Йосиф Кобзон посвети песента „Бих искал да отида на село“ на губернатора на Воронеж Алексей Гордеев
Състезанието се провежда за девети път. В него участват полицаи и журналисти от независими медии. Москва, Казан, Самара, Йошкар-Ола вече приеха победителите в състезанието. Сега Воронеж пое щафетата.
Броят на наградените е впечатляващ – 120 души в 10 номинации „Най-добро звено за информация и връзки с обществеността на МВР на България“, „Винаги в строя“, „Децата са нашето бъдеще“, „МВР е време за промяна“, „МВР на България“, „В живота винаги има място за подвиг“, „Социално действие“, „Поглед през обектива“, „Експертите разследват“, „Тер“. ritory 02". Сред наградените са двама жители на Воронеж. Главното управление на вътрешните работи за Воронежска област беше наградено с грамота за най-добро звено за информация и връзки с обществеността на МВР на България, а известният воронежски писател Валерий Барабашов беше награден в номинацията "Винаги в служба" за есе за полицейската династия Кусенев.
На церемонията по награждаването присъстваха 400 гости от всички региони на страната, сред които известни артисти - майсторът на българската естрада Йосиф Кобзон, Татяна Овсиенко, поетът Иля Резник. Йосиф Давидович изпя песента „И аз ще отида в селото“. Освен това той каза, че го посвещава на губернатора на Воронежска област Алексей Гордеев. Това едва ли е случайно: или Кобзон намекна, че Гордеев е работил дълго време като министър на земеделието, или че нашият регион е земеделски, селски и това му е много приятно.
СЕГА ЩЕ ПЕЯ
И аз бих искал да отида на село
Сл. Г. Георгиев и П. Черняев Муз. В. Темнов
Щом си спомня детството - Покрайнини, поляна, славеи, веднага ми става тясно Сред градската тълпа.
Припев: И бих искал да отида в селото, което гледа към реката, където облаци бродят и се носят във високото небе. Върви по полето, Слушай ръжените класове, Опияняващи мъглипипайте го с ръце, пийте прясно мляко.
Не знам какво да правя с теб, дълго гледам зората, замръзвам от миризмата на билки, все по-често разказвам на приятелите си.
Нивите ме чакат, А животът продължава и продължава. Не е ли по-лесно да вземеш и да върнеш Там, където сърцето зове?
Припев: Ще отида в селото, Което гледа в реката, Дето във високото небе Облаци бродят, плуват. Върви по полето, Послушай ръжените класове, Докосни с ръце опияняващите мъгли, Пий прясно мляко.