Йон Креанга

Имало едно време една стара жена и тя имала трима сина, високи като дъбове и много послушни, но не много умни.

Значителен селски имот, дядовата къща с всичките й вещи, лозе и отлична овощна градина, добитък и много домашни птици съставляваха домакинството на старата жена. Освен това тя отдели белите пари за черните дни, защото тя плетеше всички пари с десет възела и разтърси всяка стотинка. За да не пусне синовете си, възрастната жена сложила още две къщи една до друга - едната отдясно, другата отляво на дядовата. Но тогава тя твърдо решила да държи синовете и бъдещите си снахи до себе си, в дома на дядо си, и да не прави никаква делба до смъртта си. И така тя направи; и сърцето й се смееше и радваше само при мисълта колко ще бъде щастлива, когато синовете й ще й помагат, а бъдещите снахи ще я галят и немъртви. Често си мислех така: "Ще се грижа за снахите си, ще ги накарам да работят, ще ги държа под контрол и в отсъствието на синовете си няма да ме оставя да напусна къщата нито крачка. Свекърва ми - да почива в мир земята! - направи същото с мен. визия ... и той ме упрекна ... но сега това е въпрос на минало.

И тримата бабини сина се занимавали с каруцарство и печелели много пари. Но сега дойде време най-големият да се ожени: жената усети тази работа, завъртя се като връх и търси булка за него. Претърсила пет-шест села, едва намерила снаха по вкуса си - не болезнено млада, висока, слаба, но работлива и покорна. Майчиният син не се подчини, отпразнуваха сватбата, а старата жена облече ризата на свекърва си и дори с некроена яка, което означава, че свекървата не трябва да бъде сърдита иОт сутрин до вечер ще ядем всички.

Веднага щом се изигра сватбата, синовете се заеха с работата си, но снахата и свекървата останаха у дома. В същия ден възрастната жена започнала да подобрява живота на снаха си. Тя смяташе, че новото сито няма място на рафта. "Защо се хванах? За да не се опаря", каза тя. Тя бързо се качва на тавана, спуска една каца с пера, още от покойната й свекърва, няколко връзки коноп и четвърт-две просо.

- Ето ме, снахо, измислих какво трябва да правиш през нощта. Хаванчето можеш да вземеш в килера до него, вретената в шушулката под пейката и чекръка зад печката. Когато ти омръзне да щипеш пера, ще мачкаш зърното, а мъжът ти ще се върне от пътя - ще готвим пилав с пушени свински ребра и ще пируваме на слава! Сега, за да си починете, пъхнете чекрък в пояса си, предете преждата до сутринта, оскубете перата и смелете зърното. Аз самият ще полегна малко, иначе всички кости ще изпукат след вашата сватба. Знайте обаче, че спя като заек и освен този чифт очи имам и трето на тила, което е винаги отворено и вижда ден и нощ какво става в къщата. разбираш ли какво казах

- Да, майко. Само да имаше нещо за ядене...

- Яжте? Една глава лук, глава чесън, парче студена мамалига от рафта до очите са достатъчни за млада жена като теб. По-добре да съберем мляко, сирене фета, масло и яйца и да ги занесем на пазара, за да спечелим поне малко пари; в къщата има още един ядец и виж, няма да има какво да празнувам събуждането за мен.

Когато се свечери, жената легна в леглото с лице към стената, така че светлината от маслената лампа да не пречи, като не забрави още веднъж да напомни на снаха си, че тя ще я пази; но сънят я настигна. Докато жената хъркаше, бедната снаха работеше неуморно: или пера скубеше, или прежда плюеше, илисмачка зърното, отвея люспите. Когато сънят замъгли очите й, тя изми лицето си с ледена вода, за да не забележи нещо будната свекърва и да не й се разсърди. Бедната била измита много след полунощ, а на разсъмване я обзел сън и тя заспала сред пера, коноп, вретена с прежда и люспи от просо. Старицата, откакто си легна с кокошките, не стана ни светло, ни зори и да обиколи къщата, да тропа и да хлопа - горката снаха нямаше време дори да дремне добре, но щеше-неволю трябваше да стане, да целуне ръката на свекърва си, да покаже какво е работила през нощта. Малко по малко снахата свикнала и жената останала доволна от избора си.

Няколко дни по-късно синовете се върнаха у дома, а младата съпруга при вида на съпруга си забрави мъката си.

Скоро жената и средният син бяха привързани. Избрала снаха си по образ и подобие на първата. Вярно, малко по-възрастен и в същото време малко наклонен, но изключително трудолюбив.

След сватбата синовете пак тръгнаха на каруца, а снахите пак останаха у дома със свекърва си. По обичая им дала работа докрай, а самата, като се съмнало, легнала, като наказала снахите си да бъдат прилежни и да не заспят по невнимание, защото будното й око ги вижда.

Голямата снаха разказала на другата за всевиждащото око на свекърва си, започнали да се натискат и оттогава работата им горяла в ръцете. А свекървата се оваля като кашкавал в масло.

Въпреки това, не всичко е Масленка за котката. Колко, колко малко мина - дойде време най-малката да се жени. Старата жена много искала да има неразделна троица от снахи и предварително гледала момичето. Но не винаги се сбъдва, както се желае, оказва се така, както се случва. Една хубава сутрин синът довежда снаха си в дома на майка си. Старицата се почеса по тила, напред-назад, но нямаше какво да направи; харесва или не, готовосватба - и това е!

След сватбата съпрузите отново се занимаваха с работата си, а снахите и свекървата останаха вкъщи. Пак старицата ги хваща за работа и щом настъпи вечерта, те си лягат, както обикновено. По-старите снахи, като виждат, че младата не се вкопчва в работата, казват:

„Не бягай, иначе мама ни вижда.“

- Как така? Защото тя спи. И тогава наистина ли е въпрос - ние работим, а тя спи?

„Не гледай какво хърка мама“, казва средният. - Тя има будно око на тила, с което вижда всичко, което ние правим, а майка ни не познаваш, саламурата й още не си сръбнал.

- На тила. Той вижда всичко. Саламурата не го изпи. Добре, че напомниха... Какво ще ядем момичетата, а?

- Пържена слюнка, скъпа снахо ... И ако сте напълно непоносима, вземете парче хомин с лук от шкафа и го изяжте.

- Лук с хомин? Да, в нашето семейство от незапомнени времена никой не е ял това. Няма ли мазнини на тавана? Няма масло? Без яйца?

- Е, всичко е там - отговарят старейшините, - но е само на мама.

- Аз така мисля - всичко, което е на мама, е наше, а каквото е наше, си е нейно. Пепеляшки, шегата настрана. Ти работи, а аз ще сготвя нещо вкусно и ще ти се обадя.

- Какво си всъщност? старейшините се уплашиха. Мислите ли, че сме уморени от живота? Жената ще излезе на улицата ...

„Нищо няма да ти се случи. Ако започне да те разпитва, обвинявай всичко върху мен, аз ще отговарям за всички.

– Добре... щом е така... прави както знаеш; просто ни гледай, не ни вкарвай в проблеми.

„Спрете, момичета, млъкнете. Мирът е безполезен за мен, кавгата е скъпа.

И тя излезе пеейки:

Горкият не е много ум - с гърбицата си държи къщата. Не минава и час - пълна фурна пита се готви: кокошки, препечени на шиш, в олиопържена, пълна купа извара със заквасена сметана и хомин на масата. По-младата снаха вика старите на бордей 1, сяда ги на масата.

- Яж, снахо, слава Богу за здраве, а аз жив да изтичам в зимника, ще донеса черпак вино, за да не ми засядат питите в гърлото.

Като ядоха добре и пиха, искаха да пеят:

Ох, свекърва, кисел плод! Колкото и да е узрял, но работата се губи, Все пак няма да станеш по-сладък. Зрял цяла есен, грозен, Ще бъдеш кисел като касис. Дай поне година, поне не една - Ще горчиш като пелин. Зла, свекърва, Смръщи чело, Влизаш в къщата, Като нож, Зяпаш остро, Като игла...

Яли, пили и пели, докато заспали на място. Когато старицата стана на разсъмване, нямаше снахи. Тя изтича уплашена, бърка напред-назад, погледна в Бордей - и какво вижда? Бедните снахи се сещат за свекърва си ... Пера са пръснати по пода, чинии, остатъци са навсякъде, кана с вино е преобърната - нечувана наглост!

- Какво е? — изпищя ужасена тя.

Снахите скочиха като ужилени; старейшините треперят като трепетликов лист, свели от срам глави. И виновникът казва:

„Не знаеш ли, мамо, че баща ми и майка ми идваха тук, готвихме им храна, слагахме черпак вино и в същото време се забавлявахме малко. Просто си тръгнаха.

Видяха ли ме да спя?

- Какво ще кажеш, майко?

„Защо не ме събуди, чума да те вземе!?“

- Да, мамо, момичетата ми казаха, че всичко виждаш насън. Мислех, че е вярно, че се сърдиш на баща ми и майка ми, ако не искаш да станеш. А преди това те, бедните, бяха тъжни, че дори храната не им става за в бъдеще.

- Добре,разбойници, сега ще получите от мен!

От този ден нататък те нямаха спокоен ден със свекърва си. Щом си спомни за скъпата си Коридалис, за виното, което беше изпила, за нейната добрина, хвърлена на вятъра, за това как нейните зетове я хванаха в неугледно състояние, насън, тя се пръсна от гняв и гризеше снаха си, като червей, изгарящ дърво.

Дори по-големите снахи станаха непоносими от езика й, а най-младата мисли, мисли и дори измисли как да се реваншира на свекърва си и в същото време да се увери, че старата жена се разпорежда с наследството си, както никой не се е разпореждал.

„Пепеляшки“, каза тя един ден, когато бяха сами в лозето. - Няма да живеем в тази къща, докато не се отървем веднъж завинаги от вещицата-свекърва.

- Как да бъдем?

„Прави, както те уча, и не се тревожи за нищо.

- Какво да правим? - пита старейшината.

- Хайде всички да нахлуем в стаята при старата жена; хващаш я леко и придвижваш главата си към източната стена; ти я в същия ред - за уестърна; а какво ще правя, ще видите сами.

- А като се върнат съпрузите, какво ще стане?

- Тогава не поглеждаш; казват, не знаем, не знаем. Ще говоря за себе си и всичко ще се окаже най-добро.

Те се съгласиха, изтичаха в къщата, хванаха възрастната жена за косата и я удряха с главата в стените, докато главата й беше насинена. А най-малката, най-палавата, как ще хвърли старицата насред стаята и ще я тъпче с крака, ще я омеси с юмруци; след това тя извади езика си от устата, проби го с игла, поръси го със сол и черен пипер, езикът й беше толкова подут и подут - свекърва й дума не можеше да каже. Бита, разкъсана, старицата паднала - тук - тук ще си опъне краката. По съвет на подстрекателя сложиха снаха й в чисто легло, за да си спомни времето, когато беше булка; след това стана отвадят планини от бельо от гърдите си и се блъскат с лакти, говорейки помежду си за призраци и други ужаси, които сами по себе си биха били достатъчни, за да закарат бедната старица в гроба.

Така че щастието, за което мечтаеше, се сбъдна!

И тогава от двора се чува скърцане на колички - съпрузите са пристигнали. Съпругите изтичаха да ги посрещнат, по подстрекаване на най-малката, те се хвърлиха на врата им и, ами, целуват се и прощават, една повече от друга.

- Ами мама? — попитаха в хор съпрузите, разпрягайки воловете.

— Нашата майка — изскочи най-малкият пред другите, — майка се разболя, горкият; сякаш тя ни нареди да живеем дълго.

- Какво? - разтревожиха се съпрузите, изпускайки фасовете от ръцете си.

- Е, преди пет дни изкарала телетата на пашата и, видиш ли, лош вятър я отвял, горката. Злите духове й отнеха езика и краката.

Синовете се втурнаха презглава в къщата, към леглото на старицата; нещастната жена беше подута като буре и не можеше дори дума да изрече; въпреки това тя не е загубила напълно съзнание. Тя с мъка премести ръката си, посочи най-голямата снаха и източната стена, после средната снаха и западната стена, после по-малката снаха и пода в средата на стаята, със сила вдигна ръка към устата си и изпадна в дълбок припадък.

Синовете ридаеха неудържимо, без да разбират знаците й. А по-малката снаха, също уж плачеща, пита:

— Не разбираш ли какво иска мама?

„Не“, отговарят те.

- Бедната майка излъчва последната си воля: тя нарежда на по-големия си брат да се установи в онази къща от източната страна; средната е в тази на западната страна, а ние, най-малките, трябва да останем тук, в къщата на дядото.

„Права си, жено“, отвърнал съпругът.

И тъй като нямаше какво да се възрази, завещанието остана в сила.

Старицата свършив същия ден, а снахите, разпуснали косите си, толкова я оплакваха, че селото се разшумя. След два дни я погребаха с голяма чест, а между жените от онова село и цялата махала се говореше само за свекървата и трите й снахи и всички казваха: щастлива е, че умря, защото има кой да я оплаче!