но и с политическата си дейност след падането на нацистка Германия.
Ясперс е почти забравен днес на Запад мислител. Той не е открил някакво философско направление, няма ученици и извън Германия работата му не е станала обект на широка дискусия. Тази ситуация отчасти се дължи на факта, че философи като Мартин Хайдегер, Теодор Адорно и Георг Лукач често са говорили пренебрежително за работата на Ясперс.
Ясперс е роден в Олденбург през 1883 г. Майка му произхожда от местни селяни, баща му е адвокат. Той се интересува от философия от ранна възраст, но опитът и практиката на баща му в правната система несъмнено са повлияли на решението му да учи право в университета. Скоро след постъпването си в Ясперс става очевидно, че той не харесва правото и през 1902 г. той променя специализацията си, като започва да учи медицина.
След като завършва медицинския факултет през 1909 г., той започва работа в психиатричната академия в Хайделберг, където е практикувал няколко години преди това.bg: Емил Крепелин. Джасперс не е доволен от съществуващите подходи към изучаването на психичните заболявания и си поставя задачата да подобри психиатричния подход. През 1913 г. Ясперс получава временна позиция като преподавател по психология в университета в Хайделберг. По-късно позицията става постоянна и той никога не се връща на практика в клиниката.
В Хайделберг Ясперс общува с Макс Вебер и неговата група, която включва Ернст Блок, Емил Ласк, Георг Зимел и Георг Лукач. Под влиянието на Вебер се формират неговите политически възгледи - това са либерализъм, вяра в националната държава и демокрация, контролирана от елитите. Развитието на Ясперс като философ е повлияно от критиката на неокантианската методология, под знака на която протичат дискусиите на Вебер и Лукач. По това време звездата на Кант започва да залязва на немския философски небосклон и започват да се развиват феноменологията и философията на живота. Един от основните мотиви на теоретичната дейност на Ясперс е желанието да се освободи философията на Кант от неокантианските формализми на Рикерт и Винделбанд. От гледна точка на Ясперс, мисълта на Кант трябва да се реконструира не като формална доктрина, описваща абстрактния субект на познанието, а като анализ на метафизични преживявания, спонтанно генерирани решения и вътрешния живот на субекта.
Мартин Хайдегер има още по-голямо влияние върху Ясперс, но теоретичните разногласия между философите се актуализират от политическото им прекъсване, свързано със симпатиите на Хайдегер към нацистите. Джаспърс се почувствал лично обиден, защото бил женен за еврейка. Както и да е, Хайдегер и Ясперс влязоха в историята на философията като основоположници на екзистенциализма в Германия, въпреки че самият Хайдегер отричаше принадлежността си към това течение, а Ясперс след 1933 г.твърдеше, че няма нищо общо с Хайдегер.
През 1937 г. Ясперс е лишен от професорската си длъжност и всъщност постоянно е под заплахата от арест до края на Втората световна война и падането на нацизма. През 1945 г. той е сред германските интелектуалци, които не са виждани във връзка с нацистите, и започва да играе голяма роля в обществото.