Йозеф Хайдн Соната в ми минор
Сонатата е циклично произведение за един или два инструмента. Думата "соната" е от италиански произход. Произлиза от глагола "sonare" - "звуча".
В творчеството на Хайдн се установява типът на класическата соната. Първата част на сонатата, подобно на първата част на симфонията, е написана в сонатна форма, втората част е бавна, а третата, финалът, отново е бърза.
Частите от цикъла, контрастиращи помежду си, разкриват единна художествена концепция. Рамкирането на бавната част с две бързи също помага да се възприеме сонатата като цяло, а двете крайни части са написани, както в симфония, в основния тон (обикновено има три части в сонатите).
Соната в ми минор е едно от широко известните лирични произведения на Хайдн. Звучи леко и елегантно.
Неговата прозрачна звучност се свързва с характеристиките на клавесина, за който Хайдн е писал своите сонати.
Първата част на сонатата е написана в много бързо темпо (Presto) под формата на сонатно алегро. Като в симфония, първата част звучи по-напрегнато от останалите. Това намира израз в контраста на две различни по характер и тон теми.
Първата тема звучи развълнувано, неспокойно. Мелодията му е прекъсната, насочена нагоре, силата на звука затихва към края. Основната част е изложена в основния тон - ми минор.
Между основната и страничните части има свързващ участък. Целта му е да даде постепенен преход от основната тема към второстепенната, от основната тоналност към новата, в която звучи второстепенната тема.
Кандидатствате ли през 2019 г.?
Нашият екип ще ви помогнеда спестите време и нерви:
- изберете направления и университети(според вашите предпочитания и препоръки на експерти);
- ще издадем заявления(ще трябва само да подпишете);
- кандидатстване в университети в България(онлайн, по имейл, по куриер);
- наблюдавайте конкурентни списъци(ние автоматизираме проследяването и анализа на вашите позиции);
- ние ще ви кажем кога и къде да изпратите оригинала(ние ще оценим шансовете и ще определим най-добрия вариант).
Поверете рутината на професионалисти -още.
В сонатата на Хайдн свързващата част води до сол мажор, ключ, паралелен на основния.
Страничната страна е по-спокойна, въпреки че мобилността и стремежът също са характерни за нея. Високият регистър и мажорният праг придават светъл цвят на темата, а тонът на пианото придава мекота на звука.
Многократното повторение на една и съща музикална фраза има характер на завършеност. Това е финалната част, с която завършва експозицията на сонатата.
Разработката се основава на развитието на първата тема. Честата смяна на тоновете, промените в регистрите и динамичните нюанси подчертават неговия неспокоен, буен характер. Разработката, подобно на експозицията, завършва със спиране на движението по доминантата към основния тон. И тук-там композиторът подчертава този момент с фермата (Фермата е знак, който увеличава продължителността на звука с един и половина до два пъти). Фактът, че в развитието се чува само първата тема, предполага, че тази тема е от първостепенно значение в първата част на сонатата.
В репризата, както обикновено, основната и страничните части се провеждат в основния тон. Това води до съкращаване на мостовия участък. В същото време се удължава заключението, което завършва цялата първа част на сонатата.
След развълнуваната първа част, втората част Анданте, както в симфонията, носи спокойствие. Човек може да си представи, че това е медитация, размисъл върху нещо добро, светло. Втора частсоната, написана в сол мажор. Основната тема звучи лесно, лежерно.
В музиката на Анданте няма ярки контрасти. В средата на частта звучи същата тема като в началото, само в леко променен вид.
След втората част скоростта и полета на музиката на финала са особено забележими. Има и своя основна тема, която определя характера на цялото движение. Тази тема се отличава с изящество и мобилност, остър, ясен ритъм. Тя има танцов характер.
Конструкцията на финала е близка до формата на рондо. "Рондо" е френска дума. Преведено на български означава "кръг", "хоро". В музиката формата рондо се формира от непрекъсната поредица от завършени музикални конструкции, където основната тема - рефренът - се повтаря най-малко три пъти. Рефренът се редува с други теми – епизоди. Всеки епизод се възпроизвежда само веднъж.
Във финала на сонатата на Хайдн има два епизода. Ако сравним рефрена с епизодите, можем да отбележим много общо. Следователно и двата епизода могат да се разглеждат като вариации на темата на рефрена, в която се променят режимът и текстурата, моделът на мелодията става различен.